Осъдени души
Шрифт:
Тя чу как Робинзон влезе в палатката на Мюрие: и му донесе изгладения смокинг. А после със задавено бумтене и леко скърцане от градчето пристигна кола и спря на десетина метра от палатките, които се намираха на края на лагера. Чу с изненада непознат женски глас. Любопитството я накара да стане и да надзърне зад платнището. Зад кормилото на спортната кола тя видя една много красива, ала не твърде млада жена с профил на Тицианова мадона. Косата й бе омотана в чер воал.
— Ах… доня Инес! … — забъркано произнесе Мюрие.
— Дойдох чак тука, за да те измъкна от тази
— Тихо! … — произнесе Мюрие, като посочи с пръст към палатката на Фани.
— Тук ли спи? — попита доня Инес шепнешком. И после добави: — Каква е тази ужасна воня?
— От палатките на болните, мадам.
— Фу-у-у! … — произнесе аристократката с отвращение. — И мисис Хорн понася това заради моя побъркан братовчед йезуит? Що за личност е тази жена?
— Една влюбена Клеопатра — разсеяно обясни Мюрие.
Той седна до испанката и колата ги отнесе. Фани легна отново с тих вътрешен смях. Доня Инес го доведе с колата си късно след полунощ. Сега разговорът. между двамата се водеше на испански и бе твърде интимен. Фани не си направи труд да ги наблюдава, но, чу целувките им. Чу как Мюрие се прибра в палатката си, а след това, полупиян и отегчен до смърт от света, почна да пее някакъв безсмислен френски куплет. Горчивият му глас повтори няколко пъти куплета, сякаш искаше да намери утеха в глупостта му. После, млъкна и заспа.
А Фани продължаваше да лежи будна и да слуша как чакалите виеха в степта и тъжните пориви на вятъра от Сиера Дивисория караха да шумолят листата#1 на маслиновото дърво. Когато призракът на Ередиа сладък и мъчителен, бе уморил нервите й до такава степен, че почти заспиваше изнемощяла, от градчето почна да се приближава нов шум на моторна кола. Стори й се, че колата спря близо, но от другата страна на лагера, където се намираха палатките на йезуитите. Фани не обърна някакво внимание на това. Камиони докарваха болни и през нощта. Изведнъж обаче се чу тропот от стъпки и шум от възбудени гласове. Разнесе се женски писък. Стори й се, че това бе гласът на орес или на една от кармелитките. След малко чу стъпки на човек, който се приближаваше тичешком. Стъпките спряха пред палатката на Мюрие.
— Сеньор!… — произнесе човекът тревожно. — Сеньор, аз съм брат Гонзало.
Фани позна веднага гласа на брат Гонзало. Мюрие продължаваше да спи.
— Сеньор!… — за трети път извика брат Гонзало. В гласа му Фани долови ужас.
— Кой е?… Какво има? — сънливо попита Мюрие.
— Сеньор! … Анархисти отвличат отец Ередиа! Фани скочи като ужилена. Облече веднага пеньоара, върху него сложи мушамата си. Навлече пантофите и тръгна веднага към палатката на Мюрие, Луната все продължаваше да грее. Фани видя брат Гонзало, разтреперан от ужас. Мюрие бързо навличаше дрехите върху пижамата си.
По-скоро, Жак!… По-скоро — извика Фани от входа.
Без да съзнава ясно какво върши, тя изтича в своята палатка и взе от куфара малък броунинг. Мушна го в джоба на мушамата си. Когато излезе, Мюрие се бе облекъл. Тримата се спуснаха тичешком към другия край на лагера, където светеха фаровете на кола.
— Робинзон! — викаше Фани, докато тичаха — Робинзон!
— Ида, мисис! — обади се гласът на шофьора.
От палатките надзъртаха болни с пръстени лица и хлътнали очи. Под лунната светлина те приличаха на мъртъвци, излезли от гробовете си.
— Всички вътре! — гневно извика Мюрие. — Всички вътре!
Към групата се присъединиха Робинзон и двамата папски шофьори. Брат Гонзало разправяше на всеки отделно с тракащи зъби, че отвличат отеца, и така идваше паниката. Тичаха към светлината на автомобилните фарове, през която се мяркаха фигури, въоръжени с къси пушки. Когато стигнаха запъхтени до мястото, Фани видя класическата сцена на всяка испанска революция: няколко ожесточени дрипльовци влачеха йезуита. Те го държеха за ръцете и го теглеха към колата, докато други двама го блъскаха немилостиво с прикладите на пушките си по гърба. До тях вървеше отец Оливарес, който се хвърляше и увисваше по ръцете им с надежда да спре ударите.
— Muchachos! … — повтаряше професорът по схоластика умолително. — Muchachos! …
Най-отзад вървяха Долорес и двете престарели кармелитки. Всички пищяха отчаяно и призоваваха Богородицата на помощ. Макар да бе ужасена като тях, на Фани се стори, че това, което ставаше, бе някак естествено, че то всъщност вече трябваше да стане, както бе ставало досега много пъти в испанската история. Дойде й на ум, че и йезуитите бяха традиционни властници в тази страна, че и те владееха безброй имоти и заповядваха над много души, работеха за събарянето на републиката и кога с гневни заклинания, кога с благи думи увещаваха народа да пролее още веднъж кръвта си и да върне на престола безценния претендент на безценната Бурбонска династия дон Луис де Ковадонга. И затова навярно дрипльовците, които пазеха републиката, бяха така разгневени.
— Оливарес! … — извика Мюрие на английски. — Търсете по телефона полковник Хил. Искайте помощ от казармата!
— Говорих с Хил — отвърна йезуитът. — Изпраща веднага кавалеристи.
— Спокойствие тогава, ще го отървем!
Фани забеляза с ужас, че лицето на Ередиа бе окървавено, и кръвта заедно с всичко останало й напомни двете апокалиптични картини на Гойя в Прадо. Въпреки ударите, които му нанасяха, монахът се дърпаше силно и с движенията на ръцете си повличаше мъжете, които се държеха отстрани. Той едва бе успял да облече расото си. Върху разголените му гърди се мяташе едно просто желязно разпятие. Фани не забеляза никакъв страх върху лицето му, а само упорство и гняв.
— Спри, братко! … — обърна се той към единия от двамата, който му нанасяше особено силни удари. А после към другите: — Muchachos! … Няма да се подчиня на вас. Само законната власт може да ме отведе.
— Ние сме законната власт! — иронично каза човекът, който го блъскаше отзад.
— Какво искате от него? — извика Мюрие, като се нахвърли върху упорития републиканец и го изтласка настрани.
— Назад, чужденецо! … Не се бъркай в работите ни.
— Испанци! — патетично кресна Мюрие. — Защо мъчите един беззащитен монах?