Пазителят на монетния двор
Шрифт:
— Знам и двете места — рекох аз.
— Но те са грубияни и той не им обръщаше много внимание. Има и други, които, изглежда, познаваше по-добре, господа от борсата, или поне мисля, че бяха такива.
— Кралската борса?
— Останах с такова убеждение, но сега не съм толкова сигурна. Джон трябваше да използва фалшиви гвинеи, за да плати на някакви търговци. Аз бях против, защото се страхувах, че ще го хванат. Но когато ми показа гвинеите, видях, че всеки ще ги помисли за истински и това ме накара да се откажа от възраженията си, макар че се срамувам да го призная. Всъщност все още недоумявам как се
— Съпругът ви не е ловък двуличник. Докато се черпел с джин, господин Бернингам се похвалил, че гвинеята, с която е платил подкупа си в затвора, била фалшива.
Госпожа Бернингам въздъхна и поклати глава.
— Той не носи на пиене.
— Как се казваха мъжете, които мислите, че са от борсата?
Тя се умълча, сякаш се опитваше да си спомни.
— Джон ми каза само че… — Госпожа Бернингам отново поклати глава. — Вероятно ще се сетя утре.
— Госпожо Бернингам — ядоса се Нютон, — вие говорите много, но не ни казвате нищо съществено.
— Вечерта беше изключително мъчителна — въздъхна тя.
— Вярно е — обадих се аз в нейна защита. — Дамата преживя много.
— С течение на времето ще научите, че някои хора са забележително изобретателни, господин Елис. Не се знае дали тази жена не е виновна колкото съпруга си.
Госпожа Бернингам изведнъж се натъжи и се разрида. Това само направи Нютон още по-нетърпелив. Той изцъка с език, погледна към тавана на каретата и изпъшка, сякаш го болеше стомахът, а после изкрещя на кочияша да побърза или ще се ядоса. През цялото това време аз държах ръката на госпожа Бернингам и се опитвах да я утеша. Накрая тя се успокои достатъчно, за да проумее какво има да й каже Нютон.
— Човекът, когото търсим, мадам — внимателно започна той, — е фалшифицирал гвинеята, с която съпругът ви е проявил глупостта да плати. По всяка вероятност той е французин. Може би е човек с черни и разядени зъби като китаец и ако е разговарял с вас, дъхът му е бил противен. Освен това няма как да не сте забелязали ръцете му, които вероятно треперят като млечен пудинг. Може би сте си го обяснили с огромната му жажда за ейл или бира, но никога вино, защото онзи, когото търся, не пие за развлечение, а от потребност, и жадува за влага като напукана през лятото земя.
За моя изненада госпожа Бернингам започна да кима още преди господарят ми да е свършил да говори.
— Доктор Нютон! — възкликна тя. — Вие познавате съпруга ми.
— Не, мадам — отвърнах аз.
— Тогава как го описахте тъй точно, защото е вярно, че напоследък той не е добре със здравето.
— Засега това не е важно — рече Нютон.
Каретата спря пред къщата на госпожа Бернингам на Милк Стрийт. Оставихме я там и Нютон я предупреди да ходи в „Уит“ само през деня, когато е светло и по-безопасно за нея.
— Откъде знаете как изглежда господин Бернингам? — попитах аз, когато тя се приближи до вратата на дома си. — Нито сте го виждали, нито сте го чували. Но госпожа Бернингам го позна веднага от вашето описание.
Нютон се подсмихна и видях, че е много доволен от себе си.
— „Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни; той открива що е дълбоко и съкровено, знае що е в мрака, и светлината живее в него.“ Книгата
Признавам, че честолюбието ми беше малко накърнено от загадъчното му позоваване на Библията. Убеждението ми, че се забавлява, като ме обърква, се затвърди. Това ме накара да изпадна в униние. Господарят ми ме потупа по коляното, сякаш бях куче, но думите му бяха изпълнени с топлота и добронамереност към мен:
— Това няма да свърши работа, сър. Трябва да имам знания, ако искам да се образовам.
— Не се съмнявайте, драги мой млади приятелю, че вие, който спасихте живота ми, ще имате пълното ми доверие. Лесно съставих описанието. Фалшификаторът на гвинеята е познавал отдавна живака, който нанася на човека изброените поражения — почернели зъби, треперещи ръце и неутолима жажда. Можеше да спомена и нестабилност на ума. Тези ефекти не са широко известни. Открих ги сам в резултат на психическото разстройство, в което изпаднах през 1693 година, когато едва не изгубих ума си от многото експерименти. Всичко това ме накара да предположа, че дамата ни каза по-малко, отколкото знае.
— Защо мислите така?
— Тя ни каза, че съпругът й само е платил с фалшивата монета като с истинска, а същината на въпроса е, че той ги прави. Бернингам почти сигурно е човекът, усъвършенствал новия процес за производство на фалшиво злато. Но тя може би все още се надява, че ще го спаси от бесилката, макар че според мен обесването и бракът са много сходни като съдба.
Нютон каза на кочияша да кара към Лондонската крепост и оттам обратно на Джърмин Стрийт.
— Искам да ви помоля за една услуга. Госпожица Бартън не трябва да знае нищо за тазвечершното ни приключение. Тя е чувствително дете, склонно на всякакви фантазии, и ще ми бъде много неудобно, ако всеки път когато излизам, ме задържа с въпроси за безопасността ми. Задълженията ми към Монетния двор са неща, за които ще бъда щастлив племенницата ми да не знае.
— Разчитайте на мен, сър. Ще бъда пример за дискретност, що се отнася до младата дама.
Той кимна.
— Но след като сега се осмелявам да се радвам на доверието ви, сър, бих желал да се възползвам и да ви напомня за един въпрос, относно който неведението продължава да е обида за мен — добавих аз. — Бих искал да ви попитам дали сте разбрали още нещо за смъртта на Джордж Мейси, за чието убийство също ме заклехте да мълча. Ще ви бъда благодарен, ако го споделите с мен, защото признавам, че смъртта на предшественика ми тревожи мислите ми.
— Правите добре, че ми напомняте. Опитах се да получа повече информация. Мейси беше изключително трудолюбив и образован човек, макар че, изглежда, се е опитал да обогати познанията си. Често се е съветвал с човек, който подозирам, че е бил един от доносниците му, златар на име Сейнт Леджър Скруп. Странно, но името ми се струва познато, макар че не мога да се досетя откъде. И след като досега господин Скруп трябваше да бъде извън страната, признавам, че не съм се занимавал с този въпрос и следователно, напомнянето ви е много уместно. Утре ще посетим господин Скруп на работното му място на Странд. Може би той ще хвърли светлина върху едно писмо, написано на чужд език. Според приятеля му господин Алингам, дърводелецът в Тауър, Мейси е положил много усилия да го разбере.