Шестият

Балдачи Дейвид

— Може — съгласи се Харкс.

— Получила е картбланш от президента.

— Така е.

— Съпътстващи загуби. За мен ли се отнася това?

— Логично е, не мислите ли?

— Но тя трябва да намеси Бънтинг и останалите. Как мисли да стигне до тях?

— Държи един много силен коз.

— Какъв коз?

— Меган Райли.

Куонтрел се приведе напред, в погледа му се четеше смайване.

— Адвокатката? Нима е човек на Елън?

— Не. Но е отвлечена. Фостър я крие на сигурно място.

— Много

необичайно — замислено потърка брадичката си Куонтрел.

— Така е.

— Явно е пропуснала да ме информира за намеренията си.

— Мен също.

— И възнамерява да я използва като примамка за Бънтинг и останалите? Но как ще го направи?

— Като наблегне на съвестта им и чувството за вина. Райли е невинната жертва в тази история. Ако я използваме както трябва, може би ще ги накараме да се появят.

— А Фостър играе с надеждата да запази репутацията си заедно с министерския пост?

— Точно така. Казах й, че ще бъде трудно, но не и невъзможно.

— Моето ликвидиране е част от плановете й, така ли?

— Едно е да искаш, друго е да можеш — дипломатично отвърна Харкс.

— Значи имаме изход?

— Мисля, че да. Изключително изгоден за вас, стига да разиграем картите си както трябва.

— Разбира се, ти знаеш какво правят — изгледа го Куонтрел.

— Изправят ви един срещу друг — кимна Харкс. — Бънтинг ви се е обадил, за да ви настрои срещу Фостър. Пол е постъпила по същия начин с Фостър, притискайки я в онази дамска тоалетна.

— Умно. Фостър е налапала въдицата. Признавам, че и аз загубих ума и дума след обаждането на Бънтинг.

— Кели Пол може да бъде много убедителна.

— В момента тя е най-опасната пешка на шахматната дъска — кимна Куонтрел.

— Аз не бих я нарекъл пешка, сър. Не бива да я подценяваме.

— Имал си работа с нея и преди, така ли?

— Един-два пъти. С твърде незадоволителни за мен резултати.

— Плашиш ме, Харкс. Малко хора могат да се справят с теб.

— Тя вече знае от Бънтинг, че съм замесен. Но и двамата не подозират, че работя за вас. Това никой не го знае.

— Ето го големия ми коз — доволно се усмихна Куонтрел. — Колко време ти трябва, за да изиграеш картата „Райли“?

— Чакам вашите заповеди, мистър Куонтрел.

— Действай! — отсече Куонтрел с типичната бързина, с която издаваше разпорежданията си в Мъркюри Груп.

80

— Не мога да повярвам, че съм пропуснал подобно нещо — промълви Бънтинг.

Кели Пол седеше насреща му и се взираше в телефона в ръцете си. Току-що беше получила обаждане от Шон Кинг. Намираха се в нейния „временен“ апартамент в Ню Йорк, недалеч от къщата на Бънтинг. В момента тя беше празна, а семейството му — на сигурно място. Поне засега.

— Спътниковото наблюдение — каза Пол.

— Двайсет и четири часа, седем дни в седмицата — добави Бънтинг.

— Осигурено

от МВС?

— Предполагам. Но са пропуснали да ме уведомят. — Той погледна към прозореца, зад който се лееше проливен дъжд. — Но пренасочването на спътниковото наблюдение не е лесна работа. Очевидно Едгар е бил неотложен приоритет за тях.

— Нещо, за което е бил нужен подписът на Фостър — добави Пол. — Това е нашата писмена следа.

— Само ако докажем, че спътниковото наблюдение е било разпоредено с нейна заповед — въздъхна Бънтинг.

Пол замълча.

— За какво мислиш, Кели? — попита той.

— Ами ако не са го пренасочили?

Бънтинг обърна гръб на прозореца.

— Не те разбирам.

— Ако спътникът е заснел всичко, което се е случило?

— Нима намекваш, че брат ти е сериен убиец?! — зяпна от изненада Бънтинг.

— Не.

— Добре. Значи остава изводът, че са го натопили. Те са заровили труповете в хамбара. Но защо тогава са позволили на спътника да ги заснеме? Това автоматично доказва, че брат ти е невинен, и плановете им отиват по дяволите. На всичкото отгоре подобна информация отдавна би трябвало да излезе на бял свят.

— Не е задължително. Ти знаеш не по-зле от мен, че сателитните платформи се различават една от друга. Кой може да докаже, че става въпрос за спътник на правителството?

— Имаш предвид комерсиалните спътници?

— По-скоро частните.

— Защо? — втренчи се в нея Бънтинг.

— Много трудно може да се контролира информацията, изпращана от държавен спътник. Включително и от Фостър. Но при частните, положението е съвсем друго.

— Вероятно тя се е съгласила на този вариант, защото заговорът срещу мен и Е-програмата е бил организиран извън Министерството.

— А може би нещата са още по-сложни.

— Защо?

— Мъркюри Груп притежава няколко спътника, нали?

— Разбира се. Куонтрел беше един от първите на пазара.

— В такъв случай нека допуснем, че именно една от неговите птички е наблюдавала фермата на Еди. Избрали са работен ден, когато той е във Вашингтон. Фостър заповядва пренасочване на нейния спътник, а след това пренасят труповете в хамбара и ги заравят така, че да бъдат открити. После е лесно — едно анонимно обаждане в полицията е достатъчно и с брат ми е свършено.

— Но защо и Куонтрел не е направил същото? Защо не е пренасочил своя спътник? — Без да чака отговор, Бънтинг си отговори сам: — За да има нещо срещу Фостър, в случай че нещата се объркат.

— Точно така — кимна Пол.

— А как ще го докажем?

— Има начини. Остави това на мен.

— Ако се сдобием със снимки, Едгар ще бъде свободен като птичка.

— Което обаче не се отнася за нас.

— Права си. Това ще бъде само част от картината.

Телефонът на Бънтинг иззвъня и той бързо го извади от джоба си.