Шестият
Шрифт:
— Внимавай! — изкрещя Рой.
Предупреждението беше излишно, защото тя вече беше съзряла опасността. Пусна ръката му, стрелна се напред и се завъртя във въздуха. Нападателят се просна по гръб, повален от страхотен ритник. От счупената му челюст бликна кръв.
— Мили боже! — прошепна Рой, заковал невярващ поглед в тежащия над сто килограма мъж. — Как го направи?!
— На мен мозъкът ми е в краката! — извика тя. — Хайде, мърдай, мърдай!
Няколко секунди по-късно те се добраха до вана. Мишел запали двигателя и включи на скорост.
Едгар
— Нещата не се развиха точно по план — отбеляза той.
— Това никога не става — отвърна Мишел и стъпи на газта. — Важното е, че сме живи. — Очите й потърсиха младата жена в огледалото. — Добре ли си, Меган?
Меган се облегна назад и отметна сплъстените кичури от челото си.
— Вече да. По едно време си мислех, че всичко е свършено. — Потърка разранените си китки и глухо добави: — Тези мръсници ме пребиха!
— Знам. Открихме окървавения ти пуловер.
— Нож — каза лаконично Меган и докосна рамото си.
— Но си добре, нали?
— Пуснаха ми малко кръв, за да разберете, че не се шегуват. Мисля, че станах доста по-твърда през последните няколко дни… — Тя замълча за момент, после глухо добави: — Съжалявам за полицай Добкин… Беше ужасно. Разбиха вратата и го застреляха. Нямаше шанс дори да посегне към пистолета си.
— Важното е, че ти оцеля — каза Мишел.
Меган се обърна към Рой и протегна ръка.
— Приятно ми е, че най-после се запознахме. Радвам се, че се отървахте.
— И аз се радвам за вас — срамежливо отвърна Рой и стисна ръката й. — Извинявам се за първата ни среща. Но тогава нямаше как да общувам с вас.
— Забравете — махна с ръка Меган. — Единственото нещо, от което се нуждая в момента, са един горещ душ и чисти дрехи.
— Знам място, където ще получиш и двете — обади се Мишел. — След пет минути сме там.
Меган машинално се обърна и погледна назад.
— Мишел, преследват ни! — стреснато извика тя.
— Спокойно, така трябва да бъде. ФБР ще ни охранява през целия път до тайната квартира. А когато всичко свърши, ще отскочим и до оперативното им бюро. Налага се да дадеш подробни показания, Меган.
— С удоволствие ще им помогна — кимна Меган, после с усмивка добави: — Но нали може първо да се изкъпя?
— Дадено.
Продължиха напред. Черният джип зад тях бавно скъсяваше дистанцията.
85
Дванайсетте наемници на Куонтрел бяха обезоръжени, оковани с белезници и натоварени във вановете на ФБР. Многобройните участници в митинга останаха с впечатлението, че стрелбата е дело на някакъв луд, който не споделя ентусиазма им за свят с по-малко насилие. Тълпата беше избутана максимално далеч от размириците.
Шон, Кели Пол, Бънтинг и Джеймс Харкс се срещнаха някъде по средата. Шон крачеше леко приведен на една страна.
— Сериозно ли е? — попита Кели Пол и огледа дупката в бронежилетката му.
— Натъртено ребро —
— Ти спаси живота на Еди.
— Очевидно не ме бяха запознали с целия план — обади се Харкс. — Нямах представа, че ще прибегнат до този вариант.
— Може би някой от тях просто е решил да получи допълнителен бонус — успокои го Пол.
— Как успя да засечеш стрелеца преди другите? — попита Харкс и погледна с уважение Шон.
— Едно време с това си вадех хляба.
— Как са останалите? — попита Пол.
— Току-що се чух с Мишел — отвърна Шон. — Вече са на безопасно място. Меган е доста зле, но след като си почине, изкъпе и облече чисти дрехи, ще се оправи. Има рана на рамото, но Мишел вече я е почистила. Ще я прегледат по-подробно, когато отиде да даде показания във ВОБ.
— Ясно — кимна Пол и погледна към Харкс. — Следващият ни ход?
— Трябва да посетя двама от най-любимите си хора и да им обясня, че се налага да променят живота си, и то по начин, който едва ли са очаквали.
— Предай най-добрите ми пожелания на Елън Фостър и Мейсън Куонтрел — усмихна се Пол.
— Бяха убедени, че използват Меган Райли, за да се доберат до Бънтинг и Рой. Лично аз нямах нищо против младата адвокатка, но тя ми беше нужна, за да настроя моите приятели един срещу друг.
— Нямаше друг начин — кимна Пол.
— Сигурни ли сте, че разполагате с достатъчно доказателства, за да ги отстраните? — нервно се обади Бънтинг. — И двамата са много добри, когато става въпрос да прехвърлят своята вина върху други. Казвам ви го от личен опит.
— Знам, че е така, мистър Бънтинг. Но тази операция я планираме доста отдавна. Прокуратурата е убедена, че разполага с достатъчно доказателства. Главният свидетел ще бъда аз. Можех да арестувам Фостър много по-рано, но ме възпряха юридически увъртания от сорта на „той каза — тя каза“. За съжаление платихме висока цена за това. Много хора умряха. Убийството на агент Мърдок ще ми тежи, докато съм жив.
— Брат ми твърди, че той е разбрал за Е-програмата.
— Подслушваха килията му — кимна Харкс. — Превъртяха в мига, в който разбраха това, и заповядаха убийството, без изобщо да говорят с мен. Научих за смъртта на Мърдок едновременно с всички останали… — Той замълча за момент, после мрачно тръсна глава. — Но сега тези мръсници няма да се измъкнат!
— Да се надяваме — каза Бънтинг.
— За да ви успокоя, ще добавя, че разполагаме с един хубав бонус към вече събраните доказателства — погледна го Харкс.
— Какъв бонус? — трепна Бънтинг.
— Проверихме идеята ви за сателитните квадранти и получихме информация, на каквато дори не се бяхме надявали. Оказа се, че Фостър е подписала заповед за тричасова позиционна промяна на спътника над дома на Едгар Рой. Това се е случило една седмица преди да бъде арестуван.
— Тогава са били заровени труповете в хамбара, така ли? — попита Шон.