Окото на тигъра
Шрифт:
И аз самият не се чувствах никак весел. „Танцуващата по вълните“ се гушеше до кея, а аз се облегнах върху перилата на мостика, надянал възможно най-тъмните слънчеви очила, и макар че скалпът ми силно ме сърбеше, не смеех да си сваля шапката, за да не се отлепи с нея и горната част на черепа ми.
Единственото такси на острова — ситроен от 1962 година — се спусна по „Дрейк стрийт“ и спря в горния край на кея, където слязоха клиентите ми. Те бяха двама, а аз очаквах трима, защото Кокър категорично беше казал, че групата се състои от трима души.
Двамата тръгнаха по дългия, покрит с павета кей, крачейки рамо до рамо, а аз се понадигнах леко, за да ги огледам добре. Почувствах, че физическата ми отпадналост започва постепенно да изчезва, заменяна от онова познато силно усещане, което бавно прониква и стяга цялото тяло, придружено с лек гъдел по опакото на ръцете и в задната част на врата.
Единият беше висок и крачеше с разпуснатата походка на професионален спортист. Не носеше шапка, а леко червеникавата му коса бе внимателно сресана през рано оплешивялото му теме така, че през нея прозираше розовата кожа на скалпа. Коремът и бедрата му обаче бяха стегнати и той владееше отлично тялото си. Само така можех да си обясня непринуденото чувство за лекота, излъчващо се от външния му вид.
Краставите магарета се надушват през девет баира. Почувствах, че той бе човек, приучен да живее посредством и от насилието. Целият беше мускули или както се казва на жаргон — „маризчия“. Нямаше никакво значение на чия страна щеше да прилага уменията си — в полза на защитниците на закона или на неговите нарушители — появата му не вещаеше нищо добро. Надявах се, че подобна баракуда 2 никога няма да навлезе в спокойните води на Сейнт Мери. Стомахът ми започна леко да ме присвива от прозрението, че хищникът отново ме е надушил. Огледах бързо и другия, у когото зверското не бе така явно изразено, но беше налице, а признаците му — леко замъглени и притъпени от годините и увеличеното тегло, и появата му означаваше още повече неприятности.
2
Хищна тропическа морска риба. — Б.пр.
„Хубаво начало, Хари — рекох си с горчивина. — А на всичкото отгоре и тоя махмурлук.“
Вече ми стана съвсем ясно, че по-възрастният е главатарят. Той вървеше половин крачка напред, а по-младият и по-висок мъж му оказваше това уважение. Беше няколко години по-възрастен от мен, вероятно малко преди четирийсетте. Над колана му от крокодилска кожа личаха наченките на коремче, а под брадичката му висяха торбички, но прическата му беше правена на „Бонд стрийт“ 3 , а копринената риза от Сулка и мокасините от Гучи носеше като някакви отличителни знаци. Докато се приближаваше по кея, изтри брадичката и горната си устна с бяла носна кърпичка, а диамантът на малкия му пръст според мен беше двукаратов. Камъкът украсяваше обикновен златен пръстен, а и ръчният му часовник беше златен, вероятно „Ланвен“ или „Пиаже“.
3
Улица в Лондон с изискани магазини и заведения. — Б.пр.
— Вие ли сте Флечър? — попита той, спирайки се под мостика на пристана. Малките му черни очи приличаха на мъниста и светеха като на пор. Очи на хищник — лъскави и студени. Установих, че е по-стар, отколкото предполагах, защото косата му бе очевидно боядисана, за да се скрие прошарването. Кожата на бузите му бе неестествено опъната, а под косата личаха белезите от пластична операция. Беше си правил козметична операция, което означаваше, че е суетен, и аз нямаше да го забравя.
Беше стар войник, издигнал се от редник до командир. Той бе мозъкът, а онзи зад него — грубата сила. Някой беше изпратил своя челен отряд и аз мигновено прозрях защо бе анулирана предишната заявка.
Едно обаждане по телефона, последвано от посещението на тия двамата, би накарало всеки обикновен гражданин да се откаже завинаги от улов на марлини. Вероятно клиентите ми са били сериозно ощетени от анулирането на заявката в последния момент.
— Мистър Матерсън? Заповядайте на борда…
Сигурно бе, че не са дошли да ловят риба, и аз реших да не се изтъквам, а да се държа скромно, докато не разбера какво точно ще поискат, така че добавих едно позабавено „сър“.
Якият юначага скочи на палубата, приземявайки се меко като котка, а от поклащането на прехвърленото през ръката му сако разбрах, че в джоба му има нещо тежко. Той се изправи пред членовете на екипажа с високо вдигната брадичка и ги огледа набързо.
Анджело пусна някакво бледо подобие на знаменитата си усмивка и докосна баретата си с едно „Добре сте дошъл, сър“. А смръщеното лице на Чъби просветна за миг и той измърмори нещо, което прозвуча като ругатня, но вероятно бе радушно приветствие. Онзи престана да се занимава с тях и се обърна да подаде ръка на Матерсън, който стъпи на палубата и зачака, докато телохранителят му проверяваше каюткомпанията на „Танцуващата“. После влезе в каютата, последван от мен.
Обзавеждането ни е луксозно и скъпо. Климатичната инсталация бе охладила утринния задух и Матерсън въздъхна облекчено, изтривайки се отново с кърпичката, докато се отпускаше на една от меките седалки.
— Това е Майк Гътри — кимна той към мускулестия си помощник, който обикаляше каютата и проверяваше страничните илюминатори и вратите, но явно се престараваше в ролята си, тряскайки ги прекалено силно.
— Много ми е приятно, мистър Гътри — ухилих му се аз с цялата си непринуденост, но той ми махна разсеяно, без да ме погледне.
— Ще пийнете ли нещо, господа? — попитах аз, докато отварях барчето с напитките. И двамата поискаха кока-кола, но аз имах нужда от някакво лекарство заради неприятната изненада и махмурлука. Първата глътка от студената кутия с бира ме съживи.
— Е, господа, мисля, че ще мога да ви предложа интересни преживявания. Вчера тъкмо хванах едно великолепно парче и по всичко личи, че уловът ще бъде страхотен…
Майк Гътри застана пред мен и се взря в лицето ми. Очите му бяха на точици в кафяво и бледозелено като ръчно изработен вълнен плат.
— Не се ли познаваме отнякъде? — попита той.
— Струва ми се, че нямам удоволствието да ви познавам.
— Вие сте лондончанин, нали? — настоя той, усетил акцента ми.
— Доста отдавна съм напуснал Англия, приятелю — усмихнах се най-сърдечно аз. Той не отвърна на усмивката ми, а се отпусна на пейката срещу мен, облягайки върху масата помежду ни ръцете си с разперени пръсти и с дланите надолу. Продължи да ме разглежда внимателно. Наистина беше много опасен тип, крайно опасен.
— Опасявам се, че денят вече доста напредна — забърборих непринудено аз. — Ако ще ловим около Мозамбик, трябва да излезем от пристанището преди шест сутринта. Но можем да потеглим утре сутринта по ранина…
— Проверете тоя списък, Флечър, и ни кажете какво ви липсва — прекъсна дърдоренето ми Матерсън. Подаде ми сгънат голям лист хартия, а аз се зачетох в написаната на ръка колонка. Списъкът включваше всичко необходимо за леководолазен спорт.
— Господа, доколкото разбирам, вие не се интересувате от едър риболов, нали? — старата лисица Хари се престори на изненадан и учуден от подобна невероятна възможност.