Осъдени души

Димов Димитр

— Ще изпратя някого от моите хора — бързо каза Фани. — Впрочем вие можете да разполагате с тях напълно във всяко време. Изпращайте ги, където искате, без да ме питате.

Йезуитът се усмихна горчиво.

— Вашите хора не ми се подчиняват — каза той.

— Как така? — възбудено попита Фани.

— Вълна от анархия залива цялата страна — продължи той мрачно. — Снощи са убити в Ескориал трима августинци и други двама в Авила. Застрелян е също и нашият супериор в Гранада.

Фани го погледна смутено.

— Защо става всичко това?

— Защото ние изкупваме винаги греховете на управляващите класи. Това е съдба,

срещу която не се съпротивляваме.

„Та вие не сте ли също управляваща класа?“ — помисли Фани, но в същия миг сърцето й се разтуптя силно от безпокойство за Ередиа.

— Изглежда, че ще има революция — каза тя.

— Да, ще има!… — потвърди той.

— Каква? Десничарска ли?

Ередиа не отговори. В дълбините на погледа му Фани прочете оскърбително недоверие. И тя почувствува болка от неговата затвореност, от това недоверие.

— Ще заповядам на моите хора да ви се подчиняват — произнесе тя сухо.

— Не трябва да ги дразните сега.

— Защо?

— Защото е опасно.

— Аз дойдох да ви помоля само за Робинзон. Ако заминем с линейката сега, ще се върнем чак довечера.

— Робинзон не ми трябва. Заминете с него.

— Благодаря — произнесе той с признателност, с признателност, която и се стори някак противна. — Трябва да отида на всяка цена в Пеня Брава.

— Епидемията се разраства, изглежда, ваксината ми не дава добри резултати. Колко суетни са нашите човешки усилия! — добавя той със скръбна усмивка.

— Надявам се, че втората модификация ще даде по-добри резултати.

— Едва ли! Възлагах най-големи надежди на вируса, третиран със сулфамиди. Разполагате ли с още свободни легла — попита той, давайки си вид, че отправя въпроса си някак си разсеяно и случайно.

— Разполагаме с 20. Можем веднага да ги удвоим.

— О, не! не! — възпротиви се той енергично — в никой случай не трябва да купувате повече легла и да влизате в нови разноски. Вие ще се разорите мисис Хорн.

— Няма да се разоря — каза тя презрително.

— Господ да ви възнагради — произнесе той. Това бе традиционната фраза, която испанските монаси употребяваха от незапомнени времена, събирайки милостиня за бедните. На Фани се стори, че сега тя прозвуча фалшиво и унизително. И тя каза:

— Аз не чакам нищо от бога. Очите на Ередия светнаха мрачно. Думите на Фани бяха твърде остри, за да не го засегнат. Нещо се бе променило между двамата, нещо, което може би изведнъж го накара да говори направо, и това бе твърдостта с която Фани отблъскваше всяка двусмисленост.

— Мисис Хорн! — произнесе той и коприненият глас, с който обещаваше отплатата на бога, стана суров. Ние свикнахме да се уважаваме. Искате ли това да продължи до край? — той изчака мълчаливо кимването на главата и, и гласът му по-остър и по-металически, продължи отново:

— Моята душа е в ръцете на бога. Аз съм я обрекъл нему. Разбирайте, както искате, това. Аз гледам на света по друг начин, имам друга цел и други радости в живота си. Може би аскетизмът е испанска болест, която убива и мъчи, предупреждавам ви, такъв ще бъда винаги, докато съм тук…

— Зная — каза Фани.

— Не!… Не знаете всичко! — продължи той. — нашата съвместна работа се наложи от интересите на ордена. Всичко, което допускам — той подчерта думата „допускам“ — между нас, се определя от интересите на ордена. Съзнавате го, нали? … — Гласът му стана ироничен. — Бих могъл да действувам с схоластика, с формализъм, с reservatio mentalis, с всички тия похвати, които познавате от черната легенда за ордена и които за нас са обикновено човешко средство за постигане на целта, която преследваме. Ние не се спираме пред родствата, защото тази цел ни дава достатъчно морална сила да не ги избираме. Но пред вас аз не действувам или поне занапред реших да не действувам така… Съзнавате ли го?

— Да — каза Фани.

— Откъде знаете, че аз не го правя пак в интерес на ордена? — попита той с неочаквана, жестока и цинична усмивка.

— Трябваше да премълчите поне това!

— Трябваше да ви кажа и това. Беше необходимо за да стигнем до последната възможна точка на разговорите си. — Стигнахме я!

— Да, за удобство.

— И колко ловко!

От гърдите му се изтръгна остър смях.

— Сега мога да ви кажа, че докато сте тук, ще ви използувам непрестанно за целите на ордена. Тази вечер в Пеня Брава има монархическо събрание, на което ще говоря. Затова исках линейката.

— Значи, болницата е параван? Тя служи да прикрива агитациите ви за дон Луис де Ковадонга?

— Да, между другото — сухо каза йезуитът.

— Монархията? Това ли е целта на ордена?

И в същия миг съзна, че тълпата от хора, която прииждаше прииждаше, надминаваше многократно числото на оздравелите или умрелите. Палатките се препълниха. Фани обзаведе още четиридесет легла, при което големината на сумата, която държеше в банката за чуждестранен кредит, намаля значително. Скоро и тия пари се свършиха. Адвокатът, който уреждаше паричните въпроси помежду безделниците в семейството Хорн, преведе нови суми в Испания. В същото време братът счетоводител, който завеждаше финансите на йезуитите в провинцията Толедо, съкрати тайно с три четвърти разходите на ордена по издръжката на болницата в Пеня Ронда. И в края на краищата болницата на йезуитите и тази на Фани се сляха напълно заедно с персонала си. Вече не можеше да става въпрос, дали Фани работеше при Мюрие, или при Ередиа. Работата я викаше навсякъде. Едно старо огнище на епидемия и смърт се разгаряше бързо в тая най-дива, най-безплодна и най-фанатична част на Кастилия, докато десничарската революция приближаваше и роялистки агитатори сновяха неуморно и разнасяха лозунгите за сваляне на републиката, за императорска Испания и за дон Луис де Ковадонга. Че Испания отново щеше да стане, империя, бе малко съмнително, но нима господ нямаше да помогне да се очисти поне от комунистите? Смутовете, подклаждани от храбри идалговци, които се бяха заклели да умрат за господ и за краля, ставаха все почести. Един следобед местната фаланга се опита да направи манифестация, но биде пръсната от въоръжени комунисти. Взводът от цивилната гвардия, който бе изпратен да въдвори реда, се разбунтува внезапно срещу командира си, така че трябваше да се намеси войската.

Докато ставаха тия безредици, отец Ередиа изчезна някъде в продължение на три дни. Когато се върна, едната му ръка беше превързана, а върху лицето му имаше сини петна и драскотини. Ередиа даде краткото обяснение, че паднал от мулето, минавайки през стръмни планински пътеки. Върху целта на пътуването си той не каза нищо. Впрочем това бе напълно излишно.

След къса почивка той изчезна отново за още два дни. Върна се пак с мулето си, но здрав и читав. Привечер Фани помоли Мюрие да го посетят в палатката му.