Преследвана
Шрифт:
Осъзнах всичко това и изскимтях като пребито куче. Продължих да пия от него, но душата ми стенеше, защото знаех какво му причинявам. Естествено, той също разбра какво чувствам и колко много съжалявам, че го карам да страда.
— Всичко е наред. Всичко е наред. Наистина не е толкова зле — прошепна в ухото ми със стиснати зъби, преодолявайки жестоката смес от болка и наслада.
Нямам представа колко време измина, докато осъзная, че въпреки непоносимата болка в гърдите тялото ми се затопли и усети милувката на вятъра, който донесе аромата на пролетен дъжд и прясно окосени ливади. Духът ми също укрепна, кръвта на Хийт
Някъде по това време разбрах, че вече не чувам гласа на Хийт. Отворих очи и го погледнах. Той се наклони напред и щеше да се свлече върху мен, ако железните ръце на Дарий не бяха хванали раменете му. Очите му бяха затворени, лицето му доби цвета на тебешир.
Моментално отдръпнах устни от ръката му. Хийт! Божичко, дали не го убих? Изплашена, аз се опитах да седна, но болката ме преряза и спря движението ми.
— Човекът е добре, Жрице — успокои ме Дарий. — Сега затвори раната му, за да не губи повече кръв.
Машинално прокарах език по разреза и по голямата рана, която му бях направила, докато забивах зъби в него, като не спирах да повтарям наум: Моля те, Хийт, спри да кървиш, спри да кървиш! Когато прибрах език, раната от ножа и белезите от зъбите вече не кървяха.
— Може да разпуснеш кръга — каза Дарий и погледна към Афродита, която ме зяпаше с неприкрито любопитство.
«Виж — исках да й кажа, — има различни видове Обвързване. Връзката между мен и Хийт няма нищо общо с тази между теб и Стиви Рей. «Но не успях да събера сили, за да отворя уста. Всъщност нямах желание да се изправя пред милионите въпроси, които без съмнение тя имаше към мен. Освен това видях, че преди да се обърне към приятелите ми, да благодари на всеки от тях и да освободи елементите, тя изпрати изпълнена с обещания усмивка към Дарий и си спомних, че първото Обвързване с Хийт бе прекъснато в мига, когато си легнах с Лорън. Ясно беше, че този, който щеше да се бори с въпросите й, е Дарий. И по трепетния поглед, с който й отвърна на усмивката, разбрах, че този разпит ще му бъде много по-приятен отколкото на мен.
Докато ухилената до уши Афродита затваряше кръга, воинът се зае с Хийт.
— Ерик, помогни ми да го сложим на леглото — каза той.
С каменно лице Ерик вдигна главата ми от коленете на Хийт, пренесе го с помощта на Дарий до леглото и го остави на наскоро овакантеното от Джак място (който гледаше всичко с широко отворени очи и трескаво галеше главата на Дукесата). Дарий се съжали над него и му предложи:
— Джак, иди да си намериш нещо за ядене. Ох, и намери още от виното на Венера. И предупреди червените хлапета да стоят настрана от Хийт — добави бързо, преди Джак да кимне и да офейка от стаята с Дукесата по петите си.
— Те няма да го атакуват — каза Стиви Рей, дойде до мен и хвана ръката ми. — Особено сега, когато отново е обвързан със Зоуи. Кръвта му вече не мирише хубаво.
— Сега нямам време да проверявам теорията ти — тросна й се Дарий. Приближи към мен, огледа отново раната и кимна доволно. — Добре, кръвта е спряла.
— Ще се доверя на думите ти. Не искам да поглеждам натам — казах аз. Бях на седмото небе, че гласът ми се бе възвърнал, въпреки че беше слаб и трепереше. Погледнах към приятелите и се усмихнах. — Благодаря ви за кръга!
Всички закимаха и ме наобиколиха.
— Не! — вдигна ръка Дарий и спря ентусиазма им. — Трябва ми пространство, за да работя на спокойствие. Афродита, намери от онзи комплект готовата превръзка и ми я донеси.
— Хей, спрях ли да умирам? — попитах го аз.
Воинът вдигна поглед от раната към мен и аз видях облекчение в очите му, което ми каза ясно колко близо съм била до смъртта.
— Няма да умреш… — каза той и остана с отворена уста, сякаш имаше да каже още нещо.
— Но? — погледнах го уплашено аз.
— Няма никакво, но — каза бързо Стиви Рей. — Ти няма да умреш и точка.
Продължих да гледам Дарий и той най-после довърши изречението си:
— Но за да се възстановиш напълно, ти трябва повече помощ, отколкото аз мога да ти дам.
— Какво имаш предвид под «повече помощ»? — попита Афродита и се приближи, стиснала в ръка набор от странно изглеждащи превързочни материали.
Дарий въздъхна.
— Раната е жестока. Човешката кръв й спаси живота, като замести изгубената й кръв и я подсили достатъчно, за да може да приеме помощта на елементите, но дори и Зоуи не би могла да се възстанови с такава дълбока рана. Все още е новачка, но дори да беше зрял вампир, не би могла да се изправи на крака с рана като тази.
— Но сега изглежда по-добре и разговаря с нас — възрази Деймиън. — Хей, аз съм тук и ви чувам — обадих се аз. Дарий кимна.
— Това е добре, но раната трябва да се зашие, за да може да се затвори и заздравее.
— Ами тези? — Афродита вдигна превръзката — няма ли да помогнат?
— Това е само временно решение. Трябва й истински шев.
— Тогава ме заший — опитах се да покажа смелост, въпреки че при мисълта за голямата игла ми се прииска да повърна, да се разплача или и двете.
— В комплекта няма конци — обясни Дарий.
— Не може ли да намерим отнякъде? — попита Ерик, като гледаше навсякъде, но не и в мен. — Мога да отида с камиона на Хийт до някоя болница и Стиви Рей да наложи нейния психически контрол на лекарите там. Ще донесем, каквото трябва, и ще можеш да я зашиеш.
— Да, можем да свършим тази работа. Ако искате, мога дори да ви доведа доктор. После ще изтрием паметта му и ще го върнем — предложи Стиви Рей.
— Добре, Стиви Рей, това може и да става — казах, леко притеснена, че си говорим за отвличане и промиване на мозъци.
— Но на мен не ми харесва.
— Проблемът не е толкова прост — отвърна Дарий.
— Я ми обяснете какво му е сложното — повдигна се на лакът Хийт. Макар и в ужасно състояние, той намери сили да ми се усмихне.
— На Зоуи й трябва повече от лекарска грижа. Тя трябва да бъде сред възрастни вампири, за да прескочи трапа.
— Чакай малко — обадих се аз. — Нали каза, че съм свършила с умирането?
— Да, що се отнася до конкретната рана. Но ако не си сред сборище от вампири, което значи повече от един, двама или трима от нас, щетите, нанесени на организма ти, ще те оставят без енергия и тялото ти ще започне да отхвърля Промяната — воинът замълча за момент, за да даде възможност на мозъците ни да смелят казаното, после продължи тихо. — И ще умреш от това. Може да се завърнеш при нас като Стиви Рей и останалите червени хлапета, но може и изобщо да не се върнеш.