Неоспоримо доказателство

Лескроарт Джон

64

„Фаулър не го е извършил. Присъдата по делото за убийството на Неш е «невинен»

от Джефри Елиът, репортер на «Кроникъл»

Бившият съдия от Върховния съд Андрю Б. Фаулър вчера беше обявен за невинен в убийството на финансиста Оуен Неш. Съдебните заседатели се съвещаваха по-малко от два дни и се върнаха с присъда в полза на бившия съдия, прекарал зад съдийската банка повече от трийсет години.

Процесът бележи лична победа както за Фаулър, така и за неговия адвокат, Дизмъс Харди, бивш

прокурор, за когото това дело беше адвокатски дебют. Харди подчерта, че никога не се съмнявал в невинността на клиента си, че самият съдия Фаулър е бил жертва на вътрешни борби в Съдебната палата.

«Изобщо не съществуваха веществени доказателства, свързващи съдията с престъплението — заяви Харди. — Разбира се това не означава, че съдебните заседатели не можеха да го признаят за виновен. Но тази присъда напълно реабилитира системата.»

«Не бяхме доволни още от самото начало — каза председателстващият съдебните заседатели Шейн Полет. — Вече бяха арестували друг човек на база на почти същите доказателства. Не, че Фаулър не е извършил някои лоши неща, но никой не доказа, че е убил Неш. Обвинението трябваше да докаже, че Фаулър е убил Неш, но то не го направи.»

Присъдата отбелязва второ поражение за областната прокуратура относно смъртта на Оуен Неш. Миналото лято прокуратурата обвини любовницата на Неш, Мей Шин, в убийството, но впоследствие бе принудена да оттегли обвинението си, когато алибито й беше потвърдено от двама свидетели.

Областният прокурор Кристофър Лок отхвърли да е имало някакъв «лов на вещици» по отношение на съдия Фаулър. «Доказателствата — каза той — а ние ги проверявахме много внимателно в продължение на няколко месеца, силно уличаваха съдията. Но съдебните заседатели се произнесоха. И с това се слага край на делото.»

Попитан дали ще предприеме ново разследване по смъртта на Оуен Неш, Лок отговори, че това зависело от полицията. «Ако ни предоставят друг заподозрян и нови доказателства, разбира се, че незабавно ще предявим обвинение.» Само че засега явно няма нови заподозрени.

Съдия Фаулър възнамерява да прекара следващите няколко седмици на Хаваите и после да заеме отново мястото си на партньор във фирмата на Странд, Уорк и Лузински.“

Харди стоеше от другата страна на бюрото на Джеф Елиът в сградата на „Кроникъл“.

— Какво искаш да кажеш, че Селин не го е направила? Ами всичко, което открих в Санта Круз?

— Като стана дума за това, надявам се, че си прекарал добре — отвърна Харди. — Би трябвало, за четиристотин долара. Какво струва четиристотин долара в Санта Круз?

Елиът каза сериозно:

— Мисля, че се возихме на влакчето в луна парка по сто и четирийсет пъти всеки. Но слушай, да се върнем на въпроса, на историята ми…

Харди го спря.

— Всичко, което си открил, е, че може да не е била там, нали така?

Елиът кимна.

— Намерил ли

си нещо някъде, което да свидетелства, че е била на яхтата?

— Не.

— Попитай се сам защо ти звучи познато — на Харди не му беше особено приятно да измъква материала на Джеф изпод носа му, но вече не работеше в прокуратурата. — Виж, Джеф, можеш да се опиташ да накараш полицията да предприеме нещо относно това, но те няма да са ти особено благодарни. Опитах и знам. Оуен Неш причинява на всички в Палатата лошо главоболие. Имаш ли някакви причини да смяташ, че Селин го е направила, освен дето аз ти казах, че може да е тя?

Джеф повдигна рамене.

— Някой е излъгал за алибито си…

— Всички излъгаха за алибитата си в този случай. Или изглеждаше, че лъжат — той постави ръка на рамото на Джеф. — Нямам нищо против да се поровиш, Джеф, но кладенецът е сух. Това е просто още едно „може би“.

Елиът се завъртя към компютъра си, примижа на нещо и се обърна отново към Харди.

— Какво те накара да си промениш мнението? Имах впечатлението, че наистина смяташ, че тя го е направила.

Харди кръстоса крак върху крак.

— Това беше преди клиентът ми да бъде оправдан, Джеф. Ако трябваше да открия кой е убил Неш, за да отърва Фаулър, предполагам, че щях да продължа. Но сега… Анди не го е направил. Това беше главното.

— Не си ли любопитен?

Харди загадъчно отвърна:

— Не. Знам всичко, което трябва да знам.

— Не искаш да си усложняваш живота, така ли?

Харди кимна.

— Нещо такова.

На двайсет и първи декември Харди стоеше, гушнал Ребека в едната си ръка и с пакет в другата в пощата на Клемънт стрийт. Заради навалицата по Коледа беше чакал почти двайсет минути, преди да стигне до гишето.

Служителят взе пакетчето, кутийка с размери пет на седем сантиметра.

— Няма начин — каза той.

— Как така няма начин? — попита Харди.

— Коледа е бе, човек. Няма начин — погледна адреса. — Ако бях на твое място, лично щях да го доставя. Няма и половин километър. Ще стигнеш за петнайсет минути. Натам къщите си ги бива. Харесват ми, когато са осветени.

— Това не е коледен подарък — обясни Харди, — не е необходимо да стигне бързо.

— Вероятно няма да стигне до Нова година.

— Нищо. Няма значение.

Служителят разклати кутийката.

— Не е чупливо, нали? Прилича на ключове или нещо такова.

— Точно това е — отвърна Харди. — Някой си е загубил ключовете.

Прочете за това в деня, когато синът му, Винсънт, се роди. Все още беше в болницата „Сейнт Мери“, на върха на щастието. Бе прекарал нощта да помага на Франи да диша и да вика, да се напъва заедно с нея, докато почти на зазоряване главата се беше показала и после, пет минути по-късно, лекарят им каза, че си имат момче.