Суперкомандос

Морган Ричард

— Може да отнеме известно време.

— Не, няма.

За миг двете жени кръстосаха погледи, после адвокатката извърна глава. Кимна на бияча, който влезе вътре. Все още изглеждаше разочарован.

— Ще видя какво мога да сторя — каза тя с леден глас. — Моля, изчакайте тук.

Изчакахме. Ортега застана до стъклената стена и се загледа към плажа, а аз тръгнах да се любувам на картините. Някои бяха доста добри. И двамата бяхме свикнали да работим под наблюдение, тъй че десет минути не си казахме нищо, докато най-сетне доведоха Ръдърфорд.

— Лейтенант

Ортега. — Звучният глас ми напомни за Милър от клиниката и когато откъснах очи от щампата над камината, видях почти същия носител. Може би малко по-възрастен, с малко по-грубовати патриархални черти, предназначени да вдъхват мигновен респект на съдебни заседатели и съдии, но със същата атлетична фигура и стандартна хубост. — На какво дължа това неочаквано посещение? Надявам се, че нямате намерение повече да ме тормозите.

Ортега не обърна внимание на прикритата провокация.

— Сержант детектив Илайас Райкър. — Тя кимна към мен. — Вашият клиент току-що направи регистрирано самопризнание за опит за отвличане и отправи заплаха за умишлени органични увреждания. Искате ли да видите записа?

— Не особено. Ще ми кажете ли защо сте тук?

Биваше го. Почти не реагира; почти, но все пак засякох нещо с крайчеца на окото си. Умът ми заработи на бесни обороти.

Ортега се подпря на облегалката на едно кресло.

— За човек, който защитава обвиняем, застрашен от изтриване, проявявате удивителна липса на въображение.

Ръдърфорд театрално въздъхна.

— Откъснахте ме от важно съвещание. Предполагам, че имате нещо за казване.

— Знаете ли какво е ретро-асоциативно съучастие на трето лице? — попитах аз, без да откъсвам очи от щампата.

Когато се обърнах, Ръдърфорд бе изцяло на мое разположение.

— Не — дрезгаво каза той.

— Жалко, защото, ако Кадмин изгърми, наред сте вие и някои други ваши колеги. Но, разбира се, ако това стане… — Аз разперих ръце и свих рамене. — … започва лов на глави. Всъщност може вече да е започнал.

— Добре, стига толкова. — Ръдърфорд решително вдигна ръка към предавателя за повикване, закачен на ревера му. Нашият едър познат щеше да се появи всеки момент. — Нямам време да си играя с вас. Не съществува такъв правен термин, а вашето поведение подозрително намирисва на полицейски тормоз.

Аз повиших глас.

— Просто исках да знам на чия страна ще бъдете, когато програмата се сгромоляса, Ръдърфорд. Има такъв правен термин. Престъпление според Наказателния кодекс на ООН. За последен път е употребен на 4 май 2207 година. Проверете. Доста трябваше да се поровя, но го открих и в крайна сметка това ще ви погуби. Кадмин знае, затова даде заден ход.

Ръдърфорд се усмихна.

— Не ми се вярва, детектив.

Още веднъж свих рамене.

— Жалко. Все пак проверете. После избирайте на чия страна искате да застанете. Ще ни трябват вътрешни показания и сме готови да се отплатим. Ако не сте вие, в Улан Батор е пълно с адвокати, които биха си дали и задника за такъв шанс.

Усмивката леко посърна.

— Точно така, помислете си. — Аз кимнах към

Ортега. — Можете да ме откриете при нея в участъка на Фел Стрийт. Илайас Райкър, завеждащ междупланетни контакти. Уверявам ви, че каквото и да правите, всичко ще рухне, а тогава познанството с мен ще е много полезно.

Ортега реагира безупречно, сякаш играехме заедно от години. Също като Сара. Отдръпна се от креслото и тръгна към изхода.

— Довиждане, Ръдърфорд — подхвърли лаконично тя, докато излизахме на площадката. Биячът стоеше там широко ухилен и шаваше с бицепси. — А пък ти не смей дори да си го помисляш.

Аз се задоволих с безмълвния поглед на Райкър, който според нея имал страхотен ефект. Сетне последвах партньорката си надолу по стълбището.

Щом седнахме в колата, Ортега включи екрана и се загледа в пълзящата колона от данни.

— Къде го сложи?

— В щампата над камината. В ъгъла на рамката.

Тя изсумтя.

— Там ще я засекат за нула време, сам знаеш. Освен това не става за доказателство.

— Знам. Казваш ми го вече за трети път. Не е там работата. Ако Ръдърфорд се подплаши, ще бърза да реагира.

— Мислиш ли, че е подплашен?

— Донякъде.

— Аха. — Тя ме погледна любопитно. — Казвай сега какво, по дяволите, е ретро-асоциативно съучастие на трето лице?

— Нямам представа. Измислих си го.

Веждите й подскочиха.

— Без майтап?

— Повярва ми, а? Знаеш ли, докато го казвах, можеше да ме сложиш върху детектор на лъжата. Щях да убедя и него. Елементарни емисарски трикове. Естествено, Ръдърфорд ще разбере веднага, щом провери, но лъжата вече си свърши работата.

— А именно?

— Да осигури арената. Чрез лъжите изкарваш противника от равновесие. Все едно го караш да се бие на непозната територия. Ръдърфорд беше стреснат, но се усмихна, когато му казах, че Кадмин е готов да пропее заради тази глупост. — Аз се загледах през предното стъкло към сградата над нас и продължих да сглобявам откъслечните интуитивни усещания в логична мисъл. — Беше адски облекчен, когато го казах. При нормални условия едва ли би се издал чак дотам, но блъфът го уплаши и му трябваше спасителната опора — фактът, че знае нещо повече от мен. А това означава, че знае друга причина Кадмин да промени поведението си. Той знае истинската причина.

Ортега изръмжа одобрително.

— Браво, Ковач. Трябвало е да станеш ченге. Забеляза ли как реагира, когато му съобщих добрата новина за признанието на Кадмин? Изобщо не се изненада.

— Да. Очакваше го. Или нещо подобно.

— Именно. — Тя помълча. — Наистина ли с това си изкарваше хляба?

— Понякога. Дипломатически мисии или работа под прикритие. Не беше…

Замълчах, защото тя ме смушка в ребрата. По екрана като синкави огнени змии пълзяха поредици кодови знаци.

— Започва се. Едновременна връзка. Сигурно го върши виртуално, за да пести време. Една, две, три… тази тук с Ню Йорк, сигурно за да уведоми шефовете и… хоп-па!