Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
— А вие сте екзекуторът, Челцов? — попита Холис.
Мъжът не отговори.
— Говорите ли английски? — намеси се Лиза.
— Не. Никой от служителите на КГБ не говори английски.
— А американските инструктори? — попита Холис. — Те говорят ли руски?
— Предполага се, че те не трябва да знаят руски, но научават по малко. Разбирате ли, руските курсанти и американските инструктори тук трябва да общуват само на английски. Охраната няма право да говори с курсантите
— Тогава как става така, че вие сте научили много неща за Америка? — попита Лиза.
— Човек научава по нещо оттук-оттам — усмихна се Челцов.
— А какво ще стане, ако полковник Буров разбере, че сте понаучили нещо оттук-оттам? — попита тя и опря пръст в главата си.
Лейтенантът се върна към документите на бюрото си.
— Руският ви е чудесен. Внимавайте как го използвате.
Известно време седяха в мълчание, след това Холис каза на Лиза на английски:
— Да не си отказала цигарите?
— Мисля, че да. — След това добави. — Но предполагам, че има и по-лесни начини.
— Ще живееш по-дълго.
— Мислиш ли? — След няколко минути тя каза: — Сам, знам, че тук сме в много трудно положение. Но… аз няма… да приема условията им.
Холис потърка палеца и показалеца си — сигнал за напомняне за електронните подслушвателни устройства.
Тя докосна брадичката си в знак, че е разбрала, и прошепна в ухото му:
— Това беше игра, нали? Имам предвид… твоето…
— Капитулиране.
— Да. Това.
— Ще поговорим по-късно — каза той.
Те чакаха близо половин час и Холис заподозря, че Буров иска да им даде този момент за психическо приспособяване, за да осъзнаят, че извън тези врати могат да разполагат с относителна свобода, и да я сравнят с ада в задната част на постройката.
Най-накрая Буров се появи, облечен в зеления си шинел, и лейтенант Челцов скочи и застана мирно.
— Намери им някакви канадки — каза Буров на дежурния офицер. След това се обърна към Холис и Лиза. — Искам да направите две неща. Първо, когато излезете от тази врата, забравете какво ви се е случило тук вътре. Второ, не забравяйте какво би се случило тук вътре. Ясно ли се изразявам?
— Разбрахме — отговори Холис.
— Добре.
Лейтенантът подаде на всеки от тях по една бяла канадка и те ги облякоха.
— Последвайте ме — каза Буров.
Излязоха след него от щаба в студената утрин. Слънцето светеше, макар и слабо, и Холис забеляза колко бледа е Лиза. Пое дълбоко въздуха, изпълнен с мирис на бор.
Буров, изглежда, също се наслаждаваше на утрото.
— Денят е хубав, въпреки че е малко хладно — каза той. — Предполагам, че вие двамата го чувствате по-осезаемо, като се има предвид, че разполагате със съвсем тънък слой тлъстини.
— Ще ви затрудни ли много да престанете да правите неуместни намеци за онова, което се случи в миналото? — отговори Холис.
— Благодаря, че ми напомнихте — Буров пусна една тънка усмивка. — Тук започваме на нов лист. Няма минало. Това е скритата философия на нашата институция. Инструкторите нямат лично минало, само културно минало, което предават на курсантите. Курсантите нямат нито лично, нито културно, а само политическо минало, за което милеят, но не говорят никога.
Холис имаше ясното усещане, че Буров е планирал предварително този момент, и с нетърпение очакваше да им покаже школата, за да види реакцията им.
— Впечатляващо — каза Холис.
— Много — съгласи се Буров. — И моля, казвайте всичко, което мислите. Имате картбланш да критикувате, да се оплаквате, дори да задоволявате любовта си към сарказма. Хайде, елате да се поразходим.
Те последваха Буров покрай сградата на щаба и поеха по покритата с дървени трупи алея, която водеше на юг към онова, което Холис бе определил като спортна площадка. Излязоха от гората зад редовете от пейки, които бе забелязал, и Буров ги заведе до откритото тревно игрище. На игрището Холис видя два отбора от млади мъже, които играеха американски футбол.
— Трудна игра — отбеляза Буров.
— Правят я да изглежда по-трудна, отколкото е — сухо отговори Холис.
— Така ли?
Холис забеляза двама мъже на средна възраст от другата страна на тъчлинията и още двама на полето.
— Треньорите и двамата съдии — каза Буров. — Бих искал курсантите да могат да играят с инструкторите си, както правехме преди години. Тогава правехме някои добри игри. Но истината е, че инструкторите започват да остаряват.
— Имате предвид американците.
— И инструкторите, и курсантите, всички са американци, така че не използвам този термин, за да ги разграничаваме.
— Разбирам.
— Както и да е, идеята ни е да научат основните правила на играта. Всички физически упражнения тук са под формата на някакъв американски или широко разпространен спорт. Но вашите сателити ни ограничават. Играем и малко бейзбол, но ако бяхме построили тук бейзболно игрище, вашите хора щяха да се чудят какво точно става в сърцето на Русия. — Буров се усмихна. — Но сега, след като откриха, че ние сме измислили бейзбола, започнахме да усъвършенстваме играта и вече мога да построя игрище и тук.