Неоспоримо доказателство
Шрифт:
— Няма нужда да ми обясняваш нищо. Къде държите записите?
— Те са в Саут Сити във фабриката. Имаме си склад — Фарис пак въздъхна. — Предполагам, че това не може да почака до, да кажем, работното време утре сутринта, нали?
Дороти отби и подкара колата нагоре към хълмовете, отдалечавайки се от океана. Чистачките се движеха бързо по плоското предно стъкло на старата камионетка. Прозорците от двете страни бяха свалени с по сантиметър, за да служат като размразители. И двамата с Джеф бяха облечени с анораци. Парното не работеше. Пътуването до Санта Круз от Сан Франциско
— Не мисля, че някога отново бих могла да намразя дъжда.
— Може би трябва да се преместим в Орегон.
— Тиера дел фуего — каза тя. — Както чувам, там не спирало да вали.
Бяха използвали вчерашната буря като извинение, за да останат вкъщи цял ден, като само се гушкаха, топлеха и се наслаждаваха един на друг. Когато Харди се беше обадил, бяха готови да излязат. Не, че умираха да го направят, но имаше някакво предизвикателство.
— Трябва да ме запознаеш с този твой приятел Харди. Каква страхотна идея!
— Е, той не ми е точно приятел. Той е източник.
— Ако си спомняш и аз ти бях източник за материала с гаранцията.
— Но си по-хубава от него. Е, малко по-хубава.
Дороти го шляпна. Колата поднесе и тя я изправи. Караха през един гъст боров участък нагоре след университетското градче. По средата на улицата се стичаше кафява река. Имаше по една къща на всеки стотина метра.
— Мисля, че току-що подмина нашата улица — отбеляза Джеф. — Плюс, дето каза, че досега ще ти е хрумнало нещо.
Тя спря колата и погледна към надписа на улицата зад нея. Направи обратен завой.
— Наистина ми хрумна — каза тя, — само не знам защо все аз трябва да мисля за всичко.
Джеф сложи ръка на крака й.
— И аз мисля за някои неща.
Дороти се усмихна, погледна надолу и сложи ръката си върху неговата, като караше само с другата. Стисна я.
— Да, вярно.
Въпросът беше как да ги накарат да говорят.
Лен и Карл не си бяха у дома — били отишли в спортната зала, помпали мускули заедно. Правели го всяка сутрин, обясни майката на Карл. Било като религия за тях. И двамата били много дисциплинирани момчета, много организирани. Лен бил тазгодишният победител в конкурса за мистър Северна Калифорния, а Карл щял да се явява в Санта Моника точно след Нова година за прослушването за „Голдс Джим“.
Тримата, Джеф, Дороти и г-жа Франк седяха в кухненския бокс — чисто нов дървен под, обичайната дъбова маса, инкрустирано стъкло по прозорците. Пиеха билков чай и г-жа Франк беше изрязала някакъв талашит под формата на сладки. Старата викторианска къща, наскоро боядисана, беше безупречно подредена. Навсякъде имаше нови килими, окачени в рамки гравюри по стените, антики.
— Вижте ме само как съм се разприказвала. Не сте дошли да говорим за синовете ми — и двамата ги наричам мои синове. Лен всъщност ми е зет, но ми е като син. Те законно се ожениха миналото лято.
— Мисля, че това е чудесно — отвърна Дороти.
Г-жа Франк грейна.
— Толкова се радвам. Много хора не разбират. Виждат двама мъже… и нали знаете. Признавам, че и на мен първоначално ми беше трудно
Като се огледа наоколо, Джеф се възползва от предоставилата му се възможност.
— Някой наистина е свършил много хубава работа.
Г-жа Франк сияеше.
— Знам — каза тя. — Тази къща е като сбъдната мечта.
— Красива е — съгласи се Дороти.
— Не смятам, че дори Селин я оценява по заслуги — подхвърли Джеф, като че ли се обръщаше към Дороти. — Радвам се, че дойдохме.
— Наистина ли ще я поместите в „Кроникъл“?
Джеф кимна.
— Затова сме тук. Селин ми каза, че не бих могъл да обрисувам вярно една реставрирана викторианска къща, ако не видя тази. Но си мисля, че, казано честно, я е подценила — не смятам, че в Сан Франциско съществува толкова хубава къща.
— Е, ако момчетата се приберат, не бива да казвате нищо лошо за Селин. Няма да позволят.
— Доста сте близки, а? — Джеф си отвори бележника.
Г-жа Франк кимна.
— Тя е най-щедрия човек, който някога се е раждал на този свят.
— Помогнала ви е, така ли?
Майката на Карл обърна очи към небето.
— Не можете да си представите колко! Всичко, от което се нуждаехме. Трябваше да видите това място преди и сега… — тя махна наоколо.
— Значи, Селин нещо като спонсор ли се явява или какво? — попита Джеф.
— Знаете ли, малко е странно. Мисля, че просто харесва Карл. Беше ходил в града, за някакви тренировки — имат треньор там, който е наистина фантастичен — и се запознал с нея в клуба. И тя самата е в доста добра форма.
— И какво станало?
— Е, трябваше да се запознаете с Карл. Той е най-сладкият мъж на света. Всички го обичат. Двамата — той и Селин — просто се сприятелили. Мисля, че е бил самотен без Лен, там, съвсем самичък в града. Имал е нужда да поговори с някого и знаете ли, той е толкова верен — не е искал да поощрява други мъже — така че, предполагам, със Селин са си допаднали и той е започнал да й разказва за мечтите си, за живота си, за кариерата си, за дома, който двамата с Лен искат да създадат — г-жа Франк сниши гласа си и се наведе към тях през масата. — Селин е много богата. Баща й беше Оуен Неш.
Джеф и Дороти кимнаха.
— Колко жалко за баща й, нали, горкият човек. Съдията вече осъдиха ли го?
Джеф й каза, че процесът още продължава.
— Е, просто е толкова ужасно, всичко това. Особено за Селин — тя въздъхна. — И то на върха на всичко останало.
Дороти се обади:
— И други проблеми ли има?
— О, нали знаете, дори и богатите имат проблеми. Понякога си мисля, че на тях дори им е по-трудно.
— Защо? — попита Джеф.
— Ами, всички се стремят към парите им. Никога не знаеш дали някой е искрен. Мисля, че именно затова е толкова привързана към Карл. Искам да кажа, преди дори да е знаел за парите й, за това, че тя е богата… ами, той винаги е готов да й помогне. Би направил всичко за нея. Всички ние бихме направили. Мисля, че просто има нужда от приятели, на които да може да разчита, които да не я преследват. Има нужда от място, където да не се чувства като в хотел, където да не е Селин Неш, а просто обикновен човек.