Разделяй и владей
Шрифт:
— Сър — каза Худ, — има все повече доказателства, че нападението срещу иранската петролна платформа не е било извършено от азербайджанци, а от иранци под ръководството на терориста, известен като Харпунджията.
Президентът се облегна в стола си.
— Защо? — попита той.
— За да може Иран да оправдае изпращането на свои бойни кораби в района и да завладее колкото може повече петролни находища — рече Худ.
— И да се изложи на риска от военна конфронтация със Съединените щати? — попита
— Не, сър — отвърна Худ. Той погледна към Фенуик. — Мисля, че има споразумение Съединените щати да не се намесват. После, когато напрежението спадне, ние просто ще купуваме петрола си от Техеран.
— И кога е било постигнато това споразумение? — попита президентът.
— Вчера, в Ню Йорк — отвърна Худ. — Вероятно след преговори в продължение на много месеци.
— Имаш предвид посещението на Джак в иранското представителство? — попита президентът.
— Да, сър — отговори Худ.
— Господин Фенуик не е бил упълномощен да дава подобно обещание — отбеляза президентът. — Ако го е направил, то е невалидно.
— Може и да е, ако вие вече не сте на този пост — каза Худ.
— Това е смехотворно! — обади се Фенуик. — Аз бях в иранското представителство, за да се опитам да разширя нашите източници за разузнаване в Близкия изток. Вече обясних, че мога да го докажа документално. Мога да кажа с кого съм се срещал и кога.
— Всичко това е част от една голяма лъжа — рече Худ.
— Господин Роднър беше с мен — каза Фенуик. — Имам и паметните бележки от разговорите и с удоволствие ще назова имената на онези, с които съм разговарял. А вие с какво разполагате, господин Худ?
— С истината — отвърна без колебание той. — По тази причина вие се заканихте да ми попречите да се видя с президента.
— Заканих се да ви попреча да безпокоите президента — настоя Фенуик. — Тайни споразумения с Иран. Опит за отстраняване на президента от власт. Това не е истината, господин Худ, а параноя!
Вицепрезидентът погледна часовника си.
— Господин президент, извинете ме, че се намесвам, но губим ценно време. Трябва да продължим съвещанието.
— Съгласен съм — рече генерал Бърг. — Не съм в течение на тези взаимни обвинения и не ми е работа да казвам кой от тези господа е прав. Но независимо дали ще предприемем нападателни или отбранителни действия, трябва да решим това бързо, ако искаме да дадем своевременен отговор на разполагането на ирански въоръжени сили в района.
Президентът кимна.
— Тогава, господин президент, генерал Бърг, продължете си съвещанието. Но ви моля да отложите военните действия колкото може по-дълго. Дайте ми време да довърша разследването, което сме започнали — рече Худ.
— Поисках доказателства за твърденията ти — каза президентът. Тонът му беше изключително спокоен. — Не ги получихме.
— Още не — рече Худ.
— Но ние не разполагаме с такова допълнително време, каквото мислех, че ще имаме за разследването. Трябва да действаме така, както ако заплахата в Каспийско море е реална — каза накрая президентът.
— Те искат да направите точно това — подчерта Худ. Беше започнал да проявява нервност и трябваше да се овладее. Едно избухване щеше да принизи силата на аргументите му. — Според нас тази криза е създадена умишлено и нейната цел е да постави под съмнение способността ви да управлявате.
— Хората спорят по този въпрос от години — каза президентът. — Веднъж гласуваха против оставането ми на президентския пост. Обаче аз не вземам решения, основаващи се на резултати от допитвания до общественото мнение.
— Не говоря за политическия дебат — отбеляза Худ. — Имам предвид умственото ви и емоционалното ви състояние. Това ще е проблемът.
Фенуик тъжно поклати глава.
— Сър, наистина става въпрос за умствено състояние. През последните две седмици господин Худ беше подложен на огромно напрежение. Неговата непълнолетна дъщеря страда от психическо заболяване. Той самият се развежда. Нужна му е дълга почивка.
— Не мисля, че господин Худ трябва да излезе в отпуск — обади се първата дама. Тонът й беше рязък и в него се усещаше гняв. В залата настъпи тишина. — Господин Фенуик, наблюдавах как в продължение на няколко седмици съпругът ми беше дезинформиран и заблуждаван. Господин Худ се зае с проблема по моя лична молба. Разследването му е методично и според мен разкритията му заслужават внимание. — Тя хвърли гневен поглед на Фенуик. — Или може би ще обвините и мен в лъжа?
Фенуик не каза нищо.
Президентът погледна към жена си. Меган беше застанала решително до Худ. В изражението й нямаше нищо, което да подсказва, че търси извинение за намесата си. Президентът изглеждаше уморен, но според Худ, и натъжен. Не можеше да каже дали причината беше, че Меган беше сторила нещо зад гърба му, или защото чувстваше, че я беше подвел. И двамата мълчаха. Явно беше, че ще оставят този въпрос за обсъждане в друго време насаме.
След малко погледът на президента отново се насочи към Худ. В очите му още имаше тъга.
— Проявеното от теб безпокойство е взето под внимание и оценено — каза той. — Обаче аз няма да поставя под заплаха интересите на страната, за да защитя моите. Особено пък след като не разполагаш с доказателства, че те са изложени на риск.
— Всичко, което искам, са още няколко часа — каза Худ.
— За съжаление, не разполагаме с такова време — каза президентът.
За момент Меган като че ли беше готова да прегърне съпруга си. Не го направи. Тя погледна към Фенуик и началник-щабовете.