Обикновен гений
Шрифт:
— Исках да го кажа на приятелите ти, но после се отказах. В Кемп Пиъри има една територия, за която никой нищо не знае. Включително и мнозина от хората, които работят там.
— А ти откъде знаеш?
— Хората там трябва да ядат и да поддържат някаква хигиена, нали? А пък аз познавам готвачите и обслужващия персонал поради вечната причина, наречена „цвят на кожата“.
— Добре, продължавай.
— Искам да кажа, че част от Кемп Пиъри е „черна зона“. Не става въпрос за хора, които приличат на мен. Имам
— Тайна дипломация?
— Да. Тя се води непрекъснато. Лидери на чужди държави, агенти, бунтовници, диктатори, дори терористи, които по една или друга причина са на наша страна в определен момент. Докарват ги тук е големите самолети, които сте забелязали да кацат посред нощ с изключени светлини. За тях няма митница, няма граничен контрол. Никой не подозира, че са тук. Контактите с тях не се отразяват официално. Малко преди да нападнем Ирак, във „Фермата“ се появи цяла банда кюрдски лидери, с чиято помощ трябваше да свалим отвътре добрия стар Саддам.
— Хей, откъде знаеш всичко това? — стреснато го изгледа Хорейшо.
— Аз все пак съм журналист, човече — обидено отвърна Саут.
Психоаналитикът замълча, на лицето му се изписа дълбока тревога.
Саут се усмихна криво.
— Шибана работа, а?
— Абсолютно шибана — мрачно се съгласи Хорейшо.
60
— Нямах време да претърся сградата за прословутата тайна стая — сподели Шон в момента, в който се срещна с Мишел. — Искаш ли да го направим заедно?
Минута по-късно вече бяха в главната зала на централната сграда, изчакаха подходящия момент и започнаха обиколката си. Огледаха десетина от помещенията на първия етаж и се насочиха към библиотеката.
— Не го правите както трябва — долетя тих глас зад тях.
Двамата се обърнаха и се втренчиха във Виджи, която пренебрежително ги наблюдаваше от канапето в ъгъла на просторното помещение.
— Защо не си на училище? — окопити се първа Мишел.
— Защото съм болна.
— Не изглеждаш болна.
— Свърших със заниманията за днес, включително и с домашните. След което ви видях как душите наоколо.
— Не душим — възрази Шон.
— Търсите тайната стая, за която ми споменахте, ама не го правите както трябва — пренебрежително отвърна Виджи.
— А ти можеш да го направиш както трябва, така ли? — изгледа я Шон. — Хайде, покажи ни.
Виджи извади лист хартия, гъсто изписан с числа и уравнения.
— Още като ме попитахте за тази стая, направих някои изчисления. Взех външните и вътрешните размери на сградата и ги сравних с действителната й физическа конфигурация.
— Не може да бъде! — възкликна Шон. — Та ти си само на единайсет!
— В резултат стигнах до много интересно откритие — пренебрегна
— Какво по-точно? — поинтересува се Мишел.
— В сградата съществува пространство с размери четири на четири метра, което не отговаря на конфигурацията. — Пръстът й посочи някакви сложни формули, абсолютно неразбираеми за Шон и Мишел.
— Добре, мис Айнщайн — предаде се Шон. — Къде се намира това пространство?
— На третия етаж, в западния коридор, непосредствено до последната спалня вдясно.
Шон пресметна наум и изненадано вдигна глава.
— Но това е точно до стаята, в която бяха настанили мен!
Виджи сложи ръце на кръста си и го прониза с поглед.
— А мистър Айнщайн не го е забелязал, а?
Шон се обърна и хукна към стълбището. Мишел и Виджи го последваха.
Минута по-късно бяха на третия етаж и спряха пред стената в дъното на коридора.
— Гледайте да не дойде някой — прошепна Шон и започна да опипва ламперията. Търсеше процеп или скрито резе като онова, което бяха открили в изоставената къща. Десет минути по-късно се предаде и погледна към Мишел. — Ако искаш, опитай и ти. Аз не открих нищо.
След още десет минути тя мрачно поклати глава.
— Нищо.
— Виджи, сигурна ли си, че това е мястото? — попита Шон.
— Абсолютно — тросна се момичето.
— В такъв случай или става въпрос за неизползвано пространство, а не за тайна стая, или се отваря по начин, който не можем да открием — замислено промълви той.
— Защо не опитаме от предишната ти спалня? — предложи Мишел.
— Вярно! — рече той, влезе в опразнената стая и започна да почуква по стената. — Бие на кухо, но не виждам нищо, което прилича на скрито резе.
Излязоха отново в коридора и се насочиха към стаята от другата страна на кухината. Но вратата й се оказа заключена.
— Е, какво ще правим сега? — попита Мишел. — Няма как да пробием дупка в стената, без да привлечем вниманието. А и какво ще стане, ако действително открием тайната стая? Тя сигурно е празна като онази в изоставената къща.
— Вече обсъждахме този въпрос, Мишел. Ако Райвест се окаже прав в твърдението си за присъствието на шпиони в Бабидж Таун, най-вероятното им скривалище ще бъде именно такава стая.
— Шпиони ли?! — възкликна Виджи.
— Хей, това да си остане между нас! — предупреди я Шон.
— А за какво биха я използвали шпионите? — замислено попита Мишел.
— Ако знаех, изобщо нямаше да си правя труда да я търся! — сряза я Шон.
— Според мен в момента не можем да направим нищо повече — поклати глава тя и се обърна към Виджи. — Благодарим ти за помощта. Нито аз, нито Шон щяхме да се оправим без теб.
Върху лицето на момичето изплува горда усмивка.