Пророчеството Венеция
Шрифт:
Capitolo XVI
666 Г. ПР. ХР.
КЪЩАТА НА ЛАРТУЗА, АТМАНТА
Лартуза Лечителя не е най-добрият пример за добро здраве.
Днес той усеща бремето на всичките си години. Кокалите го болят, главата му тежи и ръцете треперят. На всичкото отгоре паметта му вече не е това, което беше.
– Къде е?
Лартуза ядосано почесва раздърпаната си като птиче гнездо бяла коса, плавно преминаваща в дълга сплъстена брада. Размества
– Ааа! Сетих се!
Беззъбата му уста се разтегля в усмивка. На по-малко от крачка от мястото, където седят родителите на Тевкър, дошли да бдят над сина си, има малка, тясна амфора. Едната дръжка е счупена. Няма никаква украса, но явно се използва често и е покрита с мазни отпечатъци от пръсти.
– Сега си спомням, тук я сложих – близо до Тевкър, за да не я объркам с другите лекарства.
– Жалко, че нямаш отвара срещу забравяне – шегува се Венти.
Жена му дяволито го сръгва с лакът:
– Тогава, мъжо, щеше да вземеш от Лартуза голяма делва за себе си.
Старият знахар вдига амфората, сякаш е съкровище с олимпийско значение.
– Това е най-хубавото масло от вълча ябълка. – Поглежда към полиците с мехлеми, отвари и билки. – Последното, което имам... мисля.
Подава амфората в набръчканите ръце на Ларция – кръглолика, топчеста жена с коса, почти толкова бяла, колкото неговата.
– Маслото трябва да се втрива изключително нежно, като с перце. Разстилай го върху раните, после го избърсвай по-леко, отколкото слънцето целува облачетата.
Венти се оглежда.
– Лартуза, знаеш ли къде е Тетия?
Знахарят поклаща глава:
– Каза, че трябвало да свърши някаква работа.
– В дома на съпруга си е – отговаря непознат глас. – Извинявайте за безпокойството, аз съм Кави, съветник на благородния Песна.
Магистратът влиза веднага след него и заявява:
– Идваме да видим нашия гадател. Да му пожелаем скорошно оздравяване.
Венти се изправя като стена. Той е с цяла глава и повече по-висок от всеки друг в стаята. Бивш етруски воин, той е отвоювал земите и свободата си с храброст. Сега интуицията му подсказва, че новодошлите са по-скоро врагове, отколкото съюзници.
– Много сте милостиви, благородни приятели – казва той. – Но би било достатъчно, ако просто бяхте пратили някого. Боя се, че синът ми е прекалено болен, за да оцени посещението ви подобаващо.
– Добре съм, татко – промълвява Тевкър от импровизираното легло.
Кави поглежда Венти предизвикателно:
– С твое позволение, може ли да поговорим насаме с нашия гадател?
Бащата на Тевкър се обръща към Песна:
– Защо в такъв момент толкова спешно искате да говорите със сина ми? Не виждате ли, че има нужда от почивка?
– Няма да се бавим. – Магистратът пристъпва една крачка към него. – Имаме неотложна работа, която трябва да обсъдим – за съвсем кратко и насаме. –
Лартуза се покашля и махва на родителите на Тевкър към вратата:
– Може да ми помогнете да набера билки от градината. Трябват ми мащерка, огнивче и корен от тинтява, за да направя чай, който ще ускори излекуването му.
Венти и Ларция излизат неохотно. Кави и Песна се настаняват от двете страни на Тевкър. Магистратът проговаря първи:
– Е, млади гадателю, как се случи да пострадаш толкова тежко? Носят се слухове, че си се ослепил в свещената горичка. Такива приказки сериозно вредят на репутацията ти и на задачата, която ти поставих.
Тевкър подбира думите си внимателно:
– Хората никога не се интересуват от цялата истина. Вярно е, че в свещената горичка пострадах от огъня, който накладох. Но нараняванията ми са единствено по волята на боговете.
Кави и Песна се споглеждат тревожно.
– Но хората не знаят – продължава Тевкър, – че отидох там, за да изпълня твоята заповед, и че преди да бъда наказан, ми бе разкрито защо трябва да изстрадам тази болка.
– Какво говориш, младежо? – Песна се навежда над него. – Не съм човек, който обича загадките. Ако имаш божествено послание към мен, кажи го веднага.
Тевкър отговаря с равномерен глас:
– Преди една могъща сила да ме повали в пламъците, боговете насочиха очите ми към храма. Казаха ми, че са разгневени, защото си спрял работата за завършване на техния дом, за да увеличиш добива в мините. Причиниха ми това, за да ме накажат за твоята недалновидност.
Песна поглежда Кави и вижда тревога в очите му.
– Прощавам ти за наглото поведение само защото си болен – казва той на гадателя. – Ако това е дело на боговете и те предават желанията си чрез теб, кажи ми какво трябва да направя, за да ги умилостивя.
Тевкър успява да се усмихне леко:
– Храмът трябва да бъде завършен и да им бъде засвидетелствана полагащата им се почит под формата на дарове и жертвоприношения. Ако задоволиш боговете по този начин, те ще ме възнаградят, като ми върнат зрението, и ще ти осигурят мира и благоденствието, които толкова много искаш.
– Ами ако не бъдат задоволени? – пита Кави.
Тевкър не вижда двамата мъже, но усеща тревогата им.
– Ако боговете не бъдат задоволени, аз ще остана сляп. И върху теб и всичко, което ти е скъпо, ще се стовари най-ужасното отмъщение.
20
В НАШИ ДНИ
ВЕНЕЦИЯ
Том и Тина вечерят в ресторантче, известно само на местните жители – от онези, които авторите на туристически пътеводители запазват в тайна от читателите си. Тя изчаква келнерът да се отдалечи, преди да продължи: