Разделяй и владей

Клэнси Том

В стаята си беше оставил дрехи, апаратура и пари, а на вратата висеше табела с надпис да не го безпокоят. Щеше да се изкъпе, да си пребоядиса косата и да се наспи. Когато се събудеше, щеше да си сложи фалшиви мустаци и цветни лещи на очите. Щеше да извика такси, което да го закара на гарата. Шофьорът на такси винаги беше подходящ за заложник в случай, че бъдеше разкрит и обграден. Щеше да напусне града с фалшив паспорт.

Паркира микробуса в една уличка близо до болницата. После извади пакет прах за излъскване на зъби от джоба си и силно разтри с него венците

си, докато устата му се напълни с кръв. Изплю се на пода, върху контролното табло и върху седалката. Това беше най-бързият начин да си пусне кръв. Така не оставаше и рана, в случай че някой го спреше и провереше дали е ранен. Не му трябваше много кръв. Само следи, които да бъдат намерени от следователите. Когато приключи с тези приготовления, пусна един пластичен микрочип в резервоара с бензина и затвори капачката.

След като свърши с подготовката на микробуса, Харпунджията взе раницата, в която се намираше телефонът „Зед-4“, и си тръгна. Когато властите намереха колата, вътре щяха да открият и доказателства, които щяха да свържат с иранците от яхтата. Те щяха да включват отпечатъци от пръсти по волана, в жабката и дръжките на вратите. Полицията щеше да изгуби време да търси из болниците евентуалния извършител.

През това време Харпунджията щеше да се върне в Москва, а после щеше да напусне Русия и да си позволи почивка. Възможно беше да я прекара в някоя страна, където никога не беше извършвал терористична операция. Някое място, където нямаше да го търсят.

Място, където ще може да си седи и да чете вестници.

Така още веднъж щеше да изпита задоволство от въздействието на своето изкуство върху света.

31.

Вашингтон

Понеделник, 23,11 часа

Пол Худ беше разтревожен, объркан и уморен.

Боб Хърбърт току-що беше говорил със Стефан Вийнс от Националното бюро за разузнаване. Вийнс беше останал да работи до късно, за да отхвърли натрупалата се по време на отсъствието му работа. Докато беше в кабинета си, един сателит на НРО беше регистрирал експлозия в Каспийско море. Беше се обадил на Хърбърт, който искаше да бъде уведомен, ако в района се случеше нещо необикновено. След това Хърбърт се беше обадил на Худ.

— Според нашите данни координатите на експлозията отговарят на мястото, където се намира иранската петролна платформа „Маджиди“ 2 — каза Хърбърт.

— Може ли да е някакъв инцидент? — попита Худ.

— Сега проверяваме — отвърна Хърбърт. — Засичаме от платформата някакви слаби радиосигнали, което означава, че може би има оцелели.

— Може би?

— Много от тези платформи имат автоматични маяци, за да сигнализират на спасителните кораби в района. Може би чуваме тъкмо това. Звукът постоянно прекъсва и не можем да кажем дали това е запис.

— Разбирам — рече Худ. — Боб, имам лошо предчувствие за всичко това. Фенуик посещава иранското представителство, а след това нападат иранска петролна платформа.

— Разбирам — рече Хърбърт. — Опитах се да му се обадя, но никой не отговаря. Питам се дали от АНС не са знаели нещо за нападението и дали Фенуик не е отишъл да предупреди за него представителството на Иран в Ню Йорк.

— Ако Фенуик е разполагал с такива сведения, тогава нямаше ли Иран да се опита да предотврати атаката? — попита Худ.

— Не непременно — каза Хърбърт. — Техеран си търсеше повод да установи по-силно военно присъствие в Каспийско море. Едно нападение от страна на Азербайджан може да му даде този повод. Няма да е по-различно от това, което историците разправят — че Франклин Рузвелт позволил да бъде нападнат Пърл Харбър, за да имаме претекст да се намесим във Втората световна война.

— Тогава защо са нужни тези лъжи около президента? — попита Худ.

— За да има основание да каже, че не е бил информиран — отвърна Хърбърт. — Президентът е получавал невярна информация.

— Да, обаче Джак Фенуик не би предприел нещо толкова голямо на своя глава — каза Худ.

— Защо? — попита Хърбърт. — Оли Норт извърши тайна операция при аферата „Иран-контри“…

— Един офицер от въоръжените сили може и да има куража за такова нещо, но не и Джак Фенуик — рече Худ. — Прегледах досието му. Той е от хората, които се прекланят пред институциите. Успял е да си осигури подкрепата им за АНС. Убедил е Конгреса да увеличи бюджета му с петнадесет процента през следващата година. ЦРУ успя да получи само осем процента увеличение, а ние едва шест.

— Впечатляващо.

— Да — каза Худ. — Освен това той не ми прави впечатление на човек, който би поел такъв риск. Не и без нечия подкрепа.

— Е и? Може пък и да има такава — каза Хърбърт.

_Мамка му_, изруга наум Худ, _може и така да е_.

— Помисли — продължи Хърбърт, — той е получил двойно повече средства от останалите. Кой би могъл да повлияе до такава степен на Конгреса? Със сигурност не и президентът Лорънс. Той не е достатъчно консервативен за хората от групата по бюджета.

— Не, не е — съгласи се Худ. — Боб, разбери дали Мат може да влезе в архива със записите на телефонните разговори на Фенуик и сведенията за срещите му. Да види с кого може да е разговарял и се е срещал през последните няколко дни и седмици.

— Добре — рече Хърбърт. — Но от това трудно би могло да се направят някакви заключения. На практика шефът на АНС разговаря почти с всички.

— Точно затова — каза Худ.

— Не те разбирам.

— Ако Фенуик е част от някакъв заговор, той вероятно ще се среща със своите хора извън службата. Може би като разберем с кого е престанал да се среща официално, ще открием с кого се вижда тайно.

— Това беше добре измислено, Пол — каза Хърбърт. — Нямаше да се сетя за такова нещо.

— Но не това ме безпокои — продължи Худ. Телефонът иззвъня. — Извинявай, Боб. Ще запознаеш ли Майк с новината?

— Да — каза Хърбърт.

Худ се прехвърли на друга линия. На телефона беше Сергей Орлов.

— Пол — каза Орлов, — имам добри новини. Твоят човек е при нас.

— Какво имаш предвид с това, че е при вас? — попита Худ.

Руският агент трябваше само да го държи под око.