Преследвана

Каст Кристин

— Не можахте ли? Какво искаш да кажеш? — попитах аз.

— Че тези птицеподобни са навсякъде. Разхождат се из коридорите и дори влизат в клас.

— Шегуваш ли се? — потръпнах от отвращение при мисълта, че гнусните мутанти се разхождат свободно сред хлапетата, сякаш са си у дома.

— Изобщо не се шегува — обади се Афродита. — Те са навсякъде. Бяхме като в сцена от филм на ужасите. Външно всички наши съученици изглеждат същите, но отвътре са променени.

— А синовете на Еребус? И те ли подкрепят това? — попита Дарий.

— След срещата ни с Аристос

не съм виждал нито един воин — вдигна рамене Деймиън. — Някой от вас виждал ли е?

Близначките и Афродита поклатиха глави.

— И това не е добре — въздъхнах аз. Заля ме вълна на изтощение и потърках чело, за да се разсъня. Какво трябваше да правим? Кои бяха наши приятели и кои — врагове? И как щяхме да се измъкнем от «Дома на нощта» и да се доберем до мястото, което само можех да се надявам, че ще ни предложи защита?

22

— Зоуи? Добре ли си?

Вдигнах поглед към топлите кафяви очи на Деймиън, но преди да отговоря, Дарий каза:

— Не е добре. Трябва й сън. Няма да възвърне силите си, ако не поспи.

— Как е гадната ти зееща рана? — попита Ерин.

— Доколкото мога да видя през тази очарователна дрешка, вече не кървиш. Предполагам, че са се погрижили за теб? — каза Шоуни.

— Раната е по-добре, но трябва да събера малко сили. Все едно съм мобилен телефон с грешно зарядно.

— Трябва да си починеш — повтори Дарий. — Раната ти беше смъртоносна. Пълното възстановяване изисква време.

— Нямаме време за това — ядосах се аз. — Трябва да се омитаме оттук час по-скоро и да обсъдим как да се справим с Калона.

— Този път измъкването ни няма да е толкова лесно като миналия път… — каза Деймиън, но Афродита го прекъсна.

— То и миналия път не беше много лесно — изкриви устни тя.

— … като имаме предвид срещу какво се изправяме — продължи Деймиън. — Гарваните-демони са навсякъде. Снощи те атакуваха хората напосоки. Създаде се бъркотия и това ни помогна да се измъкнем незабелязано. Днес са организирани и са разположили съгледвачи навсякъде.

— Обхванали са целия периметър. И са два пъти повече от предишната охрана — отбеляза Дарий.

— Но пред общежитието нямаше нито един — възразих аз.

— Защото не ги интересува дали сме в безопасност. Задачата им е да следят никой да не влиза и да не напуска училището.

— Защо? — попитах отпаднало, без да спирам да масажирам слепоочията си. Болката в главата ми ставаше непоносима.

— Каквото и да са намислили, явно не искат връзка с останалия свят — отвърна Дарий.

— Чакай, това не означава ли, че тук не става дума само за завладяване на «Дома на нощта»? Може би ще опитат да превземат Висшия Съвет? — каза Афродита.

Явно говореше на мен, но понеже не намерих думите, които биха я успокоили, както сигурно очакваше от мен, си замълчах. Дарий отговори вместо мен.

— Може би, но още е рано да кажем със сигурност. — Ледената буря ще им помогне да изолират мястото. Електричеството в града не работи. Мобилните връзки са пред разпад. С изключение на няколко генератора, Тулса е извън строя — каза Деймиън.

— Питам се дали Висшият Съвет на Никс знае, че Шекина е убита — замисли се Дарий.

— Какво става, когато Висшата жрица на всички вампири умре? — погледнах към Деймиън.

Той сбърчи чело:

— Доколкото си спомням от часовете по социология на вампирите, Съветът на Никс се събира и избира нова Висша жрица. Това се случва един път на триста до петстотин години. Веднъж избрана, Висшата жрица управлява до края на живота си. Изборите са трудна и сериозна работа, особено ако са непредвидени, както е сега.

Веднага наострих уши.

— И вероятно Съветът ще бъде любопитен да разбере какво се е случило с Шекина и каква е причината за неочакваната й смърт.

— Естествено — кимна бавно Деймиън.

— И може би това е главната причина Калона да държи «Дома на нощта» изолиран — присви очи Афродита. — Не иска да привлича вниманието на Съвета.

— Или иска, за да представи Неферет като следващата Висша жрица, но в момента действа подмолно, за да са сигурни във вота на членовете му.

Настъпи мъртва тишина и всички ме погледнаха с ужас.

— Не бива да позволяваме това да се случи — разтревожи се Дарий.

— Няма да го позволим — казах решително и се замолих да стане чудо, за да изпълня обещанието си.

— Калона още ли твърди, че той е завърналият се на земята Еребус?

— Да — отговори Ерин.

— И въпреки че звучи глупаво, всички му вярват — добави Шоуни.

— Всъщност днес видяхте ли Калона? — попитах отново. — Имам предвид, след срещата ни, когато се завърнахме?

— Не — поклати глава Шоуни.

Погледнах към Ерин.

— Аз също не съм го виждала — отвърна тя.

— И аз — това беше Деймиън.

— Нито пък аз, не че плача за него — добави Афродита.

— Да, но може би, само вие не сте го видели — измърморих и преместих поглед от близначките към Деймиън. — Вече уточнихме, че Калона притежава магическа сила и я използва, за да подчини останалите. Тя действа дори и на нас, ако не го погледнем право в очите и не се преборим, колкото и да е мъчително, със силата му. В противен случай ще заиграем и ние по свирката му. Но за разлика от останалите, ние знаем, че той е зъл ангел. По дяволите, трябваше да видя как стиска гърлото на Дарий, за да спра да въздишам по него!

— Копелето те е душило? — извика Афродита. — Направо побеснявам. И, ало, кокошарникът, в случай че първия път сте пропуснали, моля да си го отбележите с червени букви: на мен магията на онзи крилат изрод, която ви кара да припадате по него, не ми влияе. Аз не го харесвам. Изобщо.

— Това е истина — потвърдих аз. — Забелязах го в лечебницата. Ти наистина не си запленена от него.

— От какво точно да се запленя? Той е един грамаден простак. И никога не е облечен добре. И още, изобщо не обичам птици. Защото да умреш от птичи грип е наистина гадно. Така че, не! Той наистина не ми влияе.