Речният бог (Книга втора)
Шрифт:
Танус пусна една стрела. Тя уцели слона в челото. Когато бронзовият връх се заби, очаквах, че той ще падне. Тогава още не знаехме, че мозъкът му не се намира там, където очаквахме да бъде, а в задната част на главата, добре предпазен от здрава кост, така че никаква стрела не можеше да го пробие. Слонът дори не спря. Просто протегна хобота си и взе стрелата, както човек би сторил с ръка. Издърпа я и продължи направо към нас, протягайки напред изцапания си с кръв хобот.
Хюи, който бе в колесницата зад нас, ни спаси, защото ние бяхме беззащитни срещу
Той промени посоката и подгони Хюи, но младежът препусна напред и избяга. Следващата колесница нямаше такъв късмет. Този, който я управляваше, нямаше опита на Хюи и бягството му не бе така успешно. Слонът вдигна хобота си високо и го стовари като брадва върху него. Удари стоящия наблизо кон и счупи гръбнака му с такава сила, че чухме изпукването. Осакатеният кон падна и повлече другия със себе си. Колесницата се преобърна и мъжете в нея бяха изхвърлени. Слонът сложи предния си крак върху падналия войник, откъсна главата му с хобот и я захвърли като детска топка. Тя полетя във въздуха, разпръсквайки наоколо кръв.
Сетне връхлетя следващата колесница от колоната и тя отвлече вниманието на слона от жертвата му.
Подкарах конете към близката горичка. Извръщахме ужасено поглед към труповете и изпотрошените колесници, разпилени по цялото поле.
Двата грамадни слона се бяха наежили от забитите в телата им стрели. Обаче раните не бяха отслабили силите им, а, изглежда, ги бяха разярили. Те се развилняха в горичката: стъпкваха преобърнатите колесници и конете с огромните си крака и подмятаха телата на пищящите мъже високо във въздуха.
Кратас премина покрай нас и извика:
— В името на Сет, това е ужасно! Загубихме осем колесници още в първата схватка.
— Ловът е по-вълнуващ, отколкото очакваше, капитан Кратас — викна принц Мемнон към него.
Щеше да стори по-добре, ако бе запазил мнението си за себе си. Сега обаче двамата с Танус едновременно се извърнахме към него.
— Колкото до теб, момчето ми, за днес ти беше достатъчно — строго му казах аз.
— Връщаш се при корабите, и то по най-бързия начин — съгласи се Танус и в този момент покрай нас мина празна колесница в лек галоп. Екипажът сигурно бе изхвърлен от разбеснелите се слонове.
— Хвани конете! — заповяда Танус. Сетне, когато колесницата бе спряна, той каза на принца: — Качвай се и ни изчакай на брега!
— Господарю Танус! — Принц Мемнон се изправи, стигайки до рамото на баща си. — Протестирам…
— Не ми минават номерата ти, младежо. Върви да протестираш пред майка си, ако трябва. — Вдигна принца с една ръка и го пусна в празната колесница.
— Господарю Танус, мое право е… — Мемнон направи последен отчаян опит.
— А мое право е да те набия по задните части с ножницата си, ако не потеглиш — каза той и му обърна гръб.
— Събирането на слонова кост не е като да береш гъби —
— Не можеш да убиеш тези животни, като стреляш по главите им — отбеляза Танус. — Ще трябва да опитаме да им пуснем стрели през ребрата. Ако нямат мозък в главите, то сигурно имат дробове и сърца.
Дръпнах юздите и конете изправиха глави, но усещах, че Пейшънс и Блейд са изнервени също като мен от перспективата да се завърнем на полето. На никого от нас не му хареса първия лов на слонове.
— Аз ще тръгна напред — заявих на Танус — и тогава ще завия, за да можеш да стреляш в ребрата му.
Пуснах конете в тръс и постепенно увеличихме скоростта, когато навлязохме в акациевата горичка. Слонът ни забеляза, нададе един от онези ужасни ревове, смразяващи кръвта ми, и конете наостриха уши уплашени. Дръпнах юздите и те продължиха нататък.
Животното се понесе към нас като свличащи се камъни по стръмен хълм. Беше ужасно в яростта и агонията си, но аз държах конете здраво за юздите. Когато приближихме, ги ударих с камшика и те препуснаха като луди. Завих наляво, за да минем край слона.
На разстояние по-малко от двадесет крачки Танус пусна три стрели една след друга в гърдите му. Всички се забиха зад плешката, намирайки пролука между ребрата.
Слогът отново нададе вик, но този път в смъртна агония. Той протегна хобота си към нас, но не бе в състояние да ни достигне. Обърнах се и го видях да стои в праха. Когато отново изрева, от хобота му бликна кръв.
— Белите дробове! — извиках аз. — Добра работа, Танус. Улучил си го в дробовете.
— Сега им намерихме слабото място — ликуваше той. — Върни обратно, искам да улуча сърцето му.
Подкарах колесницата обратно, конете още не се бяха изморили.
— Хайде, красавци! — викнах им аз. — Още веднъж. Дий!
Въпреки раната старият слон бе на крака. Тези прекрасни животни са много издръжливи. Той бе готов да посрещне атаката ни с целия си кураж и великолепие и това ме накара да изпитам страхопочитание. Дори в разгара на лова и страха за собствения ми живот почувствах срам заради мъченията, които му причинихме.
Искаше ми се да противопоставя моя кураж на неговия. Подкарах колесницата много близо до него и накарах конете да завият, за да не ни достигне с хобота си.
Изведнъж външното ни колело се счупи. В следващия миг излетях във въздуха като акробат, но това не бе първото ми падане и се бях научил да скачам като котка. Преодолях шока и се претърколих два пъти. Земята беше мека, а тревата — гъста като килим. Изправих се невредим. Танус не се бе справил толкова добре. Лежеше неподвижно.
Конете бяха прави, но счупената колесница им пречеше да побегнат. Слонът ги нападна. Блейд бе по-близо до него и той пречупи гръбнака на любимата ми кобила с един удар на хобота си. Тя падна на колене цвилейки, а Пейшънс все още бе впрегната до нея. Слонът заби единия си бивник в тялото на Блейд и изправи глава, издигайки ритащото животно високо във въздуха.