Пазителят на монетния двор
Шрифт:
— Тогава ви желая успех в усилията — рече Нютон.
Скоро след това се сбогувахме с господин Пийпс и се върнахме в Тауър.
— Да бъда проклет, ако това не беше най-любопитната история, която съм чувал — отбелязах аз.
— Лондонската крепост Тауър крие много тайни — съгласи се Нютон.
— Не би ли си струвало да убиеш за подобна тайна? Съкровище в Тауър — добавих аз, след като Нютон не отговори. — Да, наистина. Мощен стимул да извършиш убийство.
— Знаете философията ми, Елис. Трябва да направим наблюдения, преди да си съставим хипотеза. А дотогава ще ви бъда благодарен, ако запазите за себе си безплодните
Пристигнахме в Тауър и Нютон заяви намерението си да вземе нещо от къщата ми. Придружих го дотам, за да отключа вратата, защото ми бе станало навик да я заключвам след убийството на господин Кенеди. Нютон извади отражателния си телескоп от дървения сандък, където държеше и микроскопа си, и го сложи на масата. Телескопът беше много по-малък, отколкото предполагах. Беше дълъг не повече от двайсетина сантиметра и монтиран на малък глобус, така че приличаше на миниатюрно оръдие, каквото би разрушило стените на детски замък играчка.
— Възнамерявам да видя гледката от североизточната страна на Бялата кула? — заяви той и изнесе телескопа.
Влязохме в Бялата кула и се качихме по стълбите до третия етаж, където запалих фенер, и после нагоре, по тесните каменни стъпала, до североизточната страна. Нютон остави телескопа на маса до прозореца, нагласи подставката и сетне надникна през малка дупка в горната част, сякаш гледаше самия телескоп в лъскавото огледало в основата му. Докато той наблюдаваше — нямах представа какво, аз се разходих бавно и лениво из кулата, сякаш бях затворник там.
Признавам, не мислех нито за кървавото убийство, нито за съкровището на тамплиерите, а за госпожица Бартън. Не я бях виждал от няколко дни и кулата ми напомни, че съм самотен, далеч от нея и няма да бъда щастлив, докато не я видя отново. Имах чувството, че умирам, когато не съм с госпожица Бартън, но всъщност смъртта непрекъснато присъстваше в мислите ми, докато бях в Тауър, защото там нямаше пътека, стена или кула, която да не е свързана с история за жестоко убийство или кървава екзекуция, затова се опитах да си представя госпожица Бартън така, както изтезаван йезуитски свещеник призовава във въображението си образа на Света Дева Мария, за да облекчи болките си.
— Какво се надявате да видите? — най-сетне попитах аз.
— Орион — отвърна Нютон.
— Съзвездието има ли нещо общо със съкровището?
— Свързано е с нещо друго, което господин Пийпс каза.
— И какво е то?
Той не отговори и аз слязох на втория етаж, където се намираше параклисът на евангелиста Сейнт Джон. Надявах се да отклоня мислите си от госпожица Бартън, като разглеждам лавиците с държавните архиви, подражавайки на господин Пийпс и господин Баркстед, които бяха търсили там улики за скритото съкровище.
Беше късно и не видях сегашния пазител на архивите, затова тръгнах между лавиците, наредени зад обикновените каменни колони от двете страни на пътеките. Имаше книги и документи, които реших да прочета задълбочено, когато намеря достатъчно време. В дъното имаше голяма маса, където беше сложена отворена книга. Прегледах я и с изненада видях, че книгата е от библиотеката на сър Уолтър Роли. Книгата имаше красива подвързия, но някои илюстрации бяха толкова неприлични, че се запитах как е възможно да е четена в параклиса. На едната картина беше изобразена жена, от чиито голи гърди бозаеше крастава жаба, а на друга голо момиче стоеше зад рицар в броня и го подканваше да се бори с огън. На трета беше нарисуван гол мъж, който се съвокупляваше с жена. Бях по-скоро отвратен, отколкото заинтригуван, защото в илюстрациите имаше нещо толкова сатанинско и покварено, че се зачудих как е възможно да я притежава човек като сър Уолтър Роли. Скоро след това се върнах в североизточната страна на кулата и реших да изразя възмущението си пред Нютон колко е неприлично да се оставя подобна книга така, че всеки да може да я види.
Той престана да гледа през телескопа и ме придружи до втория етаж, където разгледа книгата.
— Михаел Майер от Германия е бил един от най-великите философи алхимици — отбеляза Нютон, докато прелистваше дебелите, пергаментови страници. — И тази книга, „Atalanta Fleeing“, е едно от най-великите произведения на тайното изкуство. Илюстрациите, срещу които негодувате, господин Елис, са алегорични, и макар че са трудни за разбиране, нямат неприлично предназначение, затова бъдете спокоен. Казвате, че е била отворена, така ли?
Кимнах.
— На коя страница?
Прелистих книгата, докато стигнах до рисунката на лъв.
— В светлината на случилото се с господин Кенеди, фактът, че е била отворена на Зеления лъв, може би е подозрителен.
— Има надпис — добавих аз и му го показах.
Нютон бавно кимна.
— Сър Уолтър Роли е бил затворник тук в продължение на тринадесет години, от 1603 до 1616, когато е бил освободен, за да може да изкупи греховете си, като открие златна мина в Гвиана. Но той не успял да го стори и след като се върнал в Англия, отново бил затворен в Тауър до екзекуцията му през 1618, същата година, от която е и тази книга.
— Клетият! — възкликнах аз.
— Сър Уолтър Роли заслужава състраданието ви, защото е бил велик учен и философ. Говори се, че тъй като имали десни убеждения, той и Хари Пърси, Графа магьосник 35 , за да отбягват, доколкото е възможно хипотетични обяснения, извършвали алхимични, медицински и научни експерименти в Тауър. Този факт обяснява присъствието на книгата, но не и защо е четена. Ще попитам пазителя на архивите, който е чел книгата, когато го видя. Това може да ни помогне да разберем кой е убил клетия Кенеди.
35
Джералд Фицджералд — единадесети граф на Килдеър, католик, за когото се предполага, че се е занимавал с черна магия. — Б.пр.
Трета глава
„И в благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“
След като излязохме от Бялата кула, където А Нютон наблюдава Орион през телескопа си, двамата се върнахме в кабинета и започнахме да обсъждаме убийството на господин Кенеди и изчезването на Даниъл Мърсър и госпожа Бернингам, за чийто арест Нютон написа заповед.