Текила и синьо дайкири
Шрифт:
Боже мили! Майка ми, петдесет и осем годишната ми майка, е обръснала космите си и е оставила само една тясна шампанена ивица колкото пила за нокти. В спа центъра си имаше име за това. Как се казваше?
— Събуди се! Виж кой е тук — Кралицата издаваше заповеди на едрия по-възрастен мъж с широки рамене на съседния шезлонг. — Гриф, събуди се и кажи здрасти!
Чичо Гриф! Боже, не може да е истина!
Виктория усети как гърлото й се свива. Можеше ли изобщо да говори?
— Майко, какво правиш тук?
—
„Ивица за кацане“. Така се казваше подравненото малко парченце от косми. Изрядно поддържана във всяко отношение, майка й гордо излагаше на показ ивицата си за кацане, докато тя все още имаше джунгла, рошава дъждовна гора.
Хал Грифин се събуди и сънено се почеса по чатала. Със същата ръка понечи да се здрависа със Стив, който подаде юмрук — да си чукнат кокалчетата вместо ръкостискане.
— Здрасти, Соломон, много ли висят?
Стив се затрудни да отговори и Грифин избухна в гръмогласен смях.
— Спокойно. Радвай са на това, което имаш сега. Колкото повече човек остарява, толкова по-малка му става пишката.
— Но яхтата му става по-голяма — жизнерадостно изчурулика Айрини Лорд.
Грифин изглеждаше изгорял и здрав, розовата лепенка на челото му беше единственото доказателство за катастрофата с лодката.
— Добре дошла в Полинезия, Принцесо!
Отново се пребори с желанието си да се прикрие.
— Имаме среща с Джуниър, чичо Гриф.
— Ще се срещнете. Но първо трябва да ви кажа нещо, и то много важно.
— Току-що дойдоха, Гриф — каза Айрини. — Защо не оставите деловите разговори за после? — Тя се надигна на лакът и прибра крака под стегнатия си задник. — Принцесо, надявам се, че няма да се обидиш, ако ти кажа нещо…
_Боже господи! Нямам целулит. Коремът ми е стегнат от пилатеса. Нямам нужда от пластична хирургия. Какво толкова имаше да казва?_
— Не си ли мислила за кола маска, скъпа?
Адиос, Стив!
32
Грифин започна да раздава заповеди. Каза на Айрини да иде да поплува, на адвокатите да седнат и на сервитьорката да донесе на всички по един плажен коктейл.
Айрини се потопи в плиткия край на басейна, като даде възможност на всички да се възхитят на новото й ремонтирано дупе. Стив и Виктория седнаха на маса с бамбукови крака, под сянката на сламен чадър. Голата сервитьорка разлюля цици да им донесе лимонади във високи чаши, подправени с ром и кюрасо.
— Клайв Фоулс ми се обади веднага след като сте си тръгнали оттам — каза им Грифин. — Всичко е наред. Страхувам се, че ви е изградил погрешна представа за Джуниър.
— Може би вие ни изградихте погрешна представа за Джуниър — отвърна Стив. — Защо не ни казахте,
— Някога да си спорил с баща си, Соломон?
— Само последните трийсет години.
— Да си го убил в резултат?
— Още не.
Непознато усещане, помисли си Стив, бризът между краката му. Но не неприятно. Тези нудисти може и да имаха право. В басейна две млади жени — достатъчно големи, за да пият — пляскаха с ръце, докато се спускаха по ролбата. Можеше да им остане време и за малко колежански волейбол, преди да тръгнат.
Грифин се обърна към Виктория.
— Принцесо, ти не вярваш в тези глупости, че Джуниър може да е убил Стъбс, нали?
— Опитвам се да разсъждавам логично.
Браво, съдружнико! Не смяташе, че Джуниър го е направил, но нямаше да напусне редиците на малкото им сплотено семейство. Адвокатите и мафиотите следваха уроците на Кръстника.
— Но не виждам смисъла, чичо Гриф.
Толкова за правилото на Сони Корлеоне.
— Защото е пълна глупост — отвърна Грифин. Джуниър няма нищо общо със смъртта на Стъбс.
— Бих искал да ме изслушате — отвърна Стив.
— Здравейте на всички!
Към масата се приближаваше самият мускулест убиец. Въртеше чука за крокет, с изпъчени гърди, изпънати рамене, усмивка от паста за зъби. И между краката му…
Ужас! Чудовището.
Малко на една страна, заобиколен от кичури руси косми, висеше щастливият, самоуверен, подканящ „хей погледни ме“ салам. Кучият му син можеше да играе крокет и без чук.
— Как си, синко? — провикна се Грифин.
— Супер, спечелих — Джуниър се ухили и размаха дървения чук за синята му велурена дръжка. — Двайсет и шест на четиринайсет на финала.
— Браво!
— Здрасти, Тори! — Джуниър се наведе към масата и целуна Виктория по бузата.
Господи, дали огромното му махало не се отърка в голото й рамо?
— Здрасти, Джуниър! — усмихна му се тя.
— Стив — кимна му Джуниър.
— Хубав чук — отвърна Стив.
— Синко, защо не направиш няколко дължини, докато говоря с адвокатите си? — предложи Грифин.
— Няма проблем, татко. Ще поплувам петстотин метра бътерфлай.
Джуниър се затича към басейна, Виктория се загледа след него.
Грифин отпи от лимонадата си.
— Давай, Соломон. Кажи каквото мислиш.
— За да спечелим делото, трябва да посочим с пръст някой друг.
— Не и сина ми, забрави. Боже, Джуниър дори не беше на яхтата.
— Сигурен ли сте?
— Нали бях там, по дяволите!
— На мостика. Няма как да сте видял какво става долу.
— Не ми минават такива, Соломон.
— Джуниър е мислел, че Океания може да ви доведе до банкрут — продължи Стив. — Ако е смятал, че като убие Стъбс, ще спре проекта…