Остров Тамбукту

Марчевски Марко

– Не обръщайте внимание на тоя изкуфял старец, той нищо не може да ви направи.

– Защо мислите тъй?

– Защото зная, че диваците ви обичат и ви смятат едва ли не за бог. А него никой не го обича.

Той каза това с една сигурност, която не ми хареса.

– Преувеличавате - казах аз. - Туземците ме обичат, това е вярно. Но нека не забравяме, че аз съм чужденец, а Арики е техен първожрец.

Смит се изсмя. Първожрец - голяма работа! Докато главатарят е на моя страна, никаква опасност не ме заплашва. Без съгласието на главатаря първожрецът няма да смее да предприеме против мен каквото и да било.

Така мислеше Смит, но той беше забравил някои неща, които аз помнех много добре. В решителни минути Арики не се съобразяваше с волята на Боамбо и всичко вършеше на своя глава. При това никой не можеше да каже докъде се простира неговата власт. Главатарят беше тих, добър и разумен човек, на никого не налагаше волята си, а първожрецът беше упорит, опърничав, властолюбив и мнителен. Когато искаше да направи зло на човека, пред нищо не се спираше. Нали по негово настояване туземците ни хвърлиха в океана, когато първи път излязохме на острова, а по-късно задигна сандъците и чувалите на Смит въпреки волята на главатаря. Наистина Смит излезе по-хитър от него и успя да си възвърне имуществото, но това още не означаваше, че Арики е безвреден.

– Сега пък вие преувеличавате - каза Смит, като ме изслуша внимателно. - Не виждам нищо страшно в глупавото дърдорене на първожреца. Но щом отдавате толкова голямо значение на думите му, нека помислим какво да правим.

Отидохме до самия поток, който протичаше наблизо, и седнахме на сянка под вековните дървета. Тук беше прохладно и тихо. Диви пчели прехвръкваха наоколо с тънко бръмчене, кацаха от цвят на цвят, събираха прашец и пак отлитаха към гнездата си. По стъблата и по клоните на близките дървета висяха огромни червени орхидеи и епифитни бромелии - най-едрите и най-красивите цветя на тропика, които миришеха отвратително. Смит се намръщи, премести се по-далеч от тях и като се излегна върху меката трева, запали една пура.

– Мога ли да ви кажа откровено какво мисля за вас? - неочаквано се обърна той към мен.

– Разбира се - отвърнах малко учуден. Въпросът му беше неуместен. Поне на мен така ми се струваше.

– Няма ли да се обидите? - отново ме попита плантаторът.

– Не.

– Добре, слушайте тогава. Вие сте неспокоен човек. Непоправим идеалист, романтик и фантазьор - това и друг път съм ви го казвал. Оттук идват всичките ви беди. Казах ви веднъж, че диваците са опасни - не ми повярвахте. Посъветвах ви да използувате разположението на главатаря към вас - не ме послушахте. Арики искаше да ви направи свой зет и наследник и ви подаде ръка - вие я отблъснахте. Защо?

– Никога не бих поел ръката на такъв престъпник...

– Престъпник? Това е силно казано.

– Напротив, всички думи бледнеят пред неговото коварство.

– Така ли мислите? Но диваците са на друго мнение...

– И те не обичат първожреца - вие сам казахте това преди малко.

– Но се страхуват от него, а това не е без значение, нали така? Той е техен първожрец. Поради простотията си те го тачат като божество. Страхопочитание - така бих нарекъл отношението им към Арики. А вие се опълчихте против него Защо? Заради своите глупави принципи - извинете за израза...

– Моите принципи са в кръвта ми и аз никога няма да се откажа от тях.

– Да, в кръвта ви, вярно. Това още веднъж потвърждава старата истина, казана от Сенека: "Коренът на злото не е в нещата, а в душата на човека".

– Оставете тая остаряла философия на Сенека - тя отдавна е погребана в развалините на Римската империя и никога няма да възкръсне.

– Напротив, тя е жива, това се вижда от вашия случай. Вината е в самия вас, а вие я търсите в Арики. Първожрецът е един опърничав простак - нищо повече. Откажете се от своите принципи, оставете го на мира и той думица няма да каже против вас, уверявам ви.

– Аз не ви карам да се откажете от своите принципи и убеждения, нали така? Защо вие искате да се откажа от своите?

– Защото не аз идвам при вас за съвет, а вие идвате при мен. И защото моите принципи са полезни за мен, а вашите убеждения са зло за самия вас. Вие искате да разбиете стена с гола глава. Искате да събаряте крепост с грахови зърна. Това е смешно, сър... Търсите истината и справедливостта...

– Именно истината и справедливостта - прекъснах го аз.

– ...а не се съобразявате с условията, в които живеете, и заприличахте на печалния рицар, който се борел с вятърни мелници. Диваците ще си останат диваци, каквото и да направите за тях. Колкото повече ги глезите, толкова по-малко ще ви уважават. Те ни смятат за свръхестествени същества, които всичко знаят и могат, а вие им казвате, че сме хора като тях, защо? Нима това е в наша полза? Е, да, вие сте за истината... Но какво е истина? Истината има две страни и два края. Тя е като сабята - с острие и дръжка. Всеки разумен човек ще хване дръжката, а вие се хващате за острието. Справедливост?.. Е, добре! Нека поговорим за справедливостта. Какво значи справедливост? Празна дума, измислена за наивните и лековерни хора! Намерете ми един справедлив човек и аз ще ви посоча хиляди негови грехове. Само аллах е безгрешен - иронично се усмихна плантаторът, - само той знае истината, но на никого не я казва. Аллах всичко вижда и всичко знае, но нищо не казва - затова и хората му се кланят до земята. Само една думица да проговори, и те ще го охулят. Мълчете и вие. Правете се, че нищо не виждате и нищо не чувате. Оставете първожреца на мира, за да ви остави и той. Не се бъркайте в неговите работи. Ако ми обещаете това, аз ще поговоря с него и още тази вечер той отново ще ви подаде ръка. Съгласни ли сте?

– Не съм съгласен и нищо не мога да ви обещая. Никога няма да се откажа от истината и справедливостта - каквото и да ми струва това. За вас те са празни думи, но за мен те имат дълбок смисъл. Ние сме хора от два свята, сър. Това, което за вас е истина, за мен е лъжа, което за вас е справедливо, за мен е вопиюща неправда.

– Тогава защо сте дошли при мен? С какво мога да ви бъда полезен? - троснато ме попита плантаторът.

– С какво ли? Кажете на Арики да млъкне. Кажете му да спре своите интриги.

– Само това ли? - студено ме изгледа Смит. Той беше обиден, това личеше и по лицето му, което беше леко побледняло, и по навъсените му вежди.

– Само това.

– Добре, ще му кажа.

– Нямам нищо против, ако подкрепите думите си с една бутилка коняк - додадох аз.

– Добре - кимна с глава плантаторът. - И това ще направя.

IV

На другия ден Зинга дойде в моята колиба разплакана, седна на нара и закри лицето си с ръце.

– Какво има? - попитах я разтревожен. - Какво се е случило?

– Уин-уин! Много лошо!

– Но какво? Кажи!

– О, Андо! - възкликна тя, като хълцаше.

– Да не би да е умрял някой?

– Не, Андо! Още по-лошо!

– Да не би крокодилът да е изял някого?

– Не, Андо! Още по-лошо!

– Какво тогава? Кажи!

Тя ме хвана за ръката и извика през сълзи:

– Бягай, Андо! Бягай далеч оттук!