Шестият

Балдачи Дейвид

Тя моментално забеляза това и добави:

— Ако имах време, сигурно щях да вляза в ролята на нормална сестра, Шон. Но за съжаление не разполагам с такова. — Отново насочи вниманието си към Бънтинг и рязко попита: — Защо още е жив, Питър?

— Спорен мен Фостър дирижира всичко това като някаква безумна симфония. Всичко трябва да бъде на мястото си. Най-силното й желание е да блокира Е-програмата и да унищожи мен. Брат ти също, защото е неразделна част от нея. Но той трябва да бъде отстранен по начин, който ще задоволи Фостър и хората, пред които

тя ще трябва да отговаря.

— Например президента? — присви очи Пол.

— Именно. Труповете са подхвърлени в хамбара с единствената цел да извадят брат ти от Е-програмата. Паралелно с това сипят купища лъжи по мой адрес пред отговорните фактори. Физическото отстраняване на Рой не им е достатъчно. Междувременно аз вече съм сигурен, че планират да го убият, но за съжаление не знам кога и как. По всяка вероятност ще се опитат по някакъв начин да обвинят мен. Крайната им цел е мен да ме няма, Е-програмата да бъде прекратена и никой повече да не проявява интерес към подобни концепции. След това бизнесът се връща в нормалните си релси. Това е техният план, който за съжаление не е труден за изпълнение.

— Откога ги подозираш? — попита Пол.

— Аз подозирам всичко и всички. Признавам обаче, че доскоро дори не ми минаваше през ума, че тези двамата планират нещо толкова сериозно. Винаги съм знаел, че в областта на разузнаването всичко е възможно, но не допусках, че ще отидат толкова далеч. И това беше грешката ми.

— Но за операция от подобен мащаб Фостър се нуждае от политически чадър — отбеляза Пол.

— От доста време работи по въпроса — въздъхна Бънтинг. — Вече успя да блокира подкрепата, която получавах от хора на много високи постове. Съвсем наскоро е посетила Белия дом, където най-вероятно ме е описала като най-дивия варварин след хунския вожд Атила. Почти съм сигурен, че по време на това посещение е била обсъдена и съдбата на брат ти.

— А може би и моята? — погледна го Пол.

— Това не знам. Но очевидно знаят за връзката между вас, както и за факта, че едва ли ще останеш безучастна пред грозящата го опасност.

— Със сигурност знаят, че си му ходила на свиждане в „Кътърс“ — добави Шон.

— Аз съм убеден, че Елън Фостър си е осигурила политически чадър от най-високо място — продължи Бънтинг. — Страшно много я бива, когато става въпрос да забие нож в нечий гръб. На всичкото отгоре има огромни шансове да се измъкне невредима.

— Дълго време съм бил на федерална служба и прекрасно знам колко нефункционална може да бъде системата — въздъхна Шон. — Но наистина ли допускате, че един министър от правителството може да стигне дотам?

— Ти си работил в Сикрет Сървис, Шон — мрачно се усмихна Пол. — Най-непокварената служба във федералното правителство. Докато ние с Питър играем в съвсем друг отбор.

Бънтинг кимна в знак на съгласие.

— Разузнаването разчита на инцидентни успехи, и то за сметка на конкурентната институция — отбеляза той. — Всички са се хванали гуша за гуша и водят безпощадни битки. Нещата са така

още от Втората световна война насам.

— Докато ти не създаде Е-програмата и не ги принуди да се включат в нея — добави Пол.

— А къде остава сигурността на американския народ? — поклати глава Шон. — Как се стигна до единайсети септември?

— Според тях това е част от бизнеса, Шон — погледна го със симпатия Бънтинг. — Вината винаги може да бъде насочена в друга посока. Никой не се стреми към толкова високи позиции в живота, без да е сигурен, че те вървят заедно с властта. Повярвайте ми. Съвсем наскоро се срещнах с Фостър и Куонтрел. Позицията им беше кристално ясна — да ме натикат в ъгъла. Безпощадно и окончателно.

— Вече знаем кои са играчите — обади се Пол. — Запознахме се и с тяхната стратегия — да те обвинят в измама, въпреки че те раздават картите. Въпросът е как ще им противодействаме.

— Тя успя да настрои всички срещу мен — поклати глава Бънтинг. — Вече нямам поддръжници в правителството и съм обикновен парий.

— Каза, че е била приета от президента? — подхвърли Пол.

— Да. На извънредна среща, извън програмата му. Това означава, че въпросът е бил много важен.

— Кой друг е присъствал?

— Съветникът по националната сигурност.

— И той ли е в джоба на Фостър?

— Предполагам, че са постигнали някакво споразумение — отвърна Бънтинг. — От онези, които носят взаимна изгода.

— Човек не настоява за извънредна среща с президента, ако няма основателни причини.

— Вярно — кимна Бънтинг. — Какво е твоето предположение?

— Искала е да получи одобрение за нещо важно. Нещо абсолютно извънредно, което не би посмяла да осъществи без разрешение от най-високо място.

— Мисля, че си права.

— Тя е министър на вътрешната сигурност — обади се Шон. — Но според вас вече е ликвидирала четирима души, включително един агент на ФБР. Това не е ли достатъчно извънредно, по дяволите?

— Беше само генералната репетиция, Шон — поклати глава Пол. — Съжалявам, ако тези думи ти звучат безсърдечно. Прекрасно знам, че четирима невинни граждани са намерили смъртта си. Но тази жена вече ги е забравила и вината за това деяние ще бъде хвърлена върху други хора. Фостър е поискала среща с президента, за да получи изрично разрешение за извънредните мерки, които възнамерява да предприеме.

— Казано иначе, поискала е разрешение да ликвидира определени хора — добави Бънтинг.

— Как така? — смаяно прошепна Шон. — Кои са тези определени хора?

— Еди, Питър, а вероятно и аз — спокойно отвърна Пол.

— Трима американски граждани? — вдигна вежди Шон. — Наистина ли мислите, че президентът на САЩ може да даде подобно разрешение?

— Ето, отново влизаш в ролята на безгрешния агент от Сикрет Сървис — отвърна Пол, но този път не се усмихна.

— Глупости! Добре знам, че правителствата са убивали хора. Терористи, заклети врагове на родината, а понякога и някой самозабравил се диктатор.