Текила и синьо дайкири
Шрифт:
— Убила си чудовището с този нищо и никакъв сандал? — Шерифът я гледаше изпитателно.
Виктория присви рамене.
Когато Стив пристигна от баржата, прегърна я здраво и даде израз на всичките си опасения, като каза, че ако пипне нещастника, ще го направи на пух и прах. Няма да му остави здраво кокалче по тялото, като започне от коленете. Раск каза на Стив да се успокои, после накара Виктория да му разкаже всичко, което се беше случило през нощта. Тя го направи, като пропусна съня с голото
— Змията под душа е нещо ново за мен — призна Раск. — Виждал съм тоалетна, пълна със саламандри и гущери. Мъжката тоалетна на бензиностанцията на Чарли Харпър на Тортуга Драйв. Момчето на Моли Алтър беше навряло вътре горките създания, след като Чарли го хванал да краде лепило за гуми. Оказа се наркоманче.
— Гущерите и саламандрите не хапят — каза Стив.
— Така е, ама ако някой те оближе отзад, може да се спънеш в крачолите си и да си удариш главата в стената. Както стана с Чарли.
Виктория посочи с върха на маратонката към тялото на змията.
— Това не е саламандър, шерифе. Това е коралова змия. Някой се опита да ме убие.
— Може и така да е, а може и да не е така — взе да разсъждава Раск.
Прекалено добродушно, за да се понрави на Виктория. Около шерифа се носеше мирис на канабис. Или Раск току-що беше заловил цял товарен кораб с марихуана, или беше изпушил една цигарка по пътя.
— Уилис, трябва да се съглася с Вик — каза Стив. — Някой е влязъл и е пуснал змията в банята.
— Вероятно е така — съгласи се Раск, — но госпожица Лорд е можела да стигне до болницата за десет минути. Има бая време, а и там са свикнали да се оправят с ухапвания от змии. Ако го е сторил някой местен, е бил наясно с това.
— Какво искате да кажете, шерифе? — попита Виктория. — Че на практика е било шега? Като гущерите в тоалетната?
— Виждали ли сте някога жена, ухапана от малък алигатор по задника? — попита Раск.
Зашеметяващ, лишен от всякаква логика довод, помисли си Виктория. Тревата беше виновна.
— Парка на остров Сток. — Раск кимна, докато си спомняше. — Жената сяда във ваната, решава да се понакисне малко, за да си изреже мазолите. Мъжът забравил да й каже, че е хванал малък алигатор сутринта. Не се знае дали е искал да го яде, или да си го гледа. На задника й имаше трийсет шева, помня го добре.
— Шерифе, някой изхвърли Стив от моста. Сега някой друг пуска отровна змия в банята ми. Има някаква връзка, не мислите ли?
— Връзка — да. Опит за убийство — не. Както казах и на Стив преди, ако някой е искал да го убие, нямало е да хвърли масло по стъклото му. И този, дето се е промъкнал в стаята ти, със сигурност е можел да те убие, ако е искал.
— Искат да ни объркат — каза Стив. Запъти се към минибара и се опита
— Което означава — прекъсна го Виктория, — че същият човек се опитва да накисне и чичо Гриф.
— И най-вероятно е истинският убиец — допълни Стив.
— Не мога да коментирам — отвърна Раск. — Моята позиция трябва да е, че вашият човек е виновен.
— Вик, повече няма да спиш сама — предупреди я Стив.
— Баржата е прекалено малка — отвърна тя. — Трябва да работя някъде.
— Тогава аз ще се пренеса тук.
Не му отговори веднага.
Как да му го каже?
— Имам нужда от лично пространство, Стив.
— Добър опит, тигре — жегна го Раск.
— Тогава й осигури полицейска закрила, Уилис. Двама полицаи всяка нощ. Един в коридора, един под балкона.
— Не знам, Стиви. Бюджетът ни съвсем е орязан…
— Уилис, това е важно за мен, ясно?
— Господи, Стив!
— Баща ми също би настоял.
Изигра си коза, помисли си Виктория. Нали Уилис Раск дължеше кариерата си на Хърбърт Соломон, който го беше измъкнал преди много години?
Раск въздъхна.
— Добре, да бъде както искаш.
— Аз не искам — каза Виктория.
— Не ме е грижа — отвърна Стив.
— Чуваш ли какво ти казвам? Не искам полицейска закрила.
— Нямаш думата, сладурано.
— Как ме нарече?
— Дръж полицаите тук, Уилис — инструктира го Стив. — Прати и Националната гвардия, ако се наложи.
— Не може да командориш така — правеше се на ядосана, но дълбоко в себе си беше доволна от начина, по който Стив беше поел нещата в свои ръце. Загрижеността в гласа му. Въпреки всички съмнения, които хранеше по отношение на връзката им, в едно винаги щеше да бъде сигурна: Стив я обичаше искрено и дълбоко.
Шерифът се наведе и опъна змията по дължина.
— Дали кожата ще стигне за едни ботуши, а Стиви?
— Аз си мислех по-скоро за куфарче — отвърна Стив и клекна до него.
— Забравете и двамата — нареди Виктория. — Някой друг вече си я заплю.
Знакът на победата
29
Час по-късно шериф Раск прибра мъртвата змия в хладилна чанта и обеща да я изпрати по „Федерал Експрес“ до кожаря на Айрини веднага щом бъде премерена, фотографирана и анализирана като веществено доказателство. В девет сутринта Виктория и Стив вече пътуваха на север към Парадайз Кий.
На Стив му кипеше отвътре, разтърсваха го противоположни емоции. Облекчение, че Виктория е добре. Вина, че не беше там да я защити. Вина и за още нещо. За измамата.