Пророчеството Венеция

Крайстър Сам

Кави се намръщва засегнато.

– Хайде стига, шегувам се. – Песна го поглежда успокоително. – Прав си. Страхът е добра основа за създаване на съюзи.

– Имаш ли вести от Целе?

Магистратът се усмихва:

– Скоро ще дойде. Нашият приятел мореплавател носи достатъчно сребро, че да купя света, какво остава за малкото парченце, което съм си харесал. – Поставя ръка върху рамото на Кави. – Можеш ли да ми напишеш убедителни послания, които да разпратя на влиятелните мъже в другите градове?

– Черновите ще са готови до зазоряване.

– Чудесно. Сега, добри

ми Кави, гърлото ми копнее за още вино, а членът ми – за нежните устни на някоя красива проститутка. Имаш ли да ми кажеш още нещо, преди да задоволя тези два изключително важни органа?

– Само още едно.

Песна поглежда приятеля си неспокойно:

– И то е...?

– Един от старейшините ми каза, че твоят гадател е ослепял.

Магистратът поклаща смаяно глава:

– Ослепял? Ясновидец, който не вижда? Това е шега на боговете. Каква съдба го е сполетяла?

– Говори се, че отишъл да гадае в изпълнение на заповедите ти и бил ослепен от свещения огън.

Когато вижда робинята да приближава с виното, Песна се сопва:

– Остави го и се махай. – Изчаква я да излезе. – Това не е добра поличба. Казах на гадателя да помоли боговете да заглушат злите езици, а не да подклажда нови клюки и смут. Боговете да го прокълнат за глупостта! Какво да правя с него?

– Или го подкрепи, или го убий. Няма нива за оран между тези две дървета.

Песна си сипва вино и се замисля за двете възможни решения.

– Добре. Ще реша съдбата му утре, когато главата ми е бистра, а топките ми – празни. Сега, приятелю, моля те, замълчи. Не искам да слушам повече новини. – Магистратът кимва към робинята, чакаща при вратата. – Чака ме разврат.

Capitolo XI

КОЛИБАТА НА ЛАРТУЗА, АТМАНТА

В трескавия си сън Тевтър вика и пищи. Мята се отчаяно и назовава имената на демони, непознати за Тетия и Лартуза. Тялото му се раздира от болка, изгаряща като огън и остра като игла, пробождаща окото му. Лартуза го хваща и с помощта на Тетия му дава да пийне още валерианова отвара. Притискат раменете му към леглото, докато лекарството подейства и умът му премине в по-спокойните води на безсъзнанието.

Проверяват отново състоянието му след зазоряване. Лечителят изглежда доволен от напредъка през последните няколко часа:

– Боговете отнеха беса от раните. Ще му останат белези, но не по-големи от одраскване от животно.

– Ами зрението му?

– Красива Тетия, твърде рано е да говорим за това. В очите му са влезли нагорещена пепел и горящи трески. Ако небесните божества искат да прогледне, ще стане. – Хваща нежните гладки ръце в кокалестите си стари пръсти. – Твоята любов към него ще впечатли боговете и ще му даде сила. Не задържай нищо. Използвай най-женските сили, за да му дадеш утеха и изцеление по всеки възможен начин. Тялото му е наранено, но духът и душата му също са наранени.

Тетия кимва:

– Ще ти бъда вечно задължена за помощта.

Той се изправя и я прегръща.

– Тогава се надявам да бъда възнаграден с възможността да доживея да видя как детето ти идва на белия свят.

Тя инстинктивно поставя

ръка върху корема си.

– И не забравяй, че трябва да се грижиш не само за съпруга си, а и за себе си и за това бебе – добавя Лартуза, преди да започне да приготвя нова отвара от вратига.

– Няма да забравя. – Тетия сбърчва нос. Отварата вони по-зле от серните бани, които майка толкова обича. – Надявам се лечебният ефект на това чудо да е толкова силен, колкото миризмата. Как действа?

Лартуза се засмива:

– Може да те накара да повърнеш, толкова е противно. Но освен това ще отнеме огъня от изгарянията на Тевкър. Не смея да му давам повече валериана и тези компреси ще го държат в лечителните завивки на съня. – Старецът маха компресите от вълна и внимателно налага лапата върху очите на гадателя. – Раните на Тевкър са подобни на тези, които воините получават на бойното поле. Когато е ранено, тялото създава собствени лекарства, силни вещества, които се разпространяват с кръвта и убиват болката, но само за кратко. Когато веществата на тялото се изчерпят, се появява ужасна болка. Вратигата ще я прогони от съзнанието на Тевкър.

– Дано да подейства – измърморва Тетия, като продължава да се мръщи на миризмата.

– Ще подейства, дете мое. Сега трябва да вървя. Предстои раждане и обещах на семейството да присъствам.

Тетия докосва нежно ръката му.

– Благодаря ти още веднъж.

– За мен е удоволствие. Сега легни при съпруга си и поспи. – Лартуза се навежда към нея и добавя шепнешком: – Бебето също има нужда от сън.

Старецът излиза и Тетия се усмихва. Да, наистина има нужда да поспи. И ще трябва да изтърпи гадната миризма на компреса. Тя избърсва челото на Тевкър и навлажнява с вода пресъхналите му устни, после ляга до него и нежно го целува. Затваря очи и се моли за бързото му възстановяване.

Постепенно се унася в магическото пространство между дрямката и истинския сън и изведнъж...

Тевкър я сграбчва за гърлото.

Стиска я толкова силно, че тя не може да си поеме дъх.

Тетия започва да рита, но не може да се освободи. Стиска го за китките, но няма сили да дръпне ръцете му.

– Махай се! Махай се! – крещи той. – Зъл демон без име, ще те победя!

Тетия отчаяно се опитва да си поеме въздух.

– Ще те убия! Трябва да те убия!

Пръстите му се стягат с убийствена сила.

Тетия рита. Улучва нещо месесто. Започва да се мята по-силно. Изритва огъня на Лартуза и на пода се разпиляват въгленчета.

Причернява .

Започва да губи съзнание.

С премреженото си зрение вижда протегнатата ръка на Тевкър, осеяното му с мехури лице и кремавия компрес, закриващ очите му.

И после изгубва съзнание.

16

В НАШИ ДНИ

ХОТЕЛ „ЛУНА БАЛИОНИ“, ВЕНЕЦИЯ

Когато свършват да се любят, кафето не става за пиене, а кроасаните са твърде малки, за да утолят вълчия им глад. Том и Тина бързо си вземат душ и се обличат. Долу, в пищната зала „Канова“, убеждават персонала да ги допусне до остатъците от сутрешната шведска маса.