Шанхайска афера
Шрифт:
Сетне наведе глава и се устреми обратно през тълпата. Веднъж щом парите бъдеха доставени, Дани щеше да бъде мъртъв.
15:48 часа
Телефонът на Мелсчой иззвъня.
— Жената се качи на влак, линия 2 — докладва Заека. — Аз съм един вагон след нея.
— Отлично. А чужденецът?
— Не успя да се качи. Оставих го на перона.
— Линия 2 — повтори още веднъж Мелсчой.
— Да.
— Оглеждай се за него — предупреди
— Оставих го зад нас, нали ти казвам! — настоя мъжът.
— Оглеждай се за него, Заек. Казвам ти, има шанс и да не си се измъкнал.
22.
16:00 часа
търговска зона „Ксинтианди“
Шанхай
„Ксинтианди“ представляваше модерен търговски център, изграден в напълно реставриран шанхайски квартал в стил 20-те години на XIX век, и заемаше район от осем пресечки, заети от просторни луксозни магазини и четиризвездни ресторанти. Районът представляваше важна туристическа атракция и бе дом на най-богатите и известните. В навечерието на почивните дни преди Китайския национален празник мястото бе шумно и оживено като стадион по време на рок концерт.
Грейс се потопи в този хаос и веднага усети, че въздухът не й достига. Лъхна я цигарен дим и мирис на пот, примесен с дъх на парфюми.
С мъка си проправяше път напред, а тежката чанта на рамото й пречеше допълнително всеки път, когато опитваше да се размине с някой минувач. Започваше да ръми. Провирайки се сред гъстата тълпа, тя се отправи към сладоледената къща „Колд Стоун“ точно зад ъгъла.
Влезе в сладоледената къща, стиснала мобилния телефон в ръка, очаквайки следващото обаждане.
Наложи се да чака дълго.
Екранът на телефона си стоеше все така тъмен. Грейс се молеше мислено да звънне, но никой не й се обаждаше.
Дъждът се усили. Наближаваше буря…
Дали не беше закъсняла?
Огледа се и веднага забеляза двамата униформени полицаи, които бавно се движеха сред гъмжилото от хора.
Дали похитителите също бяха ги забелязали?
Липсата на връзка с Нокс не й даваше мира. Чудеше се кога бе успяла да стане толкова зависима от Джон Нокс.
Пусна тежката чанта до нозете си, без да изпуска дръжката й.
Все още нямаше обаждане.
Никакъв контакт.
Погледна към чантата. Двата плъзгача на ципа се срещаха точно по средата й… Нещо не беше наред! Беше ги плъзнала в единия край, тъй като от опит знаеше, че тежките чанти се отварят, когато ципът е затворен с двата плъзгача до средата.
Съвсем ясно си спомняше, че бе затворила плъзгачите в единия край.
Коленичи до чантата.
Дъждът вече се лееше като из ведро, носен от силен вятър, но тя не го усещаше…
И тук, сред тълпата, която я заобикаляше отвсякъде, сред бушуващата буря, подгизналата до кости Грейс нервно сграбчи двата плъзгача на ципа и ги дръпна. Поколеба се само за секунда, преди
Беше пълна с пачки вестници, овързани с ластици.
Останала без дъх, тя безпомощно вдигна поглед към небесата, сякаш очакваше отговор оттам. Кога, къде и как се бяха изпарили парите? Самата тя ги беше преместила в тази чанта! Това беше невъзможно…
Ала се беше случило. Разрови вестниците просто за да се увери, че не халюцинира…
Двете ченгета вече се приближаваха към нея. Преследвачът й все още беше някъде зад гърба й. Разполагаше само с няколко секунди. Оранжевият потник я издаваше.
Заряза чантата.
Нямаше пари. В себе си носеше само транспортна карта с двадесет юана, равняващи се на около три долара. Побърза да се отдалечи от полицаите и се приближи към един магазин за тениски.
Открадна една. Не успя да свали закачалката от стойката, а просто издърпа дрехата от нея. Сто метра по-нататък приклекна и дари две момчета в тийнейджърска възраст с неописуема гледка: свали пред очите им оранжевия си потник и навлече задигнатата тениска.
Върна се при входа на метрото, минавайки само на няколко метра от полицаите, които, изглежда, търсеха именно нея.
Някъде назад щяха да се натъкнат на захвърления на паважа мокър оранжев потник, стъпкан от стотици крака, мръсен и скъсан.
23.
16:00 часа
квартал Хуанпу
Нокс припираше шофьора на таксито да кара плътно зад синьото „Волво Седан“, притиснато в трафика малко по-напред.
Беше успял да се върне до будката на охраната в метрото и да хване смяната на поста точно в 4 часа следобед. Бе наблюдавал как един от униформените охранители си беше тръгнал от работа, носейки тежка пътна чанта с огромно лого на „Найк“ от едната страна.
Охранителят пое напряко през Народния площад, без да обръща никакво внимание на усилилия се дъжд. Нокс успя да се прикрие умело и го последва. Охранителят продължи да върви пеша още две пресечки, а след това се качи в очакващото го синьо „Волво“.
Първият що-годе приличен късмет за цялата седмица се случи, когато само на метри пред него майка и дъщеря слязоха от едно такси. Беше в същата посока, в която бе заминало и волвото. И всичко това в проливния дъжд, в петък вечер, пиков час…
Нокс го прие за поличба.
Сега шофьорът му минаваше почти на червено на светофарите, а броячът продължаваше да се върти. Мъжът мина в дясната лента, за да изпревари два микробуса, като при тази маневра едва не изблъска няколко велосипедисти.
— Hen hao! Браво! — извика му седналият на дясната седалка до него Нокс. Бяха успели да го настигнат и двете коли вече се намираха на по-малко от една пресечка разстояние.
Шофьорът се ухили широко и разкри няколкото останали в устата му криви и кафеникави от тютюна зъби.