Преследвана
Шрифт:
Главата ми вече се бе замаяла, когато някой издърпа ръката му от мен. Усетих прилив на сили, въпреки че раната изгаряше гърдите ми. Имах чувството, че някой е запалил огън върху тях. В същия миг ми се зави свят, а устните ми се разтегнаха в пиянска усмивка.
— Не изглежда добре — разтревожи се Крамиша.
— Но се чувствам добре. Дори много добре. Нали, Деймиън-Шеймиън? — изкисках се аз. Това засили болката и аз побързах да стисна устни, за да спра смеха.
— Какво й става? — попита
— Не знам, но нещо определено не е наред — поклати глава Деймиън.
— Знам какво не е наред — каза Стиви Рей. — Тя е пияна.
— Ха-ха! Аз не обичам да пия — казах и се оригнах мощно — Упс, извинявайте…
— Но гаджето й е пияно. А тя току-що пи от него — каза Шоуни.
— Значи Зоуи също се е натаралянкала — заключи Ерин.
Двете с Шоуни хванаха под ръка клатушкащия се Хийт и го поведоха обратно към леглото.
— Аз не съм пиян — възпротиви се той. — Не още. И се просна на леглото.
— Не знаех, че вампирите могат да се напият от човешка кръв — каза Афродита. — Това е интересно.
Подаде ми чантата и започна да ме изучава с поглед, сякаш бях експонат под микроскоп.
— Не мисля, че ще ти е толкова интересно, ако изядеш напоен с вино тъпак и те хване махмурлука. Да те видим тогава, като започнеш да виеш от главоболие и да се оригваш на евтино вино — обади се Стиви Рей. — Да знаете, че е пълна отврат.
Всички се втренчихме в нея. Най-после успях да кажа:
— Стиви Рей, моля ти се, повече не яж хора. Това наистина е много, много, много гадно — казах строго и направих гримаса на отвращение.
— Обзалагам се, че вече няма да помирише друг човек. Последният е имал отвратителен вкус — каза Крамиша.
— Крамиша! Не ядосвай Зоуи. Вече никой никого няма да яде. Просто дадох пример за нещо, станало мнооого, много отдавна, за да покажа, че знам какво е да се напиеш от пиян човек — обясни Стиви Рей и ме потупа по ръката. — Така че не се безпокой. Никой тук няма да пострада, както и хората на улицата. Не се стресирай, гледай си здравето.
— Как не се сетих — изсумтях. — Има ли изобщо за какво да се тревожа?
— Имаш думата ми. Няма да ядем хора, докато те няма — заяви тържествено Стиви Рей и се престори, че прави кръст пред гърдите си. — Честен кръст, да пукна, ако не изпълня клетвата си!
Да пукна! Господи, наистина се надявах никой да не пукне. Отново. Изведнъж алкохолната мъгла се разнесе, мозъкът ми се проясни и аз отново можех да мисля. И веднага разбрах какво трябва да правя. Продължих да се правя на пияна и се усмихнах на Афродита.
— Ей, Фро, що не тръгвате вече нагоре? Дарий сигурно ни чака? Аз ще дам един телефонен номер на Стиви Рей и идвам при вас.
— Добре, ще се видим горе. И повече не ме наричай Фро.
Афродита врътна сърдито глава и поведе навън близначките, Деймиън, Джак и цялата армия от ядосани котки… Щом излязоха, Ерик влезе обратно в стаята. Скръсти ръце, облегна се мълчаливо на стената и се втренчи в мен. Използвах пиянството си за извинение и се направих, че не го виждам.
— Ще можеш ли да се съсредоточиш? — погледна ме Стиви Рей. — Нали искаше да добавя някакъв телефонен номер?
— Не — казах заваляно. — Ще го напишшша на лиссст.
— Добре, добре — каза бързо тя, развеселена от състоянието ми, и потърси с поглед нещо за писане.
Крамиша отиде при нея и й подаде хартия и химикалка. Стиви Рей ме погледна притеснено и поклати глава.
— Сигурна ли си? Не е ли по-добре просто да ми го кажеш и аз…
— Не! — срязах я аз.
— Добре, стига си вдигала врява. Ето, вземи — и сложи хартията и химикалката в ръцете ми.
Усетих, че Ерик приближава до масата, все още загледан в мен. Намръщих се и провлякох пиянски:
— Не гледай.
— Добре, добре — вдигна той примирително ръце и отиде при Крамиша.
Чух ги да си шепнат и ми се стори, че обсъждат каква досадница съм, когато се напия. Беше адски трудно да се концентрирам сред алкохолните изпарения, които Хийт ми предаде, но болката от движението на ръцете ми помогна да изтрезнея. Надрасках набързо телефонния номер на сестра Мери Анджела и добавих:
«План Б. Имай готовност да преместиш всички в манастира, но не казвай на никого. Ако никой не знае къде отивате, значи и Неферет не знае къде отивате.»
— Ето го.
Стиви Рей се опита да издърпа листа от ръката ми, но аз го стиснах между пръстите си, което я накара да ме погледне ядосано. Точно това исках. Опитвайки се (доколкото ми бе възможно) да й покажа, че съм трезва като краставичка, я погледнах в очите й прошепнах:
— Ще се преместите, когато ти кажа.
Тя сведе поглед към бележката и очите й се ококориха. Хвърли ми бърз поглед и ми кимна едва забележимо. Затворих уморено очи и се предадох на вцепенението си.
— Приключихте ли с тайните телефони? — попита Ерик.
— Да — озъби му се Стиви Рей. — Сега го вкарвам в телефона си и унищожавам всички веществени доказателства.
— А на себе си имаш ли доверие? — обади се Хийт от леглото.
Отворих очи и извиках:
— Хей!
— Какво? — омекна той.
— Благодаря ти още веднъж.
— Не е кой знае какво.
— Но за мен е — възразих аз. — Пази се, чуваш ли.
— Има ли значение…
— Има. Но следващия път не искам да пиеш — оригнах се отново и веднага направих гримаса, защото болката преряза гърдите ми.