Речният бог (Книга първа)
Шрифт:
— Напротив, говорих — отвърнах и като грабнах ръката му, я проврях под туниката си. — Ето отговора му. Усещаш ли белезите от камшика! И всичко това получих само защото намекнах за намеренията на двама ви с господарката Лострис. Мисля, че това е достатъчно да разбереш каква омраза изпитва той към теб и целия ти род.
Младежът беше като онемял. Най-сетне се увери в правотата на думите ми. А това ми позволяваше да засегна въпроса, който ме интересуваше много повече от невъздържаните приказки на приятеля ми и дори от дългогодишната омраза на великия владетел
— Чуй ме, приятелю, и се готви за най-лошото.
Нямаше друг начин да му съобщя ужасната новина, освен да му кажа истината.
— Господарят Интеф не само, че няма никога да даде съгласието си да се ожениш за дъщеря му, но вече е обещал ръката й на друг. Сватбата й с фараона Мамос ще бъде прогласена идните дни и щом му роди син, тя ще бъде обявена за негова първа съпруга и за царица. Народът ще научи за събитието при закриването на празненствата. Бракът ще бъде сключен още същата вечер.
Танус се олюля и на лунната светлина лицето му побледня като на мъртвец. Известно време и двамата не продумвахме, след което той се обърна и се скри сред житата. Тръгнах след него, за да не го изгубя от поглед. Като повървя малко, младежът се спря при някакъв голям черен камък и се отпусна върху него като изнемощял старец. Приближих се безшумно и седнах в краката му. Страхувах се да наруша мълчанието. Най-сетне той въздъхна и ме попита:
— А Лострис съгласна ли е?
— Разбира се, че не е. Всъщност тя още нищо не знае. Но според теб би ли могла да пристъпи волята на баща си или на фараона? А и те едва ли ще се интересуват от нейното мнение.
— Какво да правим тогава, приятелю?
При цялото отчаяние, което ме беше обзело, не можех да не се почувствам поне малко признателен за това, че използва множествено число. Танус и за миг не се бе усъмнил в моята преданост.
— Трябва да имаме предвид и още нещо — предупредих го аз. — И то е, че в същия миг, в който фараонът огласи сватбата си с Лострис, най-вероятно ще заповяда да те затворят или дори ще те осъди на смърт. Господарят Интеф има огромно влияние над него и вече нищо не може да го спре да поиска главата ти. А ще има и оправдание. Винаги ще може да те обвини в подстрекателство към бунт.
— Щом Лострис няма да се омъжи за мен, животът ми няма смисъл. Ако царят е решил да ми я отнеме, то нека главата ми бъде моят сватбен подарък.
Каза го толкова просто и естествено, че ми беше трудно да му отговоря. Опитах се да вложа в гласа си гняв и недоволство пред примирението му.
— Говориш като някоя клета старица, която се оставя на съдбата да я влачи, без дори да се опита да й се противопостави. Как ще докажеш любовта си, щом те е страх да се бориш за нея!
— Как искаш да се боря срещу един фараон, срещу един бог? — спокойно изрече Танус. — Пред него съм се клел във вярност, а боговете са недостижими като слънцето и никой смъртен не може да им се опълчи.
— Като владетел той не заслужава с нищо твоята вярност. Ти самият го каза в обръщението си към него. Това е един слабохарактерен, дърт пъзльо, който не успя да опази целостта на Та-Мери и я превърна в море от кръв и нещастия.
— А като бог? — държеше на своето Танус, но по тона му можеше да се съди, че всъщност въпросът не го интересува особено. И все пак като всеки войник, и той беше дълбоко религиозен и богобоязлив.
— Като бог ли? — изсмях се аз. — Ти самият държиш в ръката си много повече от божественото, отколкото той в тлъстото си, изнежено тяло.
— Тогава какво ми предлагаш? — равнодушно попита той. — Какво очакваш от мен да направя?
Поех дълбоко дъх и се престраших:
— Твоите войници до един ще те последват навсякъде, където ги поведеш, дори и в смъртта. Народът те почита заради смелостта и честността ти… — речта ми секна насред изречението, защото като гледах безизразното му лице, имах чувството, че думите ми са като глас в пустиня.
Мина известно време, преди той да наруши настъпилото мълчание:
— Защо спря? Продължавай! Кажи си каквото имаш да кажеш.
— Танус, ти ще бъдеш най-благородният фараон, който Та-Мери, нашата татковина, е познала през хилядолетната си история. Заедно с господарката Лострис на трона до теб ще върнеш на тази страна и този народ изгубеното величие. Повикай своите дружини, поведи ги към двореца, където недостойният фараон те чака уязвим и беззащитен. До сутринта вече ще владееш Горен Египет. До една година ще разгромиш и узурпатора и ще обединиш двете царства. — Бях скочил на крака и го гледах право в очите. — Танус, господарю Хараб, твоята съдба и тази на жената, която обичаш, те очакват. Грабни ги веднъж завинаги в силните си ръце като истински боец!
— Да, това наистина са ръце на боец. — Простря ги той пред себе си. — Ръце, които са се сражавали за родната земя и са защитавали законния й владетел. Правиш ми лоша услуга, приятелю. Това не са ръце на предател. Нито пък имам сърце на богохулник, който ще иска да свали и да унищожи един бог, за да заеме мястото му в пантеона.
Не можах да прикрия разочарованието си:
— Та ти ще бъдеш най-великият фараон за последните петстотин години. А пък ако толкова се страхуваш да се обожествиш, не си длъжен да го направиш. Но, умолявам те, вслушай се в думите ми! Само в теб се крие спасението на цял Египет, както и на жената, която и двамата обичаме!
— Мислиш, че Лострис ще обича един предател по същия начин, по който е обичала войника и родолюбеца? Аз поне не го мисля — поклати той глава.
— Тя ще те обича, независимо от… — понечих да му отговоря, но той ме прекъсна.
— Не можеш да ме убедиш. Тя е жена на честта. Като предател и престъпник аз ще загубя нейното уважение. И което е по-важно, аз самият повече не бих изпитвал уважение към себе си и никога не бих усетил истински сладостите на любовта. Ако държиш на нашата дружба, просто не говори повече за това. Никога няма да посегна към двойната корона. Нека Хор чуе клетвата ми и ако някога я престъпя, да се отвърне завинаги от мен, смъртния.