Обикновен гений
Шрифт:
— Сега вече съм решително против идеята да летиш в компанията на онзи тип!
— Знам, но ще трябва да се примириш.
— Открих и още нещо — не се предаде Шон. — Нали помниш, че разпитвах хората дали са забелязали нещо необичайно в онази нощ?
— Помня — кимна Мишел. — Но се оказа, че никой нищо не е видял.
— Точно така. Ето защо реших да коригирам въпросите си и попитах дали са видели някого около жилището на Райвест, включително хора, които имат основания да са там.
— Нещо
— Има предвид учени, лаборанти, охрана и други такива — поясни Мишел.
— Включително чистачи — добави Шон. — В резултат се сдобих с конкретна информация: един от пазачите забелязал униформен чистач с количка, който се е навъртал около Барака номер три някъде след един часа през нощта. — Двамата втренчено го погледнаха и той побърза да добави: — Нима не виждате връзката? Количката е средството, чрез което са били изнесени мокрите кърпи, хавлии и вакуум помпата от банята на Райвест!
— И то най-доброто средство — обади се след кратък размисъл Мишел. — Добро попадение, Шон.
— Значи Райвест е бил убит от някой от фирмата за почистване? — тихо попита Хорейшо.
— По-скоро от човек, облечен с тяхна униформа — отвърна Шон. — Направих си труда да проверя в пералнята, но не открих никакви хавлии и кърпи.
— В такъв случай говорим за убиец от женски пол — тръсна глава Хорейшо. — Искам да кажа, че това е по-логично, отколкото мъж да се преоблича в женски дрехи.
— Не е била жена — поклати глава Шон. — Пазачът беше категоричен, че е видял мъж. Направих справка при шефа на фирмата за почистване. Оказа се, че в нея работят почти толкова мъже, колкото и жени. Мисля, че обратното е по-вероятно — жена да обуе панталони, за да прилича на мъж.
— Значи трябва да проверим кой е бил дежурен през онази нощ — намеси се Мишел.
— И да, и не — отвърна Шон. — Разбира се, че ще проверим списъка на дежурствата, но според мен убийството е дело на външен човек, облечен като чистач. Кой ще задава въпроси на човек в униформа на чистач и с пропуск на шията?
— Възможно е и друго — добави Мишел. — Работата да е свършил човек от Бабидж Таун, облечен като чистач.
— Което би било още по-обезпокоително — въздъхна Шон и тръгна към вратата.
— Къде отиваш?
— Да проверя дали нашият гений Чамп Полиън действително се е намирал в Барака номер две в нощта на убийството, или се е забавлявал с по-друга дейност — например да бута количката с веществените доказателства, след като е удавил Райвест.
63
Шон не успя да намери жив свидетел за присъствието на Чамп в Барака № 2 по времето на убийството. Това автоматично върна името на учения в списъка на заподозрените за убийството на Лен Райвест. Телефонът на Шон иззвъня, докато пътуваше към къщичката на Алиша.
— Получихме съобщение от собствениците на Бабидж Таун — осведоми го Джоун.
— Кои са те?
— Не
— Как тогава реши, че съобщението е от тях?
— Използваха предварително уточнените пароли и начин за връзка. След убийството на Райвест те променят становището си за присъствието ни в Бабидж Таун. Но ако все пак демонстрираш някакъв напредък…
— Джоун! — нетърпеливо я прекъсна Шон. — Скъсвам си задника, за да направя точно това! Едва ли си виждала по-високи каменни стени от тези, които ни заобикалят тук! На всичкото отгоре още не знаем кой ни плаща!
— Все пак си открил нещо, така ли?
Той се поколеба само за миг, след което я информира за германските военнопленници.
— Нима мислиш, че това има нещо общо със смъртта на Мънк Тюринг? — засече го тя.
— Възможно е. Много ще ми помогнеш, ако успееш да изровиш отнякъде списък с имената на германските военнопленници, които са били затворени в Кемп Пиъри по време на войната. Надявам се, че след като успя да уточниш маршрута му в Англия, ще можеш да направиш същото и за Германия. Аз от своя страна ще се опитам да надникна в задграничния му паспорт, разбира се, ако успея да го измъкна от ФБР.
— Ще видя какво мога да направя. Имаш ли идея къде по-точно е бил в Германия?
— Никаква.
— Чух, че си поискал средства за екипировка.
— Има такова нещо.
— Но не си дал никакви подробности.
— Нищо необикновено, повярвай ми.
— В такъв случай можеш да ми кажеш за какво става въпрос.
— Джоун, ако не искате да отпуснете средствата, просто ми кажи. Открил съм на добра цена нещата, които ми трябват. Част от тях могат да се вземат и под наем.
— Не оспорвам разходите.
— В такъв случай за какво става въпрос?
— Имам чувството, че криеш някаква информация от мен.
— Когато имам конкретни резултати, ти ще си първата, която ще ги научи.
— Какво е положението с твоята откачена партньорка?
— Какво имаш предвид, по дяволите? — вцепени се от изненада той.
— Аз също си имам източници — лаконично отвърна Джоун.
— Тя е добре.
— Сигурна съм. Но ако приемеш един приятелски съвет, не разчитай на една психически неуравновесена личност да ти пази гърба в кризисна ситуация.
— Гърбът ми си е окей.
— На мен ли го казваш? — иронично подхвърли тя. — Убедена съм, че това се отнася и за някои други части на тялото ти. Но ако говорим сериозно, трябва да повторя, че човек никога не трябва да оставя живота си в ръцете на приятели. Трима души вече намериха смъртта си, Шон. Никак не ми се ще четвъртият да си ти!
Линията прекъсна, а Шон се прокле за обзелите го съмнения в стабилността на Мишел. Какво щеше стане, ако тя изпаднеше в криза точно когато са на територията на секретната база? Нямаше ли да доведе до смъртта и на двамата?