Приключенията на Авакум Захов
Шрифт:
Зениците на тия очи или пропущаха чуждия поглед и той се губеше — зареян и безпомощен сред дълбочините им, или го отблъскваха от себе си и безцеремонно, и рязко като негостоприемни стопани. Зависеше от настроението му.
Косата му беше възруса, леко накъдрена, като на артист, комуто прилягат романтични роли. Но имаше изпъкнало чело на математик и експериментатор, а пръстите на боксьорските му ръце бяха дълги, тънки и нервни като у професионален музикант. Обичаше да се шегува, макар и сдържано, понякога беше приказлив и весел, а понякога мълчеше упорито и кой знае защо правеше впечатление на потиснат и тъжен човек.
И така, Авакум Захов
— Кой?
Съобщаваха му, че след десет минути ще пристигне служебна кола, за да го заведе при началника на управлението полковник Манов.
Тази нощ капитанът от контраразузнаването не загуби съня си поради служебни причини. Причините за безсънието му лежаха извън кръга на професионалните му задължения и тревоги. Всъщност нищо особено не се беше случило.
На свечеряване беше звънял по телефона на лаборантката Жейнова, която работеше в едно голямо парфюмерийно предприятие. Сия Жейнова въпреки своите двадесет и две години и въпреки баскетболните си увлечения бе проявила особен интерес към археологията и може би затова Авакум й звънеше три пъти седмично по телефона, за да излизат заедно на разходка. Всичко вървеше на добре и щеше да свърши добре, ако разнищването на шпионската резидентура „Дубъл ве“ (Василев — Вапурджиев) не беше принудило Авакум да отсъствува по-дълго време от София. Когато се завърна, той с преголямо учудване трябваше да установи, че Сия е започнала да проявява много настойчив интерес и към силнотоковата наука — два пъти в седмицата излизаше на разходка с един млад инженер от силнотоковия завод. Този млад човек беше търновчанин — съгражданин на Авакум, близък негов другар и приятел още от юношеските години. Заедно бяха се къпали във вировете на Янтра, заедно бяха опитвали дините от чуждите бостани.
Нямаше нищо чудно в това, че Авакум го беше запознал със Сия.
Нямаше нищо чудно — но теоретически, а на практика се получи една сметка доста пасивна за Авакум. Най-напред загуби открития и чист поглед на приятеля си — когато биваха заедно, инженерът кой знае защо някак си избягваше да го гледа в очите. Втората загуба беше още по-чувствителна — от три срещите му със Сия Жейнова се сведоха до една. Химичката се оплакваше от липса на време, пък Авакум беше деликатен — не обичаше да настоява.
Този съботен следобед малко преди свечеряване Авакум набра телефонния номер на Сийната квартира. Тъжните тирета, които изпускаше мембраната, като че ли идеха до слуха му от далечна и безнадеждна пустиня. Тия тирета може би го развеселиха, защото той се усмихна и бодро закрачи из стаята си, като все продължаваше да се усмихва. Сетне захвана да си подсвирква една весела песенчица и слезе до насрещния квартален ресторант, за да вечеря. Нямаше особен апетит, но успя да се нахрани прилично и дори си поръча бира. После се завърна направо в квартирата си, защото му се стори, че небето се е заоблачило и че може всеки миг да се излее проливен дъжд. Облече работната си дреха, извади от горния рафт с книгите третия том от Римската история,
Към десет чеса вечерта някой потропа на вратата му. Беше инженерът от силнотоковия завод. Къдрокос хубавец, с плътни, извити устни, със засмени бадемови очи, елегантен в летния си бежов костюм, тънък и строен като мома, той приличаше повече на свирач от джазов оркестър, отколкото на инженер — и то на инженер ударник от сериозен завод. На тоя тип мъже, които всичко приемат с весела усмивка и изпращат със смях, Авакум тайничко и незлобиво завиждаше и сигурно за това, че не приличаше на тях.
— Бях на гости у едни познати — обясни инженерът, — та реших да се отбия и при тебе, видях, че прозорецът ти свети. Какво четеш?
Той говореше, разпитваше, смееше се, а очите му все шареха из стаята и макар да бяха самоуверени и да блестяха от доволство — избягваше да ги спира върху лицето на приятеля си.
— Весело ли беше? — запита Авакум и допълни по-тихо: — Имаш много щастлив вид!
— О! — възкликна инженерът и се обърна настрана.
— А от какво е това шоколадено петънце на коляното ти? — посочи Авакум.
Инженерът трепна, огледа петното и някак изведнъж се смути — бързо извади кърпичката си и започна енергично да търка плата.
— От сладолед е — измънка той.
— Няма смисъл да го бършеш — кимна Авакум.
Те помълчаха някое време, после Авакум каза:
— Ти си лош кавалер. Защо остави Сия да си иде сама?
Инженерът го зяпна с полуотворена уста. Авакум запали цигара, постоя пред отворения прозорец, погледна небето.
— Няма да вали — каза той. — Вятърът пръсна облаците. Ето, виждат се и звезди!
Той се извърна, намести се удобно в креслото до масата, усмихна се леко и с укор поклати глава:
— Защо остави Сия да си иде сама?
— Нали ти казах, че бях на гости у едни мои познати — направи опит да се оправдае инженерът. — С никаква Сия не съм се срещал!
— Тази вечер ти за втори път ме лъжеш — усмихна се сдържано Авакум. Той изтърси пепелта от цигарата си и продължи: — А всъщност защо е необходимо да ме лъжеш? Нима ти преча в нещо? От какво се боиш? Щом като момичето те харесва — на добър час! Няма нищо лошо в това. Лошото е, че правиш опит да хитруваш, любезни, а да хитруваш ти не умееш, нямаш усет, не ти достигат сили. Ето, от пет часа следобед ти си бил със Сия и само преди половин час си й казал „лека нощ“. Пък ми разправяш, че си ходил някъде си на гости! Бива ли?
Инженерът го слушаше мълчаливо, с наведена глава и невесели очи.
— Съдържанието на тия пет часа, които си прекарал със Сия, е горе-долу следното — продължи Авакум. — Аз ще възстановявам по памет. Слушай! В пет часа без няколко минути ти си излязъл от квартирата си, спрял си на спирката, която е досами вас, и си дочакал шестицата. Поискал си от кондуктора да ти даде смяна. На площад „Възраждане“ се прекачваш на четворката и слизаш на предпоследната спирка, срещу градинката с шадраванчето. Часът е пет и десет. Остават ти още двадесет минути до означеното време на срещата. Понеже няма какво да правиш, ти започваш да се оглеждаш насам-натам и забелязваш срещу мястото, където стоиш, магазинче за чистене на обувки. Над входа му има зелена фирма с червен надпис „Салон за чистене на обувки“. В този „салон“ — пет крачки дълъг и три широк — работят две циганчета, Ахмед и Сали. Сали е по-малкият брат на Ахмед. Ти сядаш на неговия стол, тоест установяваш се върху работната площадка на Сали.