Пазителят на монетния двор
Шрифт:
Нютон имаше отлични познания по теология и аз знаех, че е обсъждал църковната доктрина с архиепископа на Кентърбъри. Бях шокиран обаче от онова, в което вярваше, или по-скоро не вярваше. Възгледите на Галилей, еретични в очите на Рим, бяха нищо в сравнение с тези на господаря ми, защото както римокатолицизмът, така и нютоновото арианство беше изрично изключено от Декларацията за веротърпимост от 1689 година, предлагаща свободно изповядване на всички религии. Дори евреите се радваха на повече религиозна свобода от арианите.
Изумлението ми беше смекчено от доверието на Нютон към мен. Стана ми ясно, че враговете му много биха се радвали, ако могат публично да го разобличат в ерес и да съсипят общественото му положение. Не можех да си представя, че на еретик като него може да бъде
От Странд отново отидохме в „Уит“, където Нютон ми обясни, че възнамерява да притисне Скоч Робин и Джон Хънтър за информация. Попитах го защо не разпита Джон Бернингам и той ми обясни, че се надява госпожа Бернингам да убеди съпруга си. Веднага щом пристигнахме в „Нюгейт“, Нютон заповяда да доведат един след друг Скоч Робин и Джон Хънтър от отделението за осъдените на смърт. Скоч Робин беше слаб, червенокос човек с намръщено лице и голям колкото яйце на калугерица липом на мършавия врат. На мен ми приличаше на типичен престъпник и се запитах как изобщо са му разрешили да работи в Монетния двор.
— Мислихте ли върху онова, което ви казах снощи? — попита Нютон.
— Да — отвърна Скоч Робин и равнодушно преметна веригите на раменете си, така че ръцете му увиснаха като на човек, безразличен към съдбата си. — Но попитах и мисля, че имам малко повече време, отколкото ми казахте. Изглежда, няма да ме обесят в сряда.
— Вярно е, че сряда не е редовен ден за бесене — съгласи се Нютон и леко се изчерви, — но няма да бъде зле да си спомните, че и вашето обесване едва ли може да се нарече редовно, с всичкото съпътстващо варварство, което законът изисква палачът да причини на тялото ви. Не приемайте лековато думите ми, Робин. Аз съм мирови съдия в седем графства на Англия. Положил съм клетва да спазвам и прилагам закона и ще го правя с цената на всичко. И ви уверявам, че е напълно в моята власт да отида при съдията още днес следобед и да получа специална заповед за незабавната ви екзекуция.
— За бога — стресна се Робин, — нямате ли милост?
— Не и за такива като вас.
— Тогава Господ да ми е на помощ.
— Той няма да ви помогне.
— Вие ли го казвате?
— Господ не е отишъл при Савел 26 , който е бил цар и богопомазан. Защо ще идва при нещастник като вас? Хайде, господине — настоя Нютон. — Дотегна ми вашето увъртане. Не съм дошъл да обсъждам теологията с вас. Или ще говорите, или се пригответе да сложат въжето на врата ви.
26
Деяния на светите Апостоли, 9:1–30, 22:3. — Б.ред.
Робин наведе глава и най-сетне произнесе име.
Нютон се държа като самия Дракон 27 с Джон Хънтър, който каза, че ще съдейства на разследването, ако получи пълно опрощаване за предишните си грешки и сумата двадесет и пет гвинеи, за да започне нов живот в Америка.
— Какво! — подигравателно се изсмя Нютон. — Добре ли чувам? Все още се надявате да спечелите от престъпленията си? Как смеете! Нима очаквате да удовлетворя желанието ви? Чухте ли го, господин Елис? Изглежда, не му е достатъчно, че го спасих от бесилото. Законът не търгува с невежи плебеи като вас, господине. Ако изобщо смятате да спасите живота си, трябва да побързате с информацията си, защото нямам намерение да си губя времето. И когато най-после бъда удовлетворен, ще напиша петиция до лордовете от Върховния съд да ви освободят от тъмницата. Но ако възпрепятствате разследването ми, сър, вдругиден лично ще ви предам на палача. Имате думата ми.
27
Дракон (VII в.пр.Хр.) — архонт на Атина, съставил сборник от закони, отличаващи се с жестокостта си, защото почти във всеки текст се предвиждало смъртно наказание. — Б.пр.
Хънтър заудря челото си с оковите, докато въздухът и силите му го напуснаха, после се усмихна криво и каза, че не е искал да стори нищо лошо.
— Не ми харесва зловонния въздух в килията — добави той. — Простете ми, сър. Просто се опитвах да намеря стълбата на Иаков 28 оттук. Всеки би направил същото. Но ще се кача по друга стълба, ако ви преча, сър. Сега разбирам това. И съм убеден, че въздухът там горе ще е още по-зловонен. Ето защо, ще ви стана доносник. Ще ви помогна да заловите човека, когото търсите. Той все още е в Монетния двор и е готов да краде матрици за гвинеи.
28
Иаков — еврейски патриарх. В съня си видял стълба, чийто връх стигал до небето. По нея се качвали и слизали ангели и в същото време Бог предсказал на Иаков, че потомството му ще бъде многочислено като праха на земята. Битие, 25:24 — 34. — Б.пр.
И после Хънтър каза името на гравьора Даниъл Мърсър, когото мислехме за честен човек. Скоч Робин също бе назовал това име.
Прочетох показанията, които бях записал, и накарах Хънтър да ги подпише, така както бе направил Скоч Робин. Надзирателят го върна в отделението на осъдените на смърт, защото Нютон смяташе в близко бъдеще да изкопчи още информация от двамата.
— Ще поискаме ли заповед за ареста на Даниъл Мърсър? — попитах аз, когато останахме сами.
— Не, за бога — отвърна Нютон и изпитателно се вторачи в мен с очи, вперени сякаш във вечността и безкрайността. — Ще го оставим на свобода, като се надяваме, че ще можем да наблюдаваме телесната му орбита, така да се каже. Ще накарам господин Кенеди да го следи и ще решим какво показват действията му. Така върху материята може да бъде хвърлена повече светлина, отколкото да го затворим на тъмно. Той може да ни заведе до организатора на съзаклятието, така както солта във винения камък изсмуква водата от въздуха.
Върнахме се в Тауър, където оставихме бележка за господин Кенеди, най-добрият шпионин на Нютон, и после се разходихме из Монетния двор, като вдигахме повече шум, отколкото на бойно поле. Скоро Нютон видя Главния майстор Нийл да се приближава към нас и отбеляза, че прилича на привърженик на торите, влязъл в клуб на вигите.
— Кълна се, че е той. Обесете ме, ако не е. Питам се какво го води тук, за бога?
— Кой? — попитах аз, защото за пръв път виждах господин Нийл, който само формално ръководеше Монетния двор, и чиято поява беше рядка като кокоши зъби.
— Господин Нийл, Главният майстор, макар че според мен сигурно ще бъде много нещастен, ако някога му се наложи да работи. Всъщност мисля, че ще бъде разочарован от откупуването на поста си, ако работата в Монетния двор пречи на удоволствията и проектите му. Защото, както споменах, господин Нийл оставя управлението на Монетния двор на инспекторите и главния чиновник.
Главният майстор ни видя и ни поздрави любезно. През цялото време Нютон гневно мърмореше за липсата на усърдие и трудолюбие у господин Нийл.