Разделяй и владей
Шрифт:
— По същата причина, нали? — рече Худ.
— О, не — обади се Роджърс.
— Нещо като че ли пропускам.
— Да не искаш да кажеш, че играта с телефонното обаждане може да свърже Харпунджията с Техеран и Джак Фенуик, АНС и ЦРУ? — попита Хърбърт.
— Възможно е — каза Худ.
— Това поставя Фенуик в една люлка с тях за нещо, свързано с Харпунджията — каза Хърбърт.
— Нещо, за което той не е искал президентът да знае — изтъкна Худ.
Хърбърт поклати глава.
— Не бих искал да е така — рече той. — Не искам да се окаже,
— Боб, моля те да се успокоиш — каза Худ.
Хърбърт ядосано го изгледа.
— Ако Харпунджията е намислил да извърши нещо в Баку, ние можем все още да го хванем — каза Худ. — Но само ако се концентрираме върху това.
Хърбърт не отговори.
— Боб?
— Чух те — каза той. — Съсредоточавам се.
Худ погледна към Роджърс. Преди минута искаше да си го изкара на някого. Сега, когато един от приятелите му се чувстваше обиден, желанието му се изпари. Искаше най-вече да помогне на Хърбърт.
Защо никога не изпитваше подобно желание към Шарън, когато тя беше ядосана?
— Майк — каза той, — наистина трябва да разберем какво крои Фенуик и кой, ако има такъв, работи с него.
— Ще се опитам да разбера — каза Роджърс. — Засега мога да ти кажа само това. Открих два имейла в компютъра си от преди шест месеца. Били са писани от Джак Фенуик и Бърт Гейбъл.
— За какво са се отнасяли? — попита Худ.
— Били са в отговор на една бяла книга на Пентагона — каза Роджърс. — Тя е съдържала оценката, че опасността от военни съюзи на Русия с нейни съюзници, които не са били част от бившия Съветски съюз, е минимална. Фенуик и Гейбъл са оспорили това мнение.
— Шефът на Агенцията за национална сигурност и началникът на президентската канцелария са взели отношение по този доклад независимо един от друг, така ли? — каза Худ.
— Точно така — отвърна Роджърс. — Меморандумите им са били изпратени до всички членове на Конгреса и различни военни ръководители.
— Чудя се дали тези двамата не разговарят помежду си на философски теми в мрежата — каза Худ. — Какво време е отбелязано за изпращането на меморандумите?
— Разликата е няколко часа — каза Роджърс. — Не изглежда да са резултат от съгласувани действия. Но и двамата изразяват решителното си неодобрение на доклада.
— Мисля, че не би трябвало да отдаваме значение на това дали Фенуик и Гейбъл са изпратили меморандумите независимо един от друг, или дали са открили нещо общо в позициите си, когато са ги прочели — рече Худ. — Въпросът е дали са направили нещо във връзка с това. Дали са се срещали и са се наговаряли.
— Кое те кара да мислиш, че биха могли да го сторят? — попита Хърбърт, включвайки се отново в разговора.
— Името на Гейбъл беше споменато при днешната ми среща с президента — каза Худ. — Той и неговият помощник Дон Роднър е трябвало да запознаят конгресната комисия по разузнаването с инициативата за ООН.
— И не са го направили — каза Хърбърт.
— Не, не са. — Худ забарабани леко с пръсти по бюрото.
— Тук сме изправени пред два проблема — каза той след малко. — Единият е какво е правил Фенуик в Ню Йорк, а другият са действията на Харпунджията в Баку.
— Да предположим, че те не са свързани — рече Хърбърт. — Общото при тях е Иран. Харпунджията и друг път е работил за Техеран.
Худ кимна.
— Ами ако и сега работи за тях?
— Против Азербайджан? — попита Хърбърт.
— Възможно е — каза Роджърс. — Иранците имат две области, криещи опасност от конфликт с Азербайджан. Петролните резерви на Каспийско море и границата с Нагорни Карабах.
— Но защо Фенуик ще иска да се намесва в подобно нещо? — попита Хърбърт. — Само да покаже, че Пентагонът греши ли? Тогава какво?
— Не знам — рече Худ. Той погледна към Роджърс. — Иди при него и го накарай да си разкрие картите. Да ти каже не само какво се е договарял с Иран, но и защо е излъгал президента.
— Кажи му, че имаш информация, с която можеш да го запознаеш само на четири очи — каза Хърбърт.
— Точно така — рече Худ. — Накарай Лиз да изработи психологически портрет на президента, който се основава на наблюдения от първа ръка, включително и на моите, от които да изглежда, че Лорънс изпуска положението от контрол. Сподели го с Фенуик, разбира се, под секрет. Попитай го дали е чул нещо по въпроса.
Роджърс кимна и излезе.
Худ погледна към Хърбърт.
— Ако Иран е планирал някаква военна авантюра, вероятно е придвижил военни части и техника. От НРО може да са забелязали нещо. Стефан Вийнс върна ли се там на работа?
— Миналата седмица — отговори Хърбърт.
НРО беше Националното бюро за разузнаване — свръхсекретна служба, която отговаря за повечето шпионски спътници на Америка. НРО беше агенция към Министерството на отбраната и персоналът й бе съставен от хора от ЦРУ, въоръжените сили и цивилни. Информацията за съществуването на НРО беше разсекретена през 1992 година, двадесет години след създаването му. Стефан Вийнс беше стар колега и приятел на компютърния шеф на Оперативния център Мат Стол. Той беше изключително полезен при снабдяването на центъра с информация, когато по-големите служби като ЦРУ, АНС и военното разузнаване се бореха помежду си за сателитно време. Вийнс беше обвинен, че е укрил пари при тайни операции, но беше оправдан.
— Добре — каза Худ. — Виж дали Вийнс може да открие нещо. От НРО може би са забелязали някакво придвижване на войски в Иран, което да не представлява непосредствена опасност.
— Веднага ще се заема с тази работа — рече Хърбърт.
Шефът на разузнаването подкара инвалидната си количка към вратата. Худ се облегна в стола си. Погледна към телефона. Искаше му се Орлов да се обади. Искаше да чуе, че руснакът е изпратил някой в болницата и че с Батат всичко ще бъде наред. Искаше да чуе, че са успели да сложат спирачка пред лошите новини и че ситуацията започва да се променя към добро.