Преследвана
Шрифт:
— Нали знаеш, че е достатъчно да си помисля, че те убивам, преди да изстрелям тази стрела? И ще си мъртъв, където и да си.
— Сигурно е така — каза равнодушно Дарий. — Аз ще съм мъртъв, а ти ще се превърнеш в чудовище.
— Нямам нищо против да стана чудовище.
— Аз също нямам нищо против да умра, ако е за моята Висша жрица и чрез нея за моята богиня — отвърна Дарий.
— Ако го убиеш, ще изпратя срещу теб всичките стихии — казах с леден тон.
Той ме погледна и по устните му заигра онази негова готина мачовска усмивка, която помнех отпреди.
— Ти самата си едно малко
Реших, че не си струва да отговарям на злобната забележка. Очевидно и Дарий мислеше така. Той ни придружи до вратата на общежитието и помогна на Бека да влезе. Но вместо да я последвам, аз спрях на прага. Интуицията ми подсказваше, че трябва да свърша още нещо, и, колкото и да ми се щеше да не й обръщам внимание, знаех, че трябва да се вслушам в нея.
— Идвам след малко — казах на Дарий. Видях, че се готви да спори с мен, затова поклатих глава и казах бързо. — Довери ми се, трябват ми само няколко секунди.
— Ще бъда до вратата — отвърна той, изгледа тежко Старк и затвори вратата след себе си. Изчаках го да затвори вратата и се обърнах към Старк. Знаех, че поемам огромен риск, но помнех стиховете на Крамиша и особено онзи стих: «Дали спасена от човек тя мене ще спаси?»
Трябваше да опитам.
— Джак пое грижата за Дукесата — започнах директно. Видях отново болката в очите му, но тя не достигна до гласа му.
— Е, и?
— Само ти казвам, че кучето ти е добре. Страдаше много, но сега е добре.
— Аз вече не съм същият, следователно тя вече не е моето куче.
Този път чух ясно как гласът му потрепери и, изпълнена с надежда, направих крачка към него.
— Най-хубавото на кучетата е, че обичат стопаните си безусловно. Дукесата не се интересува кой си сега. Тя все още те обича.
— Не знаеш какво говориш — прошепна той.
— Знам. Имах възможност да прекарам известно време с нея. Тя е куче с голямо сърце. — Не става дума за нея, а за мен.
— Да, освен с нея прекарах няколко дни и с група червени хлапета. И най-добрата ми приятелка е първото червено хлапе, променило се във вампир. Стиви Рей е различна от преди, но аз все още я обичам. Знаеш ли, мисля, че ако прекараш известно време с нея и с останалите червени, може… де да знам, да намериш отново себе си. Те успяха — казах последното с повече увереност, отколкото чувствах. Нали точно там, из тунелите, зърнах същата тъмна сянка, която сега обгръщаше Старк? Но не знаех как иначе да го накарам да се махне оттук, където злото се разхождаше съвсем свободно.
— Да, бе! — отвърна прекалено бързо той. — Защо не ме заведеш до тази вампирка Стиви Рей, да видим какво ще стане?
— Добре, бе! — отвърнах също така бързо. — Ако зарежеш тоя лък и ми покажеш как да се измъкнем от лагера, без онези проклети птици да ни засекат, ще направя точно това.
Чертите му се изостриха и на мястото на симпатичния мачо се появи отново оня гаден непознат.
— Никъде не отивам без лъка си и никой не може да напусне училището без тяхно знание.
— Тогава няма как да те заведа при Стиви Рей.
— Няма нужда да ме водиш ти. Тя знае всичко за скапаното ви скривалище. В мига, когато поиска приятелката ти, ще я има.
Ако аз бях на твое място, щях да я очаквам всеки момент. Камбанките забиха в главата ми като будилник. Нямаше нужда да питам коя е «тя». Не исках да разбере колко ме разстроиха думите му, усмихнах се кротко и казах:
— Никой не се крие. Аз съм тук, а Стиви Рей е там, където си беше и преди Промяната, така че не е много трудно да я открие човек. Тя ми е приятелка и ако се появи тук, ще е върховно.
— Права си, не е много трудно. Аз пък искам да си остана, където съм сега — той отмести поглед от мен и се загледа в ледената мъгла, която се стелеше мързеливо около нас. — Не знам защо си се загрижила толкова за мен.
И изведнъж разбрах какво трябва да кажа:
— Просто изпълнявам обещанието си.
— Какво искаш да кажеш?
— Преди да умреш, ме помоли да ти обещая две неща. Едното беше да не те забравям и аз го изпълних. Другото беше да се погрижа за Дукесата и ето, уверявам те, че тя е добре. Джак се грижи за нея. Помниш ли Джак?
— И сега Дукесата е негово куче? — Старк пое дълбоко въздух и все още загледан в мъглата, каза с треперещ глас. — Кажи му… Кажи му, че тя е добро куче. И да се грижи добре за нея.
Продължих да следвам интуицията си, пристъпих две крачки към него и сложих ръка на рамото му, както го направих в нощта, преди да умре.
— Няма значение какво казваш и на кого я оставяш, Старк, Дукесата си остава завинаги твоето куче. Когато ти умря, тя плака. Бях там и го видях със собствените си очи. И никога няма да го забравя.
Той отказа да погледне към мен, но пусна лъка на земята и сложи бавно ръка върху моята. Останахме така известно време, сплели пръсти в пръстите на другия, безмълвни. Наблюдавах внимателно лицето му и станах свидетел на цялата трансформация. Той стисна ръката ми, изпусна дълга треперлива въздишка и лицето му се отпусна. От очите му изчезна всякакъв намек за червено, а тъмната сянка се изпари. Когато най-накрая ме погледна, видях онова хлапе, което ми бе завъртяло главата с готината си усмивка и което обеща, че ще се върне при мен, преди да почине в ръцете ми.
— Ами ако не ми е останало нищо, за което си заслужава да живея? — попита той толкова тихо, че ако не стоях съвсем близо до него, нямаше да го чуя.
— Все още имаш избор какъв да си или поне какъв да бъдеш. Стиви Рей избра човека пред чудовището. Всичко зависи от теб.
Знам, че това, което направих после, беше пълна глупост. Дори не знам защо го направих. И без това бях в сложни взаимоотношения с Ерик и Хийт. Последното нещо, което ми трябваше, беше още едно момче на главата ми, но в онзи момент виждах само него и той беше отново себе си — Старк, който страдаше от подаръка на Никс, защото заради него бе причинил случайно смъртта на своя ментор, Старк, който се ужасяваше от мисълта, че може да нарани отново някого, момчето, с което внезапно се почувствах дълбоко свързана, повярвах, че има такова нещо като вечна любов и поне за няколко секунди си въобразих, че може би той е моята. Мислейки за всичко това, аз се отпуснах в прегръдките му той се поколеба за миг, после се наведе и притисна устни към моите. Затворих очи и го целунах нежно и продължително. Той отвърна на целувката ми. Държеше ме внимателно и нежно, сякаш можех да се счупя.