Пазителят на монетния двор
Шрифт:
— Прилича на истинско и тежи като такова — отбелязах аз. — Мисля, че искам да видя трансмутацията. Ако подобно нещо е възможно.
— В момента имаме друга работа. — Нютон намери микроскопа си, сложи го на масата до прозореца и постави до него огледало и свещ, за да освети по-добре пробата. — Потърсете книгата на господин Льовенхук 11 — рече той и разпръсна върху предметното стъкло изстърганата от уреда за изтезания кръв. — Или „Микрография“ на Хук 12 .
11
Антони
12
Робърт Хук (1635–1703) — английски учен, естествоизпитател и архитект, усъвършенствал микроскопа, откривател на клетъчния строеж на растенията, водил полемика с Нютон по въпросите на оптиката. — Б.пр.
Не можах да намеря нито едната от книгите.
— Няма значение — каза Нютон, извади карфица от ревера си и убоде палеца си, откъдето бликна капка рубиненочервена кръв, а сетне го допря до друго предметно стъкло и ме покани да погледна.
Постепенно различих неясен, но увеличен образ. Нютон ме увери, че това е неговата кръв. Гледката беше едно от най-забележителните неща, които бях виждал. Кръвта от палеца на Нютон изглеждаше жива.
— Съставена е от хиляди частици! — възкликнах аз. — Но само част от тях са червени. И плават в някаква почти прозрачна течност. Сякаш гледам отблизо езерце в ясен летен ден.
Нютон кимна.
— Миниатюрните частици се наричат клетки. Смята се, че те са най-малкият елемент на живата материя.
— Не предполагах, че е възможно човекът да бъде сведен до нещо тъй малко. Като ги гледам отблизо, човешкият живот съвсем не ми се струва божествен. Сякаш не сме нещо повече от плавей в селски вир.
Той се засмя.
— Мисля, че сме по-сложни. Но, моля ви, кажете ми какво е вашето мнение за пробата, която взехме от уреда за изтезания.
— Несъмнено е същата, сър. Само че не се движи. Сякаш животът в езерцето е спрял.
— Точно така.
— Тогава наистина е кръв. Какво ще правим?
— Нищо. Ще помисля на спокойствие и ще видя дали ще мога да го обясня. А дотогава, избийте въпроса от главата си, за да не се изплъзнат от устата ви нашите разкрития, които със сигурност доминират в съзнанието ви.
Две-три вечери по-късно, след като Нютон бе анализирал пробата злато и се бе убедил в първоначалната си преценка, че е истинско, аз го придружих до дома на доктор Лав в Сохо. Граф Гаетано прие новината за златото си със скромна усмивка и смирено повдигане на рамене, сякаш очакваше, че демонстрацията му е предрешен въпрос и Нютон вече го поздравява за трансмутацията. Доктор Лав поднесе великолепна вечеря, но преди да я опитаме, Нютон, вече отегчен от разговора с двамата философи, погледна часовника си и заяви, че изгаря от нетърпение да види превръщането на оловото в злато.
— Какво ще кажете, графе? — попита доктор Лав. — Готов ли сте?
— Напълно.
Придружихме доктор Лав и граф Гаетано до работилницата в задната част на къщата. Пещта вече беше загрята и в помещението беше адски горещо. Нютон отвори чантата,
— За да избегнем измамите — обясни той, — донесох тигел, дървени въглища и живак, с който съм убеден, че златото не се смесва. Сигурно ще се съгласите, че е важно да подхождаме към алхимичните въпроси с колкото е възможно повече научна взискателност.
Граф Гаетано се усмихна широко.
— Напълно — повтори той, взе нещата от Нютон и се залови с трансмутацията.
— Докато работите, графе — добави Нютон, — вероятно ще благоволите да споделите някои подробности за овладяването на тайното изкуство?
— Опасявам се, че засега това ще трябва да остане в тайна, сър.
— Естествено. Колко време ще продължи трасмутацията?
— Не повече от няколко минути — отвърна доктор Лав. — Процесът е забележителен.
— Така и трябва да бъде — отбеляза Нютон. — Всички учени, за които съм чел, твърдят, че се изискват няколко месеца, за да се види резултатът от трансмутацията.
— Необходими са няколко месеца, за да научите тайната на това изкуство — решително заяви графът, — но след като великата тайна стане известна, работата е абсолютно проста. А сега, сър, бихте ли застанали ей там?
— Признавам, че съм заинтригуван — рече Нютон, отдалечавайки се от металното нощно гърне с капак на столчето в ъгъла.
Графът сложи половин унция олово в тигела на Нютон и го загря в пещта. След като металът се разтопи, той добави специалната си тинктура, и ние видяхме, че оловото се разтвори.
— Господа — каза Гаетано, — моля ви, отдръпнете се и закрийте очите си, защото ще последва силен блясък и светлината вероятно ще ви заслепи.
Отдръпнахме се от тигела. В продължение на няколко минути не се случи нищо, затова накрая се изкуших и погледнах през пръстите си. В същия миг блесна ослепителна светлина и се разнесе силна миризма на канела. Както предрече графът, бях заслепен за няколко минути от зеленото петно пред очите ми. Когато обаче възвърнах зрението си и разгледах тигела, за мое изумление видях, че съдържанието му се е превърнало в чисто злато.
— Нямаше да повярвам, ако не го бих видял с очите си — казах аз.
— Това е сигурно — рече Нютон.
Графът изсипа разтопеното злато в калъп, охлади го, сложи го във вода и го излъска, за да го разгледаме.
Нютон постави малкия слитък на везни, за да определи теглото, и се усмихна. След това ми го даде и докато се удивлявах на чудото, което бях видял, той разгледа тигела, откъдето беше излято златото.
— Вече нямам съмнения — решително заяви той. — Господине, вие сте мошеник! Реших предварително да разсея съмненията си за демонстрацията ви, като белязах ръба на тигела, който ви дадох. Маркировката изчезна и…
— Горещината на огъня го е заличила — възрази доктор Лав.
— Белегът беше незаличим, тънка резка, която изсякох в камъка на моя тигел днес следобед. Убеден съм, че тигелът с маркировката и оловото е бил подменен с тигела със златото. Усъмних се веднага щом графът ни посъветва да закрием очите си. Той изчака, докато любопитството ни надделя и надникнахме, за да видим какво се е случило. В същия миг графът хвърли фосфор в тигела, заслепи ни и извърши подмяната. Аз обаче надуших измамата, защото фосфорът има неприятен мирис, но остротата може да се притъпи, като се разтвори в масло от канела.