Обикновен гений

Балдачи Дейвид

Мишел се стрелна напред и го довърши с добре премерен удар с лакът в тила. Нещастникът нададе сподавен вик и се просна по очи на пода.

— Чакам, Бари — закачливо каза тя. — Побързай да ме довършиш, защото ченгетата всеки момент ще бъдат тук.

— Гадна кучка! — безсилно изстена той. Битката беше приключила.

— Вече го чух. Толкова беден ли е репертоарът ти?

Бари започна да се надига и тя се подготви за последен, наистина нокаутиращ удар. В същия момент през вратата надникнаха двама полицаи с

извадени пистолети.

— Ето го вашия човек — посочи тя мъжа на пода. — Аз съм Мишел Максуел — жената, която вчера се обади на детектив Ричардс.

Единият от полицаите огледа опустошената стая и загрижено попита:

— Добре ли сте, госпожо?

— Идиот! — простена от пода Бари. — Аз съм този, който е ранен и има нужда от лекар! Защото тя ме нападна, а не аз нея!

— Това е моята стая — небрежно уточни Мишел. — Той се появи тук с метална тръба. Ето я там, с отпечатъците му. Опита се да ми отмъсти, че провалих търговията му с дрога, която измъква оттук с помощта на аптекаря. Онзи фалшифицира данните в компютъра, а нашият приятел Бари изнася наркотиците навън във вид на фалшиви колети от името на пациентите. — Очите й се сведоха към сгърчения мъж на пода. — Сами виждате, че за него нещата малко се пообъркаха.

Въпреки протестите на Бари полицаите го вдигнаха на крака и му щракнаха белезниците.

— Ще ни трябват вашите показания, госпожо — каза единият от тях.

— Изгарям от нетърпение да говоря — усмихна се Мишел.

Ченгетата прибраха пистолетите си и поведоха арестувания към вратата. После изведнъж замръзнаха на място. Пътят им беше препречен от инвалидната количка на Санди, но очите им не гледаха нея, а пистолета в ръцете й.

34

Единият от униформените плъзна ръка към кобура си.

— Недей! — изкрещя Санди и стисна пистолета е две ръце. — Вие не ме интересувате, само оня! — Тя кимна по посока на Бари, който я гледаше смаяно. — Не ме позна, нали? — просъска тя. — Защото не дойде да убиеш мен, а кума. Но вместо него улучи съпруга ми.

Бари шумно си пое дъх, а устните на Санди се разтеглиха в усмивка.

— Започваш да си спомняш, а? — Главата й се поклати. — Господи, колко калпав стрелец се оказа! Уби мъжа ми, мен вкара в инвалидната количка, но не улучи набелязаната жертва! Мафиотските босове сигурно са били бесни!

Мишел направи крачка напред и пистолетът бързо се извъртя към нея.

— Не се прави на герой, Мишел! — предупреди я с леден глас Санди. — Не искам да те нараня, но ако се опиташ да ми попречиш, ще го направя! Крайно време е този мръсник да си получи заслуженото!

— Ще си го получи, Санди — опита се да я успокои Мишел. — Бари е арестуван за кражба и разпространение на наркотици. Чакат го доста годинки затвор.

— Нищо подобно, Мишел — поклати глава Санди.

— Разполагаме

с доказателства, от които няма измъкване.

— Закриля го Програмата за защита на свидетелите — въздъхна жената в количката. — Всичко ще се потули както преди.

— Програма за защита на свидетелите? — объркано я погледна Мишел, после премести очи върху лицето на Бари.

— Издал е мафиотите, за които е работел — мрачно поясни Санди. — В замяна свалиха обвинението за предумишлено убийство на съпруга ми. Федералните прецениха, че това е цената за ликвидирането на голяма мафиотска фамилия. Нали така, Бари? Или трябва да те наричам с истинското ти име, Антъни Бендър?

— Не знам за какво говориш — презрително се усмихна Бари. — А ако се опиташ да ме застреляш, и с теб ще бъде свършено.

— Мислиш ли, че ми пука? Ти ме лиши от единствената радост в живота. Единствената, чуваш ли?

— Сърцето ми се къса за теб, саката нещастнице!

— Млъкни! — изкрещя извън себе си Санди и пръстът й се уви около спусъка.

Мишел направи крачка напред и застана между Санди и Бари.

— Дай ми пистолета, Санди.

— Не. Искам да застрелям тази гадина.

— Дай ми го. Обещавам ти, че този път той ще влезе в затвора. Разполагам с достатъчно влиятелни връзки.

— Как ли пък не — изсмя се Бари.

— Млъкни, идиот такъв! — хвърли му унищожителен поглед Мишел, след което отново се обърна към Санди. — Заклевам се, че ще го вкарам в затвора! А сега ми дай пистолета.

— Махни се от пътя ми, Мишел! — извика Санди. — Достатъчно дълго чаках. Трябваха ми години, за да открия мръсника. Остави ме да го довърша!

— Той ти отне краката, лиши те от съпруг. Не му позволявай да отнеме и остатъка от живота ти.

— Какъв живот? На това ли му викаш живот?

— Можеш да помагаш на хората, Санди. Не е малко.

— Аз на себе си не мога да помогна, камо ли на другите!

— Но на мен ми помогна — каза Мишел и направи още една крачка напред. — Не си цапай ръцете с този боклук, Санди. Ти не си престъпник, не си убиец. Ти си добър човек, а това е нещо, което не бива да ти бъде отнето.

Пистолетът в ръката на жената леко трепна.

— Съжалявам, Мишел — промълви тя. — Не мога да го убия, въпреки че заслужава да натисна спусъка.

— Точно така. Дай ми пистолета.

— Сбогом, Мишел.

— Какво?!

Санди опря дулото в слепоочието си и натисна спусъка. Прозвуча остро изщракване. Санди натисна още веднъж, после още веднъж. В очите й се появи дълбоко смайване. Мишел протегна ръка и й отне пистолета.

— Добре, че навреме се сетих да извадя патроните — каза тя.

— Но как разбра? — смаяно я погледна Санди.

— От пръстта под ноктите ти и по пода в стаята ти. Никой не рови в саксиите току-така. Разбрах, че там криеш нещо.