Преследвана
Шрифт:
— Да, поне така звучи — казах и връчих листовете със стихотворенията на Афродита. — Сложи ги в чантата ми, ако обичаш.
Тя кимна, сгъна ги старателно и ги пъхна в сладката ми малка чанта.
— Щеше ми се инструкциите в стихотворенията да са по-ясни — въздъхнах безпомощно.
— Мисля, че трябва да обърнеш сериозно внимание на Старк — каза Деймиън.
— Най-малкото тя трябва да потърси доказателство, че може стихотворението да се отнася за него — каза Ерик. — В него се говори за дълбока рана и точно сега това е повече
Заслушах се в отговора на Деймиън, който беше само наполовина съгласен с него, и неволно избягах от пронизващите сини очи на Ерик право в тъжния кафяв поглед на Хийт, който каза отчаяно:
— Нека да позная. Старк е друг твой кандидат за гадже, нали?
Аз не отговорих и той отпи нова дълга глътка от бутилката.
— Ами, какво да ти кажа, Хийт? — обади се Джак вместо мен. Седна на леглото до него и го потупа съчувствено. — Старк също е от новаците и беше нещо като приятел на Зоуи, преди да умре и да се съживи. Отскоро е при нас, така че никой не го познава много добре.
— Но ти знаеше за него неща, за които ние нямахме представа — погледна ме Деймиън. — Например, че Никс му е дала дарбата никога да не пропуска целта си.
— Да, разбрах някои неща, за които бяха информирани само Неферет и преподавателите — отвърнах, като се стараех да не гледам към Хийт, който продължаваше да надига бутилката, нито към нещастния Ерик.
— Аз съм преподавател, но не знаех за дарбата му — засече ме той.
Затворих очи и отпуснах глава върху възглавницата.
— Може би Неферет го е скрила от вас — казах съвсем отпаднала.
— След като е било секретна информация, защо новакът ще го споделя с теб? — продължи Деймиън.
Ядосах се, че ме карат да се чувствам като на разпит, и не отговорих. Останах със затворени очи и си представих мачовската полуусмивка на Старк и онова внезапно чувство, че съм свързана с него по специален начин. Беше толкова силно, че се наведох и го целунах, докато умираше в ръцете ми.
— Може ли да помълчим за малко? — казах, за да ми дадат малко време за размисъл. Докато приятелите ми — всички, освен моя «благоверен консорт «и евентуалният ми «партньор» — мънкаха някакви извинения, аз продължих да лежа със затворени очи и да се моля с цялото си сърце да оздравея възможно най-бързо, защото отново се намирах в любовен четириъгълник с три момчета. Без да броим Калона.
По дяволите…
16
Стиви Рей се появи и спря всички разговори за Старк.
— Тук сме — каза тя. — Ерик, трябва да занесеш Зоуи до горе. Останалите стойте и ни чакайте. Дарий е отзад на паркинга.
— Камионът на Хийт няма да ни побере всичките — казах и отворих с мъка натежалите си клепачи.
— Няма да се наложи. Намерихме нещо по-добро — отвърна тя и преди да попитам, продължи: — Дарий каза, че Зо трябва да ухапе още веднъж Хийт. За няколко глътки преди път. По негови изчисления трябва отново да си отмаляла.
— Не, не, добре съм. Хайде да тръгваме — казах бързо.
Да, наистина се чувствах зле, и то много. И не, не исках отново да ухапя Хийт. Добре де, не че наистина не исках, но мислех, че не е правилно да го правя сега, когато той беше толкова разстроен.
— Просто го направи — чух го да казва и след миг беше до мен. Бутилката с виното все още беше в ръката му. Не ме погледна изобщо. Цялото му внимание беше насочено към Ерик. Протегна ръката си към него и каза — Срежи ме.
— С удоволствие — отвърна Ерик.
— Не! Не съм съгласна — продължих да протестирам.
С едно светкавично движение Ерик поряза китката на Хийт и миризмата на кръвта му ме блъсна в главата. Затворих очи и стисках зъби, за да потисна желанието и нуждата, които изгаряха вътрешностите ми при всяко вдишване. Някой вдигна главата ми и силните топли бедра на Хийт отново се превърнаха в моя възглавница. Той обви ръка около мен, така че разрезът да се окаже точно под носа ми. Отворих очи и борейки се с крещящото в главата ми желание, го погледнах в очите. Той се взираше в нищото пред себе си.
— Хийт, не мога да взема нищо от теб, ако ти не искаш да ми го дадеш.
Той сведе поглед към мен и аз видях как по изразителното му лице преминават различни чувства, но най-силното от всички беше тъга. Заговори с глас, който беше толкова отчаян, колкото бях самата аз:
— Няма нещо, което да не искам да ти дам, Зи. Ще го разбереш ли най-после? Искам само да ми оставиш малко гордост.
Думите му се забиха в сърцето ми като отровни стрели.
— Обичам те, Хийт. Знаеш го.
Той се усмихна и лицето му омекна.
— Щастлив съм да го чуя — каза той, после се обърна към Ерик. — Чу ли това, фукльо? Тя ме обича. И запомни, няма значение за колко велик и силен се мислиш, ти никога няма да можеш да направиш това за нея. — и притисна направения от Ерик разрез към устните ми.
— Да, виждам какво правиш за нея и може би ще се наложи да свикна с него, но не е нужно постоянно да ми го навираш в лицето — изръмжа Ерик, хвърли ядосано одеялото, което бе махнал от Хийт, и излезе от стаята.
— Не мисли за него сега — каза нежно Хийт и погали косата ми. — Пий от мен и вярвай, че това ще ти помогне.
Преместих поглед от входа към милите очи на Хийт, с лек стон се предадох на неистовата нужда, която разкъсваше цялото ми същество, и засмуках кръв и енергия, и живот, и страст, и желание. Затворих отново очи, този път, заради блаженството, което се разля по цялото ми тяло заедно с неговата кръв. Чух, че от устата му излезе стон, който изразяваше не по-малко блаженство от моето, тялото му се уви около мен и ръката му се притисна по-силно към устните ми. Той зашепна в ухото ми мили думи, макар и не съвсем разбираеми.