Разделяй и владей
Шрифт:
След като стреля, Фрайдей пусна карабината, която му беше дал Харпунджията. Тя беше Г-3, модел „Хеклър и Кох“ — иранско производство. Имаше на разположение и други, ако се наложеше. Фрайдей захвърли оръжието в едно плитко езерце близо до болницата. Знаеше, че местната полиция ще претърси района за улики и сигурно ще я намери. Искаше следата да води към Техеран. Фрайдей и хората му искаха да бъдат съвсем сигурни, че светът ще узнае, че Иран е убил двама служители на посолството на Съединените щати. Иранците, разбира се, щяха да отрекат, но Америка нямаше да им повярва. От АНС щяха да се погрижат за това.
Иранците,
В друго телефонно обаждане от своя страна Харпунджията беше добавил, че смъртта на тези служители ще бъде предупреждение, имащо за цел да накара американците да не предприемат ответни действия срещу Иран в предстоящите петролни войни. Харпунджията беше изтъкнал, че ако Вашингтон въпреки това се намеси, в различни места по света ще бъдат убити американски официални представители. Естествено, тази заплаха щеше да предизвика реакция. След оставката на президента Лорънс новият президент на Съединените щати щеше да използва бруталните убийства, за да обедини нацията. Той не беше от онези ръководители, които следват принципа „Живей и остави и другите да живеят“ като своя предшественик. Човек, който искаше да си сътрудничи с ООН в ущърб на своята страна. Убийците, както и нападенията срещу петролните платформи, щяха да подчертаят, че Съединените щати не са си свършили работата още от предишния век: да нанесат тотален удар по терористичните режими и терористичните организации, защитавани от тези режими.
Фрайдей влезе в апартамента си. Видя червената светлина на телефонния секретар. Отиде при телефона и пусна записа. Съобщението беше само едно — от заместник-посланичката Уилямсън. Нареждаше му веднага да отиде в посолството. Каза, че се опитала да се свърже с него по мобилния му телефон, но не успяла.
Разбира се, че не би могла да успее. Мобилният му телефон беше в сакото, а то беше преметнато върху един стол в друга стая. Не беше чул телефона да звъни, защото беше в спалнята на една жена, с която се беше срещнал в международния бар.
Фрайдей се обади в посолството. Уилямсън не го попита къде е бил, само му каза лошите новини. Том Моор беше застрелян от снайперист пред болницата, а на Пат Томас убиец беше прерязал гърлото вътре в болницата. Фрайдей доволен се усмихна. Убиецът, изпратен от Харпунджията, беше успял.
— За щастие — продължи Уилямсън, — Дейвид Батат успя да попречи на човека да го убие.
Фрайдей се намръщи.
— Как?
— Гърлото на нападателя беше прерязано със собствения му нож — каза тя.
— Но Батат беше болен?
— Знам — каза заместник-посланичката. — Или е бил в някакво състояние на делириум, или просто е бил много уплашен. След като е ликвидирал убиеца, се е измъкнал от болницата през прозореца. Сега полицията го търси навсякъде. До този момент са намерили само карабината, с която е бил убит господин Моор. Металотърсачите
— Разбирам — каза Фрайдей. Убиецът не говореше английски. Дори ако Батат го беше разпитал, той не би могъл да научи нищо от него. Но Фенуик и Харпунджията щяха да побеснеят, ако разберяха, че Батат е все още жив. — По-добре ще е да изляза и да го потърся — каза Фрайдей.
— Не — рече Уилямсън, — трябваш ми тук, в посолството. Някой трябва да поддържа връзката между Вашингтон и местната полиция, а аз трябва да се оправям с политическите последици.
— Какви политически последици? — попита невинно Фрайдей.
— Полицията е намерила карабината, с която според тях е бил убит Моор — каза тя. — Не искам да говоря за това по обикновен телефон. Ще ти кажа повече, когато дойдеш тук.
Това поне беше добра новина. Заместник-посланичката беше стигнала до заключението, че за убийствата имаше политически причини и че те не са случайни.
— Идвам веднага — каза Фрайдей.
— Внимавай, пази се — каза Уилямсън.
— Винаги се пазя — отвърна той. Затвори телефона, обърна се и излезе от апартамента. — Винаги се пазя.
30.
Баку, Азербайджан
Вторник, 6,16 часа
Харпунджията и неговият екип стигнаха петролната платформа малко преди зазоряване. Яхтата изключи двигателите на около 500 метра от най-близката от четирите колони. След това Харпунджията и четиримата иранци от екипа му се спуснаха във водата. Бяха облечени в леководолазни костюми и на гърбовете си имаха кислородни бутилки. Потопиха се в тъмните морски води и заплуваха към платформата.
Двама от тях носеха водонепромокаеми торбички с пластичен експлозив. Харпунджията внимателно беше поставил в тях сини пръчки с чувствителен към топлина пентанитроанилин. С изгрявянето на слънцето топлината щеше да нагрее фолиото в пакета. Експлозията щеше да бъде причинена от слънчевата светлина.
Други двама носеха надуваем сал. Той щеше да им позволи да разполагат с по-стабилно място под платформата. Много петролни платформи имаха монтирани на носещите им колони сензори и детектори, регистриращи всяко движение по морската повърхност наоколо. Да се избягнат колоните и се мине под детекторите щеше да бъде най-сигурният начин да се проникне в периметъра на платформата. След като експлозивите бъдат поставени, щеше да бъде невъзможно за персонала, обслужващ платформата, да се добере до тях навреме, за да ги обезвреди.
Харпунджията носеше харпун и очила за нощно виждане. Щеше да го използва, за да изстреля пакетите с пластичния експлозив в подпорите под платформата. Харпунджията беше взел със себе си само една дузина пръчки с експлозив. Отдавна беше установил, че за да се разруши нещо голямо, не е нужно да го удариш с нещо също толкова голямо. В ръкопашния бой един противник може да бъде отблъснат с мощен удар с юмрук. Той обаче може да бъде неутрализиран по-бързо и по-ефикасно, като се притисне с пръст гърлото му точно под ларинкса и над ямката. Като му се подложи крак зад коляното и след това се отстъпи, човекът ще падне по-бързо, отколкото ако го удариш с бейзболна бухалка. Освен това за да се неутрализира нападение с тояга, е достатъчно само да се приближиш по-плътно до нападателя.