Суперкомандос
Шрифт:
Стресът не прощава.
Съсредоточих се с усилие.
— Да, добре съм. — Изкашлях се и я погледнах в очите. — Е, няма да ви задържам повече, мисис Банкрофт. Благодаря, че ми отделихте толкова време.
Тя пристъпи към мен.
— Искате ли…
— Не, всичко е наред. Няма нужда да ме изпращате.
Излизането от картографската стая сякаш продължи цяла вечност и звукът от стъпките изведнъж закънтя в мозъка ми. На всяка крачка, при всяка отмината карта усещах как погледът на онези стари очи се впива в гръбнака ми. Умирах за цигара.
5.
Когато шофьорът на Банкрофт ме върна в града, небето
Не се оплаквах. Собственото ми настроение беше почти също толкова мрачно. В главата ми непрекъснато се прокрадваха спомени за смъртта на Сара. Субективно погледнато, това бе станало снощи.
Спряхме в небето над широка магистрала толкова рязко, че някой над нас предаде възмутен писклив сигнал по приемника на лимузината. Къртис го прекъсна с едно чукване по таблото и свирепо озъбен вирна глава към прозрачния горен люк. С леко разтърсване се вляхме в наземното движение и веднага завихме наляво към една по-тясна улица. Започна да ме обзема интерес към гледката около нас.
Уличният живот навсякъде е еднакъв. На всички светове, където съм бил, действат едни и същи схеми — излагане и реклама, покупка и продажба, сякаш някаква дестилирана човешка същност се процежда през спуснатата отгоре дрънчаща политическа машина. Бей Сити на Земята, най-древният обитаван свят, не представляваше изключение. Всеки продаваше нещо — от грамадните безплътни холографски изображения пред старинните сгради до уличните търговци с техните каталожни излъчватели, прикрепени на раменете им като тромави механични ястреби или чудовищни тумори. Коли спираха до тротоарите и край тях се присламчваха стройни фигури, привели глави за пазарлък както навярно правят още откакто са се появили автомобилите. Над количките със закуски се вдигаха облаци дим и пара. Лимузината беше радио и шумоизолирана, но звуците се долавяха и през стъклото — протяжните викове на тротоарните търговци и ритмичната музика с вплетени в нея инфразвукови реклами.
В Емисарския корпус преобръщат човечеството наопаки. Най-напред виждаш общото, всепроникващия резонанс, и чак след това почваш да забелязваш подробности и различия.
На Харлановия свят етническата смес се състои предимно от славяни и японци, макар че се срещат и други варианти, отгледани срещу заплащане. Тук всяко лице имаше своя форма и цвят — видях високи, кокалести африканци, монголци, светлокожи северняци, а веднъж зърнах млада жена, която приличаше на Вирджиния Видаура, но я изгубих в тълпата. Всички се плъзгаха покрай нас като туземци, застанали на речен бряг.
Тромаво.
Впечатлението се мярна из мислите ми като онази жена в тълпата. Навъсих се и успях да го хвана.
На Харлановия свят уличният живот има опростена елегантност, икономия на жестове и движения, която прилича почти на хореография, ако не си свикнал с нея. Аз бях израснал там, затова го усетих едва когато попаднах другаде.
Тук не виждах нищо подобно. Приливите и отливите на човешката търговия зад стъклата на лимузината напомняха водно завихряне между два кораба. Хората се блъскаха, проправяха си път, спираха изведнъж, за да заобиколят по-гъстите струпвания в навалицата, които явно не бяха забелязали, преди да стане твърде късно за маневриране. Възникваха видими напрежения — изпънати шии, напрегнати мускулести тела. На два пъти видях как едва не се стига до бой, но човешкият поток бързо разделяше противниците. Сякаш целият град беше наръсен с възбуждащи феромони.
Озърнах се към безстрастния профил на шофьора.
— Къртис, би ли изключил радиоизолацията за малко?
Той лекичко подви устни и ме погледна.
— Разбира се.
Облегнах се назад и отново отправих поглед към улицата.
— Не съм турист, Къртис. Така си изкарвам хляба.
Каталозите на уличните търговци нахлуха в купето като ято кошмарни халюцинации, леко замътени поради липсата на точно насочване. Картините бързо се сменяха и преливаха една в друга, но въпреки това преживяването си беше истински тормоз. Най-натрапчиви бяха сводниците — поредица от орални и анални актове, ретуширани дигитално, за да се придаде допълнителен блясък на гърдите и мускулатурата. Гърлен глас произнасяше името на всяка проститутка и за кратко се мярваха лица: плахи малки момиченца, властни садистки, брадясали хомосексуалисти и представители на някакви други културни течения, напълно непознати за мен. Между тях се вплитаха малко по-незабележимите химически списъци и сюрреалистични сценарии на търговците на дрога и имплантанти. Сред хаоса зърнах и две-три религиозни предавания — образи на духовен покой в планините, но те бяха като удавници в морето от стоки.
Стълпотворението почваше да придобива смисъл.
— Какво означава „от Домовете“? — попитах аз Къртис, когато засякох израза за трети път.
Той се усмихна презрително.
— Символ за качество. Домовете са картел; висококачествени, скъпи публични домове по цялото крайбрежие. Казват, че осигурявали всичко, което желаеш. Ако момичето идва от Домовете, значи е обучено на неща, каквито обикновените хора не са и сънували. — Той кимна към улицата. — Не се заблуждавай, никоя там не е работила в Домовете.
— А „Дърво“!
Той сви рамене.
— Улично название. Бетатанатин. Хлапетата го използват, за да изпитат предсмъртни преживявания. По-евтино е от самоубийството.
— Сигурно.
— Нямате ли танатин на Харлановия свят?
— Не. — Бях го опитвал на други планети, но на Харлановия свят е забранен. — Но имаме самоубийства. Би ли включил отново изолацията?
Стълпотворението от образи секна изведнъж, оставяйки главата ми като празна, кънтяща стая. Изчаках чувството да отслабне и то постепенно отмина.
— Това е Мишън Стрийт — каза Къртис. — Следващите няколко пресечки са само хотели. Искаш ли да те оставя тук?
— Ще ми препоръчаш ли нещо?
— Зависи какво искаш.
Свих рамене съвсем като него.
— Да е светло. Просторно. И да има обслужване по стаите.
Той замислено присви очи.
— Ако искаш, опитай в „Хендрикс“. Имат висока пристройка и проститутките им са чисти.
Лимузината ускори ход и известно време пътувахме мълчаливо. Не си направих труда да обясня, че имам предвид съвсем друго обслужване по стаите. Нека да мисли каквото си ще.