Пророчеството Венеция

Крайстър Сам

– Ще се опитам.

– Услугата е голяма. Майорът иска да направи един вид оперативка с вас и патоанатома, професор Монтезано... – Тя замълчава за момент. – ... в моргата.

На Том не му мигва окото, но реакцията му подсказва, че предпочита да не участва в такава среща.

– Ако го направя, ще ме оставите ли на мира? Ще сложим ли край на всичко?

Валентина поглежда Роко, после – американеца.

– Добре, няма да ви търсим повече.

Надява се лицето да не издава, че лъже. Все още е рано да споменава какво е направил убиецът

с тялото на Моника.

Capitolo XIII

666 Г. ПР. ХР.

АТМАНТА

Две тежки S-образни железни куки висят в единия край на градската стена.

Ръждясали са от времето. Грозни кафяви наслагвания са изцапали кехлибареножълтия камък.

Никой никога не пита за предназначението на куките. Всички знаят за какво са.

Знаят, защото когато се използват, цялата общност тръпне от страх.

Куките са на Ларт. Окачва разни неща на тях. Живи неща.

Веднъж окачи кучето на един селянин за задния крак. Животното бе имало неблагоразумието да се нахвърли да го лае. Ларт почти счупи врата му с голи ръце, но това не му се видя достатъчно. Затова го окачи на куките и накара собственика и шестгодишния му син да седят под него, докато умре под изгарящото слънце. Мина повече от денонощие, преди животното да изскимти за последен път. Ларт изрично предупреди собственика, че дори само да го докосне, камо ли да се опита да го успокоява или да му даде вода, ще окачи и него. Когато кучето умря, той накара детето да го свали и да го погребе извън градските стени.

Под куките има множество размазани петна и засъхнали локвички. От кръв, пот и сълзи. Повечето – човешки. Повечето – мъжки.

Но не се заблуждавайте – Ларт не се свени да окачва и жени, ако обстоятелствата го налагат.

Наскоро една курва от друг град, която отказа на негов приятел, бе провесена на куките гола от зори до залез. Следобеда той я обърна с лице към стената, за да могат някои от болните и сакати бездомници, спящи на открито около гробището, да се позабавляват.

Куките имат остри върхове и се забиват жестоко в меката стена, когато около тях се увие въже и на него увисне някой. Ларт ги е изработил сам. Нажежи ги до бяло и после ги удря с чука, докато им придаде необходимия ъгъл. Изработени са с любов.

Той си спомня всеки удар с чука и хвърчащите бели искри, докато отива с помощниците си към стената, известна сред местните като Стена на наказанието. Обича да я наричат така. Това означава, че разбират значението , мястото в своя живот.

Днешната жертва, старец на име Телтий, е чисто гол. Извършил е кражба. Навремето, когато имаха работа, родителите на Ларт често го оставяха при Телтий и жена му да се грижат за него. Палачът за момент си спомня тези дни и как на игра обичаше да дърпа дългата брада и коса на стареца. Спомените отлитат, щом помощниците му вдигат Телтий на платформата.

Той увисва за китките си, с гръб към стената, и лицето му

се изкривява от болка.

Гняв обхваща Ларт. Страданието на крадеца възпламенява в него някаква искра. Нещо възбуждащо. Нещо, което го кара да се чувства по-могъщ и завършен, отколкото във всеки друг момент.

Телтий го отвращава. Дългата му брада е бяла. Бели косми стърчат от носа, ушите, мишниците му, дори около члена му. Бялото е гнусно. Старецът е гнусен. Престъплението му е гнусно. Хванали са го да краде от сребърната мина на Песна, където работи. Магистратът отсъди да бъде публично наказан. Да получи урок. Добър урок. Урок, който всички ще запомнят.

Ларт взема един пламтящ факел от помощниците си.

– Отвори очи! Отвори ги, крадецо!

Добрият старец, който навремето го приспиваше в следобедната жега, поглежда с присвити очи бившия си храненик. Ларт насочва горящата факла между краката му и се ухилва.

Белите срамни косми пламват.

Ларт се разсмива – гърлен рев, който полита над градините. Телтий започва да се гърчи от болка.

Помощниците на Палача извръщат очи. Замирисва на изгорели косми и плът.

Ларт вдишва миризмата като девойка, която се наслаждава на розов парфюм.

– Ти открадна от господаря си. Предаде доверието му. Посрами доброто му име. Наказвам те за тези деяния с цялата справедливост на закона, за да разберат всички грешките ти и да уважават избраните.

Приближава факлата към космите, които покриват гърдите и ръцете на стареца. Телтий започва да пищи от болка.

Мъчителят внимава да не прекали. Оставя огъня само да опърли крадеца. Колкото да го боли, но не да го убие. Не е забавно да гориш труп. Или поне не толкова забавно, колкото да гориш жив човек.

Докато Ларт пърли цялата коса и окосмяването на тялото му, Телтий изгубва съзнание.

– Свалете го – изкрещява палачът на помощниците си. – Дайте го на тази курва жена му да си го гали и лекува.

Помощниците му се качват на платформата. По-младият пита с треперещ глас:

– В името на боговете, колко сребро е откраднал този глупак?

– Шшшт! – предупреждава го другарят му, уплашен да не би някой да ги чуе. – Не сребро. Дори не са отломки от рудата. Взел е само храна. Стар хляб, чиято липса си мислил, че никой няма да забележи. И го е направил само защото жена му била болна и не могла да омеси.

В края на стената Ларт хвърля факлата в прахта. Забързва да намери проститутка, върху която да изразходи остатъка от прекрасната злоба, която още гори в него.

Capitolo XIV

СВЕЩЕНАТА ГОРИЧКА, АТМАНТА

Тетия се чувства странно неспокойна по пътя надолу към дърветата в околностите на градската стена.

От храма в съседната горичка се чуват удари с чук. Като примижава на слънцето, Тетия вижда силуетите на роби, които се движат като криви раци върху покрива и подреждат керемиди върху летвите.