Неоспоримо доказателство
Шрифт:
— Г-це Неш, имам само няколко въпроса, ако сте в състояние да им отговорите.
Тя кимна, разтревожено погледна към съдебните заседатели, после към Пулиъс. Когато очите й отново се спряха на Харди, изглеждаше успокоена, навлизаше в ролята си.
— Продължавайте, г-н Харди, добре съм.
— Благодаря ви. Двамата с баща ви, Оуен Неш, сте били много близки, нали?
— Да, бяхме.
— И сте се чували често по телефона, виждали сте се често?
— Да. Поне веднъж в седмицата, понякога и по-често.
— Излизали сте с
— Да.
— През последните няколко седмици от живота на баща ви този характер на отношенията ви запазили се?
— Да. Да, говорих с него през седмицата… — тя сведе очи, — през седмицата, когато беше убит, например. Беше нещо естествено.
— През по-голямата част от времето за нещо конкретно ли говорехте?
— Не. Говорехме си за много неща. Бяхме много близки, като стари приятели.
— Разбирам. Говорили сте си за много неща — бизнес партньори, спорт, клюки, лични проблеми?
— Общо взето, да…
— Сега, през тези последни няколко седмици той споменавал ли е някога името на Анди Фаулър, било лично на вас или във ваше присъствие?
Тя се замисли.
— Не, доколкото си спомням, не.
Харди се върна обратно до банката си и взе някакви листове.
— Разполагам — каза той — с копие от показанията ви пред върховните съдебни заседатели, в което твърдите, че вашият баща ви е казал, че възнамерява да излезе с „Елоиз“ с Мей Шин в деня, в който е бил убит. Спомняте ли си тези показания?
— Да, разбира се.
— Но въпреки това, ние знаем, че Мей Шин не е излязла с баща ви този ден.
Не беше въпрос и Чоморо се възползва от възможността да се наведе от банката си.
— Надявам се, че имате за цел да докажете нещо с това, г-н Харди.
Всъщност, нямаше. Казваше на Селин, че не е забравил за тези й показания. Той се извини на съдията и се върна обратно до масата си, за да остави екземпляра.
Извърна се и започна отново, с по-сърдечен тон.
— Г-це Неш, баща ви много се е гордеел с яхтата си, нали?
По-безопасен терен.
— Обичаше я — каза тя, като се облегна назад. — Беше като дом за него. Истинският му дом.
— Тогава я познавате добре, нали? Прекарвали сте доста време на борда? — Нехайно.
— Е, да. Но напоследък не толкова… Той извеждаше Мей повече с нея.
— Знаете ли, баща ви казвал ли ви е, дали Мей Шин е имала ключ за „Елоиз“?
Пулиъс се изправи.
— Ваша светлост, знам, че сме на тема яхти, но не разбирам какво се цели с всичко това.
— Г-н Харди, преследвате ли нещо конкретно?
— Ваша светлост, някъде между сряда вечерта, двайсет и четвърти юни и четвъртък следобед, човекът, който е убил Оуен Неш, е върнал оръжието, с което е било извършено убийството обратно на „Елоиз“. На този човек му е трябвал ключ.
— Ваша светлост! Безобразие! Какво общо има това несъстоятелно твърдение с настоящия процес срещу г-н Фаулър, с нещо изобщо? Никакви доказателства не са били внесени,
Харди предполагаше, че реакцията ще бъде такава, но той трябваше да предаде на Селин, че знае. Запази спокойствие. Лицето й, забеляза той, беше пребледняло, въпреки че в момента никой друг не гледаше към нея. Той беше в центъра на бурята.
— Г-н Харди — каза Чоморо, — чухме сержант Глицки да свидетелства, че е открил пистолета в четвъртък на „Елоиз“. Разполагате ли със свидетел с различна версия за събитията?
— Не, ваша светлост, не още.
— Добре, нито е времето, нито е мястото да се занимаваме с това. Има ли нещо свързано конкретно с делото, което бихте искали да попитате г-ца Неш? В противен случай… — той се наведе към Селин, когато Харди каза не. — Съдът ви поднася извиненията си, г-це Неш. Ако г-ца Пулиъс не възразява…?
— Не, свидетелят може да се оттегли — отвърна Пулиъс.
Когато Харди седна, Фаулър му прошепна:
— За какво, по дяволите, беше всичко това? Ако е най-доброто, с което разполагаме, тогава остави ме аз да свидетелствам.
Селин беше хладнокръвна, но той вече знаеше това. Тя мина покрай банката му, без изобщо да го погледне. Извърна се, и видя как сяда обратно на мястото си до пътеката. Слава Богу, помисли си той. Както беше и предположил, нямаше да си тръгне.
Най-накрая на свидетелското място застана Анди Фаулър и Харди го поведе през показанията, които бяха репетирали петдесет пъти. Не изглеждаше добре, там горе. Със самочувствие, самоуверен, говореше ясно, отдаваше на съдебните заседатели необходимото внимание и уважение.
Започнаха от самото начало, като не отбираха лошото от доброто. Имаше няколко трудни момента, като, когато Харди го попита, както бяха решили, че ще направи, защо беше наел Емет Търкъл.
— Не го наех да открие за Оуен Неш — отвърна Фаулър. — Не отричам, че именно това откри, но аз просто исках да разбера защо Мей не искаше да се вижда повече с мен. Мислех си дори, че може да се е забъркала в нещо. Просто исках да знам, а тя ми беше дала ясно да разбера, че не желае да говори.
Минаха през това как отпечатъците му се бяха озовали върху пълнителя, обиколния и необичаен път, който процесът на Мей беше извървял, за да се стигне до съдебната му зала.
— И след като вече се озова при мен — каза Анди, — почувствах, че е прекалено късно. Това беше грешка, ужасна грешка, но не бе нещо, което бях планирал. Просто така се случи — на мен се падна.
Призна си за лъжите пред колегите си и се обрисува — съвсем точно, помисли си Харди — като човек, разкъсван между личните си потребности и служебното си положение.
— Трябваше да я накарам да се омъжи за мен още преди месеци, и да понеса последствията от това — заключи той. — Но изобщо не се замислях, че мога да я загубя, докато вече я нямаше. И тогава, отново, беше прекалено късно — гладък изход.