Текила и синьо дайкири
Шрифт:
— По дяволите, не прави така!
— Ти обеща да си втори адвокат, да ме оставиш аз да водя. Но вместо това ме помете. Както обикновено.
— Ние сме един отбор. Рут и Джериг, Гилбърт и Съливан, Бен и Джери.
— Дадох ти толкова шансове, но ти…
— Голяма грешка, Вик. Имаш нужда от мен.
— Какво!
— Добра си, но никога няма да бъдеш велика сама.
— Край. Приключих с теб. — Гласът й режеше като острие. — С нас е свършено. Няма повече Соломон и Лорд. Довиждане, Стив!
— Не
— Коя част от адиос не разбра?
На Стив му причерня. Трябваше да си отмъсти. Последната дума трябваше да е негова. Търсеше нещо, което да изравни резултата. Да им покаже, че Стив Соломон е Мъжът. Че Виктория ще се провали, а Грифин ще бъде осъден. Но не можеше нищо да измисли, така че остана да стои така в продължение на един дълъг съкрушаващ егото момент, докато…
— Хей, Соломон — Грифин го сочеше с пръст, — патката ти се сви.
Ровене в миналото
33
— Какъв задник! Какъв проклет глупак!
— Благодаря, татко.
— Ти си пуц* — словесната атака на Хърбърт Соломон премина на идиш с южняшки акцент. — Как съм могъл да отгледам такъв шмендрик**!
[* Глупак, идиот (ид.). — Б.пр.]
[** Кретен (ид.). — Б.пр.]
Стив знаеще, че развързването на езика беше цената, която трябваше да плати за прибирането обратно до Маями. Хърбърт управляваше стария си крайслер по магистралата, връщайки Стив и Боби у дома. Колата — ръждясала отдолу и мухлясала отвътре — смърдеше на стръв за риба. Нощният въздух миришеше на морски водорасли и строшени черупки. Изпълнената на три четвърти луна хвърляше млечнобяла светлина по гладката мастилена вода на залива.
— Да ти е хрумвало случайно, че може би ревнуваш от това момче? — вкара пръст в раната баща му. — Как му беше името?
— Грифин Джуниър — дори произнасянето на името му оставяше гаден вкус в устата. — Не ревнувам, просто не мога да го понасям.
Хърбърт имаше тридневна брада. Носеше карирани каки шорти и сива тениска с петна от пот под мишниците, бялата му коса беше сплъстена от солта на ранното утринно гмуркане с шнорхел. В момента баща му имаше вид на кръстоска между пират и сериен убиец.
— Страхуваш се, че ще ти вземе момичето — каза Хърбърт, — и без да мислиш го обвиняваш в убийство.
— Логиката и доказателствата са на моя страна.
— Лайната са на твоя страна.
— Има вероятност убиецът да е или Джуниър, или Грифин. В дело за предизвикване на основателно съмнение етиката ме задължава да го кажа на съдебните заседатели.
— Откога те е грижа за етиката? — Хърбърт се изхрачи и изплю храчката през прозореца. — Виждам право вътре в теб. Уплашил си се за Виктория и затова си се нахвърлил на Грифин. Слушаш ли какво ти говоря? Не си се научил да се владееш. Отваряш си голямата уста и бум! Губиш
— Но все още имам принципите си.
— С тях ли ще спиш?
— Хей, може Вик да не иска да работи с мен. Иначе не е скъсала с мен.
— Катил — продължи с обидите Хърбърт.
— Чичо Стив, ти не разбираш жените.
Сега се съюзяваха срещу него сърдитият стар съдия и гениалният малък умник.
— А ти ги разбираш, келеш такъв?
— Двамата с Виктория сте много различни — каза Боби. — На нея това й харесва, но донякъде.
— Откъде знаеш?
— Тя ми го каза.
— Какво! Кога?
— Когато си говорихме за връзки, секс и така нататък.
— Прекалено малък си за такива разговори.
— На дванайсет съм!
— Ще я обадя на Семейни грижи.
— Шът! — изкомандва Хърбърт. — Млъкни и изслушай момчето. Може да научиш нещо.
Боби се облегна на предната седалка.
— Жените не могат да разделят мисленето на категории.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Мъжът се скарва с приятелката си и след десет минути иска да й го вкара — търпеливо обясни Боби. — При жените не е така.
— Виктория ли ти го каза? — Стив се обърна с лице към племенника си.
— Доктор Фил.
Хърбърт удари с ръка по волана:
— Нямаш нищо, синко. Нито кола, нито клиент, нито съдружник, нито момиче.
Кралицата ровеше из гардероба на Виктория в хотел „Пайър Хаус“, правеше физиономии, докато местеше закачалките и критикуваше стила на дъщеря си.
— Къса дънкова пола! — Айрини повдигна вежди. — Сигурно слушаш и кънтри музика.
— Не мислиш ли, майко, че може да проявиш малко по-голямо съчувствие?
— Накара ме да се лиша от хавайския обяд и аз го направих. От колко съчувствие още имаш нужда? — Айрини вдигна полата и зацъка с език. — Разръфан подгъв и камъчета. Не съм ги виждала от „Градски каубой“.
— Майко, трябва да поговорим.
— Ами говори. Дали румсървисът ще ни донесе по едно мартини?
— По дяволите, изслушай ме! — Виктория смачка на топка един бежов потник и го хвърли по нея.
— Този цвят не ти отива, скъпа — отвърна Кралицата. — Избирай по-ярки цветове, или ще изглеждаш като умита.
Виктория въздъхна и седна на края на леглото.
— Толкова унижена се чувствам.
— За това, че си била гола ли? Намирам го освобождаващо.
— Не е за това. Наблюдавах ви с чичо Гриф днес. Знам, че сте любовници.
— Е, и?
— Ти ме излъга. Каза, че не си изневерявала на баща ми.
— Не съм. С Гриф се любихме за пръв път снощи.
Виктория поклати глава.
— Да не ме мислиш за дете.
— Мисля, че се държиш като дете. Между другото беше чудесно. Гриф е изключително всеотдаен.