Преследвана
Шрифт:
— Ох, заболя ме главата. Това ми е достатъчно. Няма да ви казвам колко мразя поезия — каза Афродита.
— Имаш ли някаква идея за какво може да става дума? — погледнах към Деймиън.
— Предполагам, че ни дава насоки как да накараме Калона да «избяга», да се махне оттук — каза бавно той.
— Знаем какво означава да «избяга», господин тълковен речник — каза Ерин.
— Това, дето казва «да избяга», вместо да «бъде убит», ми действа някак депресиращо — обади се Джак.
— Калона не може да бъде
— Аз мисля, че това, което ще го накара да избяга от мястото на срещата, са онези пет не знам какви си неща — предположи Джак.
— Където и да се намира това място и каквито и да са тия неща — измърморих аз. — Те са хора, които представляват всяко едно от тези неща, поне това ми дойде наум. Виждате ли, че са изписани с главни букви? Това означава, че са собствени имена или имена на хора — каза Деймиън.
— Имена на хора са — поясни Крамиша.
— Знаеш ли нещо по-конкретно за тях? Можеш ли да ни кажеш кои са те? — попита Деймиън.
Крамиша поклати глава.
— Не. Но когато споменахте, че може да са хора, си помислих, че може да са хора.
— Дай да видим другото — предложи Деймиън. — Може би ще ни помогне да разгадаем това. Съсредоточих се върху следващия лист. Второто стихотворение не беше дълго, но докато го четях, косата ми настръхна.
«Тя се завръща. През кръв и в кръв.
Връща се с рана дълбока като моята.
Дали спасена от човек тя мене ще спаси?»
— Какво си мислеше, докато пишеше това? — погледнах озадачено Крамиша.
— Нищо. Още бях сънена. Просто записах думите, които прозвучаха в главата ми. И на двете стихотворения.
— Това не ми харесва — поклати глава Джак.
— И не мисля, че ще ни помогне да разгадаем първото стихотворение. Не виждам нищо общо между двете — поклатих глава. Но кой говори? Кой е този, който пита дали ще го спася? Или ще я спася? С всяка минута силите ми намаляваха все повече. Болката от дългия разрез през гърдите ми пулсираше в такт със сърцето.
— Може да е Калона — замисли се Афродита. — Нали в първото стихотворение става дума за него?
— Да, но не сме сигурни, че Калона изобщо има нещо човешко в себе си — отбеляза Деймиън.
Стиснах здраво устни, въпреки че първата ми реакция беше да заявя импулсивно, че според мен Калона невинаги е бил такъв, какъвто ние го видяхме.
— От друга страна — продължи Деймиън, — знаем, че Неферет се е отказала от Никс. Това означава, че е изгубила своята човешка същност. Така че може да се отнася до нея.
— Бррр! — направи гримаса на отвращение Ерин.
— Да, тя със сигурност е загубила и човешката си същност, и акъла си — каза Шоуни.
— Между другото, не ви ли се струва, че може да става дума за онова ново неживо хлапе? — каза тихо Ерик.
— Може и да си прав — замисли се Деймиън и на мен ми се стори, че виждам как малките зъбчати колелца в мозъка му се въртят. — «С дълбока рана» и «като мен човек» може да е метафора за неговата смърт. Раната на Зоуи определено е смъртоносна и вероятно и двамата са привлечени към «Дома на нощта».
— И човешкото у него може да е изчезнало. Като при останалите червени хлапета — каза Афродита.
— Ей, за какво говорите вие? Имам си достатъчно човешки черти. — Крамиша изглеждаше искрено възмутена.
— Но в тебе нямаше и грам човешко веднага след като се съживи, нали? — попита Деймиън. Тонът му беше делови, имах чувството, че я разпитва само за да очертае по-ясно картината.
Това успокои Крамиша.
— Нямаше, тук си прав. В началото нямах никакви чувства. И никой от нас нямаше.
— Това може да е правилен подход към анализа на второто стихотворение — каза Деймиън. — Добре, че Крамиша е с нас и нейната дарба към поезията ни дава възможност да погледнем в бъдещето. Колкото до първото стихотворение… не знам. Трябва да помислим още малко. Трябва ни време, за да разгледаме всички възможни значения. Точно сега нямаме никакво време и аз все още не намирам никаква логика в него. Въпреки това трябва да благодарим на Крамиша.
— Няма проблем — ухили се Крамиша. — Това е част от работата ми като поет лауреат.
— Поет какво? — наостри уши Афродита.
Крамиша я погледна войнствено. — Зоуи ме направи вампир поет лауреат.
Афродита отвори уста, но аз я изпреварих:
— Тъкмо сме се събрали и моментът е подходящ моят Съвет на префектите да гласува за удостояването на Крамиша със званието Поет Лауреат — първо се обърнах към Деймиън. — Какъв е твоят вот?
— Определено «да» — отвърна той.
— Аз също съм «за» — каза Шоуни.
— И аз. Радваме се, че имаме жена за поет лауреат — каза Ерин.
— Аз вече гласувах за нея — каза Ерик.
Всички се обърнахме към Афродита. — Добре де, «да» — изсумтя тя.
— Гарантирам, че Стиви Рей също ще гласува положително — завърших аз. — Значи вече можем да те обявим официално за поет лауреат.
Всички се усмихнахме на Крамиша, която се разтопи от удоволствие.
— Добре, нека сега да обобщим — върна ни Деймиън на темата. — Всички приехме, че първото стихотворение на Крамиша ни казва как Калона би могъл да бъде прогонен, въпреки че не разбираме как това може да стане. Второто говори, че Зоуи може някак си да спаси Старк, когато се върне в «Дома на нощта».