Обикновен гений
Шрифт:
— Затова се появи тук мистър Барнс — настойчиво я погледна Виджи. — Защото съм странна.
Мишел преглътна и с усилие промълви:
— Мистър Барнс дойде, за да помогне и на мен. Трябва да преодолея някои проблеми, които… Които имам още от дете.
— Наистина ли? — погледна я Виджи. — Не ме ли лъжеш?
— Заклевам се, че не те лъжа. Много го измъчих, горкия. Постоянно го отбягвам, особено когато започне да ми задава въпроси. Единственото му желание е да ми помогне.
—
Мишел се поколеба за миг, въпреки че имаше готов отговор. Просто й беше трудно да го изрече на глас.
— Защото се страхувам — преглътна с усилие тя.
— От какво? — настойчиво попита детето.
— Страх ме е, че ще открие истината и аз няма да го понеса.
Виджи хвана греблото, помълча малко и прошепна:
— Аз също.
— Работата е там, че не си спомням какво е станало с мен — въздъхна Мишел. — А той иска да ме хипнотизира, за да си спомня.
— Ще му позволиш ли?
— Още не знам. Ти какво мислиш?
— Искаш моето мнение, така ли?
— Разбира се. Ти си умно момиче. Кажи дали да му позволя, или не. Ако не го сторя, вероятно никога няма да разбера какво ми е. Понякога истината не е много приятна.
— Мисля, че трябва да му позволиш — решително обяви Виджи.
— Така ли? А защо?
— Винаги е по-добре да знаеш, нали?
Мишел помълча, после бавно кимна.
— Май си права. По-добре е да знаеш.
— Искаш ли да се връщаме? — попита Виджи и потопи греблото си във водата.
— Разбира се. Надявам се, че ти беше приятно.
Виджи мълчаливо кимна. Обърнаха лодката и загребаха към пристана.
От горичката на отсрещния бряг се появи накуцващ мъж с бинокъл в ръце. Беше Иън Уитфийлд. Той отправи поглед към малката лодка, после откачи телефона от колана си и набра някакъв номер. Лицето му беше намръщено. След минута на брега изскочи бодигардът му.
— Значи и двамата са бивши служители на Сикрет Сървис? — мрачно попита Уитфийлд.
— Да — потвърди онзи. — Тя се казва Мишел Максуел и е тук по молба на управата на Бабидж Таун, за да разследва смъртта на Тюринг и Райвест.
— В каяка беше и дъщерята на Тюринг.
— Какво ще заповядате, сър?
Уитфийлд не отговори. Извърнат към оградата, той мълчаливо съзерцаваше реката.
— Понякога работата ни е дяволски неблагодарна, синко — промълви след известно време той, обърна се и с тежко накуцване се насочи към горичката.
Мишел и Виджи върнаха каяка на мястото му. По обратния път момиченцето се вкопчи в ръката й и силно я стисна.
— Надявам се, че мистър Барнс ще ти помогне да си спомниш — прошепна то.
—
В момента, в който се прибраха, Виджи седна на пианото и започна да свири. В един миг пръстите й се отделиха от клавишите, а дребното й личице се извърна към Мишел.
— Харесвам те, Мишел.
— И аз те харесвам, Виджи.
Момиченцето скочи от столчето и се втурна нагоре по стълбите. На площадката спря, погледна надолу и изкрещя:
— Кодове и кръв!
Вкаменена от изненада, Мишел безмълвно проследи с очи слабичката фигурка, която изтича по коридора и затръшна вратата на стаята.
56
След вечерята с Валъри Шон се качи на наетата в Уилямсбърг кола и подкара към Бабидж Таун. Малко след като прекоси моста над Йорк и преди да навлезе в Глостър Пойнт, колата, която го следеше през цялата вечер, рязко даде газ, задмина го и му препречи пътя. В следващия миг над страничното стъкло се надвеси лицето на непознат мъж.
— Слизай! — изкрещя той и тикна под носа му служебната си карта.
Поведението на специален агент на ФБР Майк Вентрис не излъчваше особена сърдечност.
— Мога ли да знам какво става? — учтиво попита Шон.
— Затваряй си устата и влизай в колата ми! — сряза го Вентрис.
Шон се подчини. Настани се на дясната седалка на федералния автомобил, а агентът се тръшна до него и шумно захлопна вратата.
— Какво си въобразяваш, че правиш, бе, идиот? — гневно викна той.
— Не знам — спокойно отвърна Шон. — Просто карах към Бабидж Таун, но ти ми препречи пътя. За кеф ли го направи, или е време за опреснителните ти курсове по шофиране?
— Я стига си дрънкал! Ходил си при Иън Уитфийлд, а?
— Той ме покани, в компанията на шериф Хейс.
— А после се срещна и с жена му в местния бар!
— Беше случайно.
— И случайно я покани на вечеря, така ли?
— Доколкото ми е известно, това не е престъпление.
— Какви са отношенията ти с Валъри Месълайн?
— Събра ни любовта към качественото мохито.
Вентрис заби дебелия си пръст в гърдите му и гневно изсъска:
— Имай предвид, че съм на косъм от мисълта да те арестувам!
— По какви обвинения, ако смея да попитам?
— Имам право да те заключа за четирийсет и осем часа без никакви обвинения! — изръмжа онзи. — А през това време все ще измисля нещо.
— Напомням ти, че съм тук по работа точно като теб! — стана сериозен Шон. — Опитвам се да разкрия убийците на Мънк Тюринг и Лен Райвест. Помниш ли за малкото състезание, което ти предложих?