Преследвана
Шрифт:
— Да, няма начин — добави Ерин.
— Няма да те оставим — долетя като ехо гласът на Шоуни.
— Ние сме с теб. — Това беше Джак.
— Точно така. Няма да се делим — каза Стиви Рей. — Спомни си, че единственото общо между виденията на Афродита беше, че и двата пъти си сама. Не бива да те оставяме сама.
— Не можем всички да се върнем там — разкъса единството Ерик.
— Виж, Ерик — подсмихна се Афродита, — всички разбираме, че си умираш от ревност, като гледаш гаджето ти да пие кръв от друг. Сигурно не ти е лесно, но трябва да се научиш да търпиш, когато нещата
Ерик се направи, че не я чува. Погледна ме и аз забелязах, че отново, за пореден път, е бръкнал в торбата с номерата си и е извадил маската на непознат. Взрях се внимателно в него, но не открих и грам от момчето, което само преди час ме бе пожелало толкова силно, че страстта му ме бе изплашила. Но също така нямаше и следа от онзи ревнив неандерталец, който искаше да насини задника на Хийт и да ме командва като куче. Беше прикрил и двете версии на себе си толкова успешно, че започнах да се питам кой, по дяволите, е истинският Ерик.
— Стиви Рей не може да се върне с теб. Ако отиде, кой ще остане да наглежда червените хлапета? Афродита също не може да дойде. Тя е човек и, колкото и да ми се ще някой да я изяде, предполагам, че ти и Никс предпочитате да я запазите цяла.
— Преди този фукльо да изтърси още нещо, искам да ти заявя, че идвам с теб, каквото и да става — каза Хийт.
Ерик дори не мигна:
— Иди и тъпият ти задник ще бъде излапан дори по-бързо от този на Афродита. А като добавка, вероятно и Зоуи ще бъде убита, този път, наистина. За нея няма спор, тя трябва да се върне, защото иначе ще умре, но мисля, че единствено Дарий трябва да отиде с нея. Всеки друг поема огромен риск. Ще бъде затворен в «Дома на нощта» и вероятно убит.
Залата гръмна от възмущение при лишеното от нормални емоции изказване на Ерик.
— Приятели… приятели — опитах се да ги надвикам, но не ми бяха останали сили.
— Тишина! — заповяда Дарий и всички най-после замлъкнаха.
— Благодаря — усмихнах му се аз, после се обърнах към другите. — Мисля, че Ерик е прав. Всеки, завърнал се с мен, ще бъде в опасност, а аз не искам да ви губя.
— Няма ли да сте по-силни, ако сте заедно? — попита Хийт.
— Да, по-силни ще сме — отговори Деймиън.
— Така си и мислех — кимна на себе си Хийт. — Защо тогава онези, които са в специални отношения с природните стихии, не отидат със Зоуи?
— Ние го наричаме връзка — обясни Деймиън. — Но иначе съм напълно съгласен с теб. Трябва да запазим кръга цял.
— Няма начин — възрази Дарий. — Стиви Рей трябва да остане с червените хлапета. Ако я затворят в училището или пък я убият, сигурни ли сме, че присъствието на Ерик като единствен, преминал през Промяната вампир, ще е достатъчно, за да ги държи в добро здраве и под контрол? В случай че никой, освен мен и Зоуи не е забелязал, държа да ви обърна внимание, че Крамиша не беше в състояние да се контролира около Хийт. Ако Стиви Рей не е тук, ефектът може да е катастрофален. Както виждате, кръгът не може да остане цял.
— Чакай, може и да може — замисли се Афродита.
— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.
— Ами, аз вече не мога да представлявам земята. Стиви Рей се промени и връзката между нея и природната стихия се възстанови. Всички видяхте, че когато се опитах да я заместя отново, елементът се ядоса и едва не ме уби.
Кимнах и си спомних колко се разстрои Афродита, когато реши, че Никс се е отказала от нея, макар че всъщност не беше. Но оттогава тя вече не можеше да призовава земята.
— Но Зоуи може да призове земята, както може да призове всеки от петте елемента — продължи Афродита. — Нали така?
Кимнах отново.
— И аз току-що призовах духа без никакъв проблем. Защо тогава да не опитаме да променим позициите си? Зоуи да представлява земята, а аз да призова духа? Направихме го само преди няколко минути и се получи. И докато Зоуи е с нас, за да насочи духа към мен, няма причина да не се получи отново.
— Така ще можете да затворите кръга без мен — каза Стиви Рей. — Зо, много ми се иска да дойда с вас, но Дарий е прав. Не мога да поема този риск, трябва да държа под око моите хлапета.
— Има още една причина, поради която не можете да се върнете със Зоуи, и мисля, че всички забравяте за нея — заговори Дарий. — Неферет, а сигурно и Калона, могат да четат мислите ви. Което означава, че ще научат всичко за червените хлапета и за нашия спасителен рай тук, под земята.
— Чакайте, дойде ми нещо наум — извика Хийт. — Не разбирам много от вашите вампирски работи, така че може и да греша, но не може ли всеки от вас да поиска помощ от своя елемент да… как да го кажа… да издигне някакъв предпазен щит около мислите ви?
Изгледах изненадано Хийт, после се усмихнах.
— Има логика в това. Ти какво мислиш, Деймиън?
Деймиън видимо се оживи. — Мисля, че сме кръгли идиоти. Как не се сетихме сами? Браво на теб, Хийт! — усмихна му се той.
Хийт сви рамене и се огледа доволно.
— Няма проблем, понякога нещата трябва да се погледнат отстрани, за да се видят по-ясно.
— Наистина ли мислите, че ще се получи? — усъмни се Дарий.
— Трябва да се получи — увери го Деймиън. — Поне при онези от нас, които наистина имат връзка с елемента. Аз и близначките и преди сме търсили защита от стихиите. Няма причина да се затруднят, ако ги помолим да сложат някаква бариера в съзнанието ни — той се поколеба за момент и погледна към Афродита. — Но не знам как ще стане с теб. Ти не си свързана истински с елемента Дух. Не искам да съм гадняр, но не мисля, че си способна да общуваш с него самостоятелно само защото веднъж си заела мястото на Зоуи в кръга и си го призовала.
— Само че на мен не ми трябва да се свързвам с духа, за да защитя мислите си — вирна нос Афродита. — Още от деня, когато бях Белязана, Неферет не може да чете мислите ми, както не може да чете и тези на Зоуи. И държа да ви кажа, че започва адски да ми писва да ме подритвате непрекъснато само защото отново съм човек.
— Добре, извинявай! Сбърках. Явно си права в онази част с четенето на мисли — каза Деймиън. — Но все пак предлагам, преди да хукнем обратно към «Дома на нощта», да се уверим, че Духът ще работи за Афродита.