Шанхайска афера

Пиърсън Ридли

24.

16:04 часа

„Ксинтианди“

След провала Грейс се върна обратно в метрото. Краката й изгаряха от болка, гърлото й беше пресъхнало, а подгизналата зелена тениска лепнеше по тялото й като чужда кожа. С ясното съзнание за стотиците всевиждащи електронни очи наоколо и вероятността един от монголците все още да я следва, тя наведе глава и се опита да се смеси с тълпите, с хилядите китайци, които изпълваха метрото.

Операцията

бе претърпяла провал. Лицето й вече бе известно на полицията. Беше изгубила връзката си с Нокс, беше изгубила и парите, събрани за откупа. Един от монголците продължаваше да я преследва.

Еди Лу най-вероятно щеше да бъде убит, Данър също.

Сигурно бяха извършили подмяната на парите, когато в метростанцията на Народния площад й се наложи да придвижи чантата по лентата през скенера. Това бе единствения път, когато се бе отделила от багажа си. Личеше си, че е замислено предварително и замяната е била подготвена внимателно.

Знаеше, че може да вини само един човек, задето се беше провалила толкова лесно.

25.

16:20 часа

Северно от мястото, където потокът Сужоу се вливаше в река Хуанпу, Нокс влезе в района на Американския квартал, който в средата на 19-и век бе представлявал малка и неприветлива крайречна зона, дарена на Американската търговска делегация. Районът дълги години бе считан за безперспективна и подценявана част от града, но наскоро бе преживял разцвет и в момента приютяваше десетки хотели, кафенета и сгради с офиси. Таксито на Нокс подмина няколко пресечки с красиви градски къщи, които някога бяха служили за домове на евреите бежанци от Втората световна война.

Той потупа шофьора по ръката и каза на шанхайски:

— По-бавно, приятел, продължавай напред.

— Извинете ме. Колата… — започна шофьорът.

— Напред — повтори Нокс. — Обърни и спри вдясно.

— Но… — опита се да се възпротиви човекът.

— Quai! Quai! Бързо! — настоя Нокс.

Волвото бе намалило ход и бе направило два последователни десни завоя — рутинно действие, за да се провери дали някой не го следи. Нокс можеше да се обзаложи, че ще направи още два, преди да се върне към предишния си маршрут. Паузата, за да се огледат за евентуални „опашки“, всъщност беше добър знак — значи бяха близо до целта.

Нокс накара шофьора на таксито да обърне, така че да има видимост към предното стъкло на волвото, за да е сигурен, че пътникът не бе напуснал автомобила. Не му се щеше отново да направят някой хитър трик с чантата.

Нокс погледна часовника си, забравил, че той беше спрял преди часове. В момента, в който парите пристигнеха при похитителите, Данър и Лу щяха да бъдат убити и приблизителното време нямаше да му свърши работа. Чувстваше се така, сякаш часовникът му бе спрял нарочно.

Шофьорът на таксито му се усмихваше и очакваше Нокс да каже нещо. А Нокс едва успяваше да разсъждава.

Преследването продължи твърде дълго!

Оказа се, че волвото всъщност не се беше опитвало да се измъкне от евентуални преследвачи — двата последователни десни завоя бяха в резултат на пропусната пресечка или еднопосочна улица. Колата явно приближаваше към мястото.

Нокс написа съобщение на Ранди: „Трябва ми мястото“.

Миг по-късно се върна друго съобщение: „Скоро“.

Нокс насочи шофьора към мястото, където за последно бяха видели волвото. Спомни си, че Грейс бе споменала някакво счупено стъкло в заден план на видеото, и осъзна, че в момента се намираха в неправилния квартал.

— Има ли някаква изоставена сграда или тесни улички из този район? — обърна се той към шофьора. — Виждал ли си някакви счупени стъкла?

По лицето на таксиметровия шофьор се изписа изумление.

— Електроцентралата край реката е изоставена от много години — каза той. — Наскоро построиха нова.

— Новата не ни върши работа — каза Нокс и посочи на шофьора да свие вдясно. Волвото не се виждаше никъде.

Телефонът му завибрира: Южно от улица „Кунмин“, източно от „Далиан“.

Нокс повтори посоката на шофьора.

— Близо сме — каза той и натисна газта. Стигнаха до улица „Далиан“, която се намираше само на две пресечки от мястото. — Районът е доста голям.

— Да, така е — съгласи се Нокс, докато се оглеждаше през зацапаното предно стъкло.

Шофьорът вдигна окуражително палец и посочи през прозореца от своята страна.

Не сочеше волвото, а голяма тухлена сграда, построена леко встрани от пътя.

Сградата имаше стотици изпочупени прозорци.

Крайбрежният район

Заека бе изгубил жената някъде из „Ксинтианди“, което вбеси Мелсчой дотолкова, че на монголеца му се искаше да счупи нещо — като начало главата на Заека. Обади се на свръзката си с хората на Фен Ки.

— Какво можеш да ми кажеш? — попита той.

Линията прекъсна. Явно човекът не можеше да говори в момента. Няколко минути по-късно свръзката го набра:

— Подслушваме честотите на полицейските радиостанции — каза той. — Чужденецът е бил забелязан в метростанцията на Народния площад.

— Кажи ми нещо, което не знам! — развика се Мелсчой.

— Хората ни са тръгнали натам — отвърна мъжът.

— Мамка му! Закъснели сте! Той отдавна е изчезнал — изкрещя Мелсчой и си помисли, че чужденецът щеше да си плати за това.

Ако въобще успееха да го намерят отново.

Квартал Хонгкао

Нокс стоеше пред два еднакви рушащи се четириетажни тухлени блока, свързани помежду си с покрит коридор. По покривите и прозорците на сградите зееха дупки. Като имаше предвид местонахождението, дадено от Ранди, и описанието на Грейс, може би това беше мястото, което търсеха.