Робинята

Якубовски Максим

— Разбира се, скъпа. Слушай, може ли да поговорим? Аз…

— Мамка му, забравих идеалната дума. По дяволите, прекарах последния половин час с речника, а сега. тъпо псе! Някой трябва да го пречука!

Тя грабна котката и затвори вратата.

Искаше му се тя да прекара половин час с пръста си в нещо друго, а не в речника.

Вечерта той й предложи да прекарат известно време заедно, тъй като е краят на седмицата, но тя го подкани да отиде да гледа мача с приятелите си.

— Излез и се позабавлявай. Беки иска да обсъдим историята, върху която работя.

— Онази

в ледения замък в Г ренландия?

— Не е в Гренландия. Таен фиорд в Свалбард—. Не мога да измисля как да осигуря достатъчно топлина на героите ми, за да могат да се възбудят. Става ми студено само като се сетя за това. А сега са на кораб. Само господарят слиза на брега и това дава на любимия му роб време да свири тайно на цигулка. Но, разбира се, някой го чува да свири „Каприче“ на Паганини и го намира, а после той трябва да реши дали да остане доброволно на борда.

— Все още ли се занимаваш с гейовете? Мислех, че ти писна от тях. Той знае по-добре от всекиго, че и лекарят, й зъболекарят им са отбелязали силния й рефлекс за давене, който прави невъзможни някои дейности в спалнята.

— Плащат по-добре, а ти самият каза, че трансмисията на джипа ще се скапе всеки момент. Както и да е, робът ще има гиш, така че трябва да направя някои проучвания, преди Беки да се появи.

— Аз знам как да приготвя киш—.

— Не киш, а гиш. Обица там долу.

— Олеле.

— Така е. Трябва да си легна рано, за да свърша безброй неща утре сутрин. Имаш ли нещо против да легнеш на канапето, когато се прибереш, за да не ме събудиш?

— Какво ще кажеш да си легнем заедно?

— Смешник. Омъжих се за теб заради чувството ти за хумор.

Той получава аплодисменти, когато влиза в бара. Приятелите му разчистват бързо стола му.

— Пийни една бира! — извиква Дийн. — Сигурно си скапан!

— Пий — присъединява се Дъг. — Имаш нужда от течности.

— Удари нещо по-силно, приятел — съветва го Дейв. — Нямаш време за халба. Трябва да се върнеш при женичката.

Всички си поглеждат часовниците.

— От колко време се нуждаеш, за да заредиш батериите, човече? Ще ти кажем, когато времето ти изтече.

Мобифонът му звъни.

— Жена ми е. Трябва да вдигна.

— Време за десерт! — засмиват се всички. — Втората порция!

— Имаш ли нещо против да купиш мляко на път към къщи? — пита жена му — Ще пека хляб утре.

— Разбира се, скъпа.

Иска му се жена му да си играеше с друго, а не с брашното. Единственото нещо, което се надигаше в тяхната къща, бе тестото. А вместо това можеха да помачкат неговото месо. Да разбият яйцата му. Да похапнат нейната кифличка. Да загреят кошничката й. Да приготвят тесто за бебе и да го пъхнат във фурната.

— Е, какво искаше любимата? Хайде, можеш да ни кажеш.

— Иска нещо във фурната.

Всички изврещяват и го тупат по гърба. Бирата се разлива по ризата му.

— Хайде, човече, разкажи. Никога не споделяш нищо.

Той попива мократа си риза разсеяно, погълнат от въображението си.

Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо

вкъщи, намествайки могъщата си мъжественост. Жена му застива с чашата чай в ръка.

— Рано се прибираш, скъпи — казва тя с вълнение над облака от жасминова пара.

— Писна ми — изръмжава той. — Бъди моята курва или ще издам писателския ти прякор на съседите.

Ръката й се вдига към почервените й устни. Тя оставя чашата и пада на колене.

— Разбира се, каквото пожелаеш, скъпи.

Повдига фланелената си нощница и разкрива червено дантелено боди, изрязано на зърната.

— Хей! — извиква Дийн в ухото му. — Хей, смотаняк!

— Земя до Жребеца — обажда се Дъг. — Ще ни разкажеш ли някоя мръсотия най-после?

— Да, акълът ти определено е в калта — ухилва се Дейв и поръчва поредните бири. — Трябваше да си видиш изражението.

— Е, нали знаете, това е нещо лично. Съпруг и съпруга.

— Да. И трийсетте хиляди души, които четат историите й!

Не може да обвинява жена си за сегашния си статут като икона на мъжеството. Тя искаше да запази сексуалните си романи в тайна, но той издрънка новините пред целия свят, когато пристигна чекът от „Пентхаус“. Не бе обмислил последиците. Е, може би малко. Гордееше се с факта, че й позволява да работи подобно нещо. Не ограничаваше обществените перверзни на жена си, а им разрешаваше да маршируват по рафтовете на книжарниците и будките за списания. Това бе неговата демонстрация на участието му в новата раса на Глория Стайнъм— от незаплашителни мъже. Кой друг съпруг щеше да е толкова уверен в мъжествеността си, че да окуражава жена си в сексуалните й истории, особено след като те не включваха собствения му пенис? Всъщност в тях участваха безброй измислени пениси.

Иронично, но по това, което бе чул, кварталът му се нареждаше на едно от първите места по правене на секс седмично в сравнение с повечето предградия. Това отчасти се дължеше на вдъхновението, предизвикано от авторката на еротични романи и съпруга й.

Дали искаше приятелите му да узнаят истината, или предпочиташе да се откроява сред тях като мъжът с най-активен сексуален живот? Като рядко срещан звяр, който трябваше да утолява дивия апетит на съпругата, си? Мъжът, който се радваше на удоволствието да участва във всеки мръсен сценарий, създаден от съпругата му? Съседите му гледаха на него като на красавеца от обложката на романтичните романи. Той не косеше моравата като останалите смотаняци, а се наслаждаваше на катеричката на жена си.

— Всичко е измислица — най-после отговаря той на приятелите си. — Не е задължително да извършиш убийство, за да напишеш криминале.

Те се засмиват и разклащат бедра предизвикателно. Жена в края на бара ги изглежда отвратено и отнася виното си до отдалечена маса.

Дийн забелязва издраните му китки.

— Уха! Тя май се е поувлякла, а?

— Е, с какво ще те забавлява малката женичка довечера? — пита Дъг.

— Една нейна приятелка ще идва у дома.

— Ти, куче проклето! — изревава Дейв и избърсва бирата от мустаците си. — Тройка!