Реквием за една мръсница
Шрифт:
— А сега слушай внимателно: дотук всичко при тебе е било батак, неразбория, серия от злополуки. И дори да приемем, че подбудите ти са били съвсем човешки, това не променя картината по същество. Първата ти мъжка постъпка е тази, сегашната, когато се яви и всичко ми разказа. Затуй и аз ще говоря с тебе по мъжки. Ти си спрял в началото на провинението си, но играта е вече започната. И тая игра не е с някакви си търговци, а с организирана противникова агентура. Затова играта трябва да продължи до пълно разкриване на агентурата. А за да продължи, онези не трябва да знаят, че ние сме в течение на операцията им. Следователно всичко трябва да става и за в бъдеще тъй, сякаш ние не сме в течение. С една единствена разлика: твоята шпионска дейност няма да бъде действителна, а мнима. Ясно ли ти е?
И за да му бъде напълно ясно, уточнявам:
— Негативите, които ще оставяш в кутията на Касабова, ти ще ги получаваш от нас. А горе в мансардата няма нищо да снимаш, но ще стоиш толкова време, колкото ти е нужно, ако наистина снимаш.
— В такъв случай защо трябва напразно да се катеря догоре?
— Защото вероятно ще бъдеш наблюдаван. И вече не от нас, а от ония. И понеже засега не знаем нито кога, нито от кого ще бъдеш наблюдаван, и понеже не трябва да предизвикваш ни най-малко подозрение, налага се да вършиш всичко тъй, както би го вършил, ако действително шпионираше.
— Разбирам.
— Трябва да разбираш и още нещо: заплахите на оная жена, която не е никаква съпруга на търговец, а секретарка на чужд дипломат, не са празни приказки. Така че, следва да си отваряш очите, за да не изпаднеш в опасно положение.
— Не ме е страх от тях.
— Това е хубаво, но не бива да бъде причина за безразсъдни действия. Пак с оглед на тия съображения ти повече няма да идваш в квартирата ми. Когато се наложи, ще ме търсиш по телефона или тук, или в службата. Ще се обаждаш от улична кабина и така, че никой да не чува разговора. Ако обстоятелствата изискват свиждане, аз ще ти посочвам къде да стане то.
Запалвам цигара, сетне вземам касетката и я пускам в джоба на панталона.
— Часът е пет — казвам. — Налага се да изляза, за да отнеса тази дреболия където трябва и да ти донеса друга, която ще оставиш в кутията на Касабова. Ако ти се пие нещо — в шкафа има бутилки. И ако чуеш оттатък шум, не се стряскай. Аз, знаеш, не съм сам в квартирата.
Шумът, доколкото го има, навярно е причинен от мене, когато се обличам в спалнята, защото Маргарита се размърдва в леглото и запитва сънливо:
— Какво?… Какво пак има?…
— Всичко е наред, скъпа. Налага се да прескоча за малко до службата. Съвсем за малко, бъди спокойна.
— Спокойна?… С тебе?… — промърморва тя, обръща се на другата страна и отново се унася.
СЕДМА ГЛАВА
— Ти, Бориславе, ми приличаш с това празно цигаре на ония бебета, дето майките им ги лъжат с празен биберон — произнася добродушно генералът, додето седим в тъмнозелените кресла край тропическата листовина на тъмнозеления фикус.
Тая забележка не се формулира за пръв път, както не идва за пръв път и обяснението на Борислав:
— Напуснах тютюна, другарю генерал, но с ваше разрешение ще запаля по случай добрата новина.
Той посяга колебливо към изветрелите луксозни цигари, сетне променя решението си и запушва от моите.
— Да, новината наистина е добра — потвърждава шефът. — Радостна, от човешка гледна точка, и приятна — от служебна. Това ни дава по-широк простор за действие.
Той отпива глътка кафе, посяга на свой ред към импозантната кутия, взема една цигара, разглежда я замислено, после наново я оставя.
— Наблюдението на наркоманите, макар да е обременително и да се очертава като напълно безполезно, трябва да продължи. За Томас, така или иначе, те представляват един евентуален резерв и ние не знаем дали някой от тях няма да бъде използуван примерно за наблюдение на Боян или за нещо друго. Що се отнася до Касабова, мисля, че тия дни би могло да й се направи една визита от куртоазия.
— Тя едва ли представлява нещо повече от пощенска кутия в буквалния смисъл — подхвърля Борислав.
— Вероятно. Обаче съществуват пощенски кутии, които знаят добре кого точно ползуват. Така че изчакайте проверката и дайте предложенията си за действие.
Той става, прави няколко крачки към бюрото и донася два машинописни листа.
— На нашето запитване за шафнера ни се отговаря, както и очаквахме: „безследно изчезнал“. Колкото до убийството на онзи, наркомана — едно късо съобщение от десетина реда във вестниците с едно удобно за всички заключение: отравяне вследствие на превишаване морфиновата доза. Така че и двете произшествия навярно ще бъдат погребани в архивата, което също е удобно за всички.
— А какво да правим с майката? — казвам, след като сме изчерпали другите въпроси.
— Нищо. Засега не създавайте сътресения там, дето и без туй ги е имало достатъчно.
Напускаме кабинета и едва излезли в коридора, Борислав подхвърля:
— А защо не го запита какво да правиш с Маргарита?
— Гледай си работата — срязвам го. — Не можах да те науча да не смесваш служебните неща с личните.
Обстановката в апартамента на Евлоги Георгиев е доста пищна, макар и леко поизносена. Стопанката — също.
Жената ме е посрещнала на входа съвсем студено, после в антрето, при показване на съответния документ е станала малко по-топла, а сега е седнала върху дивана насреща ми почти усмихната, кръстосала гостоприемно краката си във фини прозрачни чорапи. Справедливостта изисква да се признае, че краката имат наистина младежки вид за разлика от лицето, което въпреки грижливите козметически манипулации издава възраст, близка до моята.
Правя лека обиколка с поглед из интериора: стилна мебел с дървени части в сребристосив цвят и тапицерия от бледолилаво кадифе, два още запазени персийски килима в хола и в холната стая; няколко картини от неизвестни на мене, а може би и на останалата част от човечеството, майстори, кристални фруктиери, порцеланови вази и едно огромно огледало в златна рамка, което може би е имало щастието да отразява образа на стопанката при по-голяма степен на запазеност.
— Хубаво жилище имате — признавам. — Вероятно фризьорската професия е доста доходна.