Пазителят на монетния двор
Шрифт:
В средата на помещението имаше маса, покрита със зелено сукно, стол, хубава боброва шапка и неудобно на вид легло на колелца, същото като моето в „Грейс Ин“. Такъв е животът на ергена. На масата имаше яйце, шпага и няколко скъсани книги, сякаш читателят често се е ядосвал на писателя — нещо, което и аз понякога съм се изкушавал да направя с лошо написана книга.
— Пускали ли сте тук някой друг, откакто за последен път видяхте господин Мърсър? — попита Нютон.
— Странно е, че питате, сър — отвърна госпожа Алън. — Снощи се събудих и ми се стори, че чух шум тук, но когато отидох да видя дали не
— Тази шпага на господин Мърсър ли е?
— Всички шпаги ми се струват еднакви, сър — отговори тя и скръсти ръце на гърдите си, сякаш се страхуваше да я докосне, като предпазливо се вторачи в нея. — Но мисля, че е на Мърсър. Шпагата е принадлежала на баща му.
— А зелената покривка на масата?
— За пръв път я виждам, сър. Един Господ знае какво прави там и онова гъшо яйце. Мърсър не понася вкуса на яйцата.
— Нощем заключвате ли вратата си?
— Винаги, сър. Саутуърк все още не е Челси.
— И господин Мърсър също има ключ?
— Да, сър. И няма навика да го дава на друг.
— Вратата ви беше ли заключена, когато станахте тази сутрин?
— Да, сър. Трябва да съм сънувала, че тук има някого. Въпреки това съм убедена, че Мърсър не би скъсал книги. Те са главното му развлечение.
Нютон кимна.
— Питам се дали мога да ви помоля да ми донесете вода, госпожо Алън?
— Вода? В студено утро като това не ви трябва да пиете вода, сър. Тежка е и не е полезна за здравето. Може да образува камъни в бъбреците, ако не внимавате. Мога да предложа нещо по-приятно за джентълмени като вас. Желаете ли хубав ейл от Ламбет, сър?
Той прие, при това с огромно удоволствие. На мен обаче ми беше ясно, че поиска вода, за да накара жената да излезе от стаята на Мърсър, и да я претърси. Нютон започна да рови, като през цялото време коментираше как изглежда стаята. Това очевидно му се видя много интересно.
— Зелената маса, яйцето и шпагата несъмнено са друго послание — отбеляза той.
Взех шпагата и внимателно я разгледах. Нютон отвори малко чекмедже и се втренчи в кутията със свещи вътре, а аз размахах във въздуха шпагата така, както ме беше учил преподавателят ми по фехтовка господин Фиг.
— Шпагата е италианска, с чашковидна дръжка от слонова кост, дълбоко изрязана и гравирана с листа. В основата на острието има надпис „Солинген“, но името на ковача не се чете. Остра е. Бих казал, че е шпага на джентълмен — казах аз.
— Много добре. Ако госпожа Алън не ни беше казала, че шпагата е принадлежала на бащата на Мърсър, сега щяхме да знаем всичко за нея.
Нютон, който продължаваше замислено да разглежда свещите, видя разочарованието ми и се усмихна.
— Няма значение, драги мой млади приятелю. Вие ни показахте, че Мърсър е виждал по-добри дни, отколкото е очевидно от сегашните обстоятелства.
Зачаках го да направи някакво разкритие за свещите, но когато той не го стори, любопитството в мен надделя и ги погледнах.
— От пчелен восък са — отбелязах аз. — В Саутуърк бих очаквал лоени свещи. Мърсър не ми се вижда пестелив човек. Вероятно не е загубил вкуса си към хубавия живот.
— Ставате все по-добър — похвали ме Нютон.
— Но какво означават свещите? Какво е значението им?
— Значението им? — Нютон остави свещите в чекмеджето. — Използват се за осветление.
— Само това ли? — недоволно измърморих аз, виждайки, че той ми се подиграва.
— Само това ли? — повтори Нютон и се усмихна презрително. — Всички неща се появяват пред нас и се разбират чрез светлината. Ако страхът от мрака не беше измъчвал езичника, той нямаше да бъде заслепен от фалшиви богове като слънцето и луната и можеше да ни научи да почитаме нашия истински създател и благодетел, както са правили прадедите му преди Потопа. Дал съм много, за да разбера какво представлява светлината. Веднъж едва не пожертвах зрението на едното си око в експеримент да я проумея. Взех тъп кинжал, сложих го между очите си, натиснах и видях няколко бели, тъмни и цветни кръгове. Те бяха най-ясни, докато търках окото си с края на кинжала, но щом спирах, макар че все още притисках окото си, избледняваха и изчезваха. А започнех ли да движа кинжала или окото си, отново се появяваха. Светлината е всичко, драги мой. „И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.“ 31 Както винаги трябва да правим и ние.
31
Битие, 1:4. — Б.пр.
Госпожа Алън се върна и аз се зарадвах, защото не обичах много да ми изнасят лекции, дори хора като Нютон. Що за човек беше той, след като се бе изложил на риск да ослепее в стремежа си да разбере нещо? Изпихме халбите с ейл, които госпожа Алън ни донесе, и си тръгнахме. Тъй като бях разсъждавал върху случилото се по-рано през деня, попитах Нютон дали е възможно алхимичните символи да са предупреждение към онези, които заплашват синовете на тайното изкуство и техния окултен свят. Нютон ми даде изключително неясен отговор.
— Драги мой младежо, алхимиците търсят истината, а истината идва от Бога, както съм сигурен, че ще се съгласите. Следователно не мога да допусна, че извършителите на убийство са истински философи.
— Тогава може би са фалшиви философи? Струва ми се, че доктор Лав и граф Гаетано лесно могат да замислят подобно злодеяние. Онези, които са готови да изопачат идеалите на алхимията за собствените си цели, вероятно не биха се посвенили да извършат и убийство. Графът ви заплаши, нали?
— Празни заплахи. Пък и те заплашиха мен, а не клетия господин Кенеди.
— Но господин Кенеди не ги ли придружаваше, когато за пръв път ги видяхме пред моята къща? — настоях аз. — И според собствените им признания не идваха ли от Лъвската кула? Обстоятелствата говорят срещу тях, господарю. Вероятно Кенеди е имал с доктор Лав някаква лична работа, която им е дала повод за недоволство срещу него.
— Може би в думите ви има зрънце истина — съгласи се Нютон.
— Вероятно ако ги поканим да разкажат къде са били снощи, те може да разсеят подозренията.
— Мисля, че няма да са склонни да отговорят на въпросите ми.