Преследвана
Шрифт:
Ерик продължаваше да ме държи, като внимаваше да не ми причини болка, а аз се вгледах в него, сякаш го виждах за пръв път. Усетил погледа ми, сините му очи се обърнаха към мен. Сега не ми се видя равнодушен като камък. Просто беше тъжен. Много, много тъжен. Въпросът беше дали исках все още да съм момичето на Ерик? Колкото повече го гледах, толкова повече ми се искаше да бъда. Но какво щях да правя с Хийт? Докъде щеше да ни отведе всичко това? Или щях отново да започна да мамя и двамата, както направих преди и оставих Лорън да отнеме
Онзи любовен триъгълник беше истинско мъчение и за тримата. А сега беше още по-лошо. Какво щях да правя? Исках ги и двамата.
Богиньо, колко изморително е да си Зоуи! Афродита най-после приключи и Ерик помоли Джак да донесе една възглавница от леглото, сложи я на масата и внимателно постави главата и раменете ми да усетят мекотата й. После се обърна към близначките, Деймиън и Афродита и каза:
— Пригответе се за тръгване. Дарий ще иска да отведете Зоуи до «Дома на нощта» веднага след като се върне.
— Тогава да вземем чантите си от стаята на Крамиша — каза Шоуни.
— Мислиш ли, че ще забравя новата си чанта «Ед Харди», сестра ми? — каза Ерин.
— Разбира се, че не. Само казвам за всеки случай.
Те излязоха от стаята и гласовете им заглъхнаха надолу по коридора.
— Искам да дойда с вас — заподсмърча Джак.
— Аз също искам да дойдеш, но мисля, че е опасно за теб — отвърна Деймиън. — Трябва да останеш тук със Стиви Рей и Ерик, поне докато разучим обстановката горе.
— Знам, Деймиън, умът ми го разбира, но сърцето ми казва друго — каза Джак и наклони глава към рамото му. — Просто… просто… — задиша тежко и завърши хлипайки, — ужасно е, че няма да съм с теб.
— Ние ще се разходим малко из тунела — каза Деймиън и прегърна Джак. — Извикайте ме, когато Дарий е готов — после поведе приятеля си навън. Дукесата ги последва с тъжно наведена глава.
— Отивам да потърся Злодеида — съобщи Афродита. — Ще погледна и за твоето оранжево коте.
— Не мислиш ли, че е по-добре да оставим котките тук? — попитах я аз.
Афродита вдигна русите си вежди:
— Откога можем да казваме на котките какво да правят?
Въздъхнах.
— Имаш право. Ще ни последват и после ще мрънкат с години, че сме ги изоставили.
— Кажи на Дарий, че се връщам след минутка — каза тя и изчезна зад одеялото.
С Ерик останахме сами. Той веднага тръгна към изхода и без да ме погледне, измърмори:
— Отивам за…
— Не си тръгвай, Ерик. Искам да поговорим.
Той спря, все още с гръб към мен. Главата му беше ниско наведена, раменете му — превити. Изглеждаше напълно разбит.
— Ерик, моля те…
Той се обърна и аз видях сълзи в очите му.
— Толкова съм нещастен, че не знам какво да правя, Зо. И най-лошото от всичко е — той замълча и посочи към превръзката през гърдите ми, — че аз съм виновен за това.
— От къде на къде?
— Ако не бях такъв ревнив тъпак, ти нямаше да излезеш навън с Хийт. Видях, че го отпращаш, но въпреки това не се сдържах, вдигнах ти кръвното и ти реши да излезеш с него — той прокара ръка по тъмната си непослушна коса и продължи. — Какво да правя, като те ревнувам ужасно от Хийт. Той те познава още от дете, а аз…
Ерик се поколеба. Устата му се отвори, после стисна зъби, но в крайна сметка се реши.
— Не исках да те загубя отново, Зо, затова направих тази глупост. И за малко не те убих.
Погледнах го объркано. Значи не беше действал като дървеняк, защото се вълнуваше повече от егото си, отколкото от мен, а защото беше луд по мен. И през цялото време е крил емоциите си, защото е мислел, че вината е негова. Боже, нямах никаква представа.
Протегнах ръка към него и казах тихо:
— Ерик, ела при мен.
Той се приближи бавно и пое ръката ми.
— Държах се като пълен идиот — повтори той нещастно.
— Така беше, наистина. Но аз трябваше да проявя здрав разум и да не излизам навън.
Ерик ме погледна в очите и задържа дълго поглед върху мен.
— Беше непоносимо да те гледам с него. Да гледам как пиеш от него.
— Ще ми се да имаше друг начин — прошепнах аз. И наистина ми се щеше, не го казвах само заради чувствата му. Обичах Хийт, но вече бях взела решение да не се връщам при него и никога да не се обвързвам с него. Знаех, че е най-добре и за двамата, особено за него, да изляза от живота му завинаги и точно такъв беше първоначалният ми план. За съжаление животът ми рядко следва предварителните начертания. Въздъхнах и се опитах да облека в думи чувствата си.
— Не мога да спра да обичам Хийт. Той беше част от живота ми дълго време, дори сега, когато отново сме Обвързани. Той носи в себе си частица от мен, въпреки че не исках да става така.
— Не знам колко време ще мога да издържа човешкото ти гадже, Зо.
Присвих очи и за малко не изплюх в лицето му: «А аз не знам колко още ще мога да търпя гадното ти чувство за собственост», но бях прекалено изтощена за скандали. Реших да го запазя за по-късно, когато имам повече време и енергия. Затова казах само:
— Той не ми е гадже. Той е човекът, с когото съм Обвързана. Има огромна разлика.
— Съпруг — изрече горчиво Ерик. — Човешкият консорт на Висшата жрица. Много жрици си имат съпрузи и често повече от един.
Примигах от изненада. Сигурно още не бяхме стигнали до този урок по социология на вампирите. Всъщност дали темата за съпруга присъстваше в «Наръчника на новаците»? Трябваше да прочета по-внимателно тази книга. Припомних си, че в деня, когато с Хийт се разделихме официално, Дарий бе споменал нещо в смисъл, че е трудно, когато човек е обвързан с Висша жрица и когато говореше за човека, със сигурност бе използвал и думата «съпруг».