Тръпката
Шрифт:
Звучеше като френски…
15. Bee handlers
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 27 ноември. 17:44
От: MayBey
… отворих със замах вратата на шофьорското място и изпразних лютивия спрей в лицето му. Хайде вънка на асфалта. Напред с палката.
Почти я изкривих от налагане. После пуснахме
Instant justice, може да се каже.
публикацията има 69 коментара
— Разбира се — няма проблеми, Франк, ще намеря… Ще се видим там!
Той прекъсна разговора, хвърли мобилния на леглото и се зарови в малкия гардероб. Бежови чинос и изгладена риза — с такива дрехи трябваше да се облече неговата Манге-самоличност за малко bonding с дружките от работа.
Беше петък вечер и той беше започнал да се чуди дали не трябва да опита да се свърже с Бека. Тя му липсваше повече, отколкото беше готов да признае. По предишния път, когато я замеси в Играта, едва не я уби — буквално.
И като стана дума за Играта…
Като се събуди сутринта, телефонът лежеше на малкото бюро.
След няколко мига дива паника той внезапно се сети, че през нощта го беше взел, когато бе станал да пикае. Но не си спомняше защо точно…
Страшен късмет, че поне не го беше включил да се зарежда…
Изведнъж внимателно почукване на вратата го прекъсна.
Странно, не беше поръчвал манджа, а камериерката идваше само веднъж в седмицата.
Той сложи предпазната верига и после предпазливо открехна вратата. Хилав дребен мъж с твърде големи пилотски очила, зализана посивяла коса и тениска на „Хеп Старс“ 61 му кимна.
61
Шведска попгрупа, създадена през 1963 г. — Б.пр.
— Здрасти! И кутията цигари, и портфейлът ми са празни. Реших да проверя дали мога да заема малко цигари…
HP погледна мъжа развеселено. Кой, по дяволите, беше това? Дядо рокаджия? Но пичът изглеждаше, меко казано, безобиден и по някаква причина реши, че не може просто да му тресне вратата в лицето.
— Разбира се, влизай…
Той откачи веригата и отвори вратата.
— Чудно! — възкликна мъжът, след като HP във внезапен пристъп на щедрост му подаде неотворен пакет „Марлборо“.
— Казвам се Нокс, ти си нов тук, а?
HP отвори уста, за да отговори, но след няколко секунди размисъл отново я затвори, без да издаде друг звук освен неясно смънкване. Колкото и да му се искаше да си побъбри малко със забавния малък джуджак, той веднага осъзна, че не беше време за това. За да проработи цялата тази undercover история, той трябваше да избягва да лъже повече от необходимото. И без това му беше трудно да следи лъжите, с
— Окей, човек, няма лошо. Не си от най-приказливите, уважавам това.
Нокс, както рокаджията очевидно искаше да го наричат, се потупа по гърдите.
— Но ако нещо ти трябва, само почукай на вратата ми, долу в двайсет и четвърта съм.
Той направи жест към тесния коридор.
— Аз съм от постоянните гости, раираш ли…
HP кимна замислено.
Може би все пак щеше да изкяри нещо добро от тази визита по съседски.
— Значи знаеш какви хора живеят тук… — започна той. — … кои идват и си отиват, имам предвид?
— Естествено, ти например си тук от близо три седмици, а социалните минаха оттук с още двама новопристигнали едва онзи ден…
— Чудесно, значи може би можеш да ми направиш услуга и да си отваряш очите вместо мен. Дали се случва нещо необичайно, имам предвид. Хора, които не се вписват или нещо такова…
— На това място живеят само хора, които не се вписват… — ухили се Нокс. — Но мисля, че разбирам какво имаш предвид.
HP му подхвърли още един пакет цигари и духовитият дребен мъж го улови във въздуха. На излизане той почука с показалец по носа си.
— Само кажи, ако ти трябва нещо, човече. Нокс винаги е готов да услужи!
— Окей — каза HP колебливо. — Тогава може да те помоля за още нещо…
Нокс се спря на вратата.
— Може да си струва пакет или два.
— Sure, you name it!…
— Виждаш ли, имам нужда от помощ с малко съхранение. Трябва да се отърва от едно нещо за известно време, ако разбираш…
Ама това не е ли Ребека? Ребека Петершон? Дъщерята на Ерланд?
Той застана на тротоара право срещу нея и тя нямаше голям избор, освен да спре. Възрастен господин, облечен с тъмно палто и шапка.
— Нормен — измърмори тя, докато се опитваше да се сети кой беше мъжът.
— Да, разбира се, ама че съм глупав. Ти си смени името, след като майка ви… Не ме помниш, нали?
Тя го огледа внимателно. Беше малко по-висок от нея, вероятно към 1,80 и беше сигурно на около шейсет години.
Безспорно в стойката на мъжа и в строгото му изражение имаше нещо познато, но не можеше да го свърже с нищо конкретно. Вероятно беше някой от колегите на баща и от запаса.
— Таге, Таге Самер, но ти и брат ти ме наричахте чичо Таге. Бяхте на гости в лятната ми вила горе в Ретвик преди много години, помниш ли?
Той се усмихна и нещо в погледа му я накара да направи същото.
— Да, разбира се… — каза тя засмяна. Чичо Таге, как си?
— Чудесно, благодаря, тъкмо щях да те питам същото.
— Много добре — излъга тя.
— Все още ли работиш в Службата за охрана?
Тя се сепна и той изглежда го забеляза.
— Баща ти имаше много приятели, Ребека, и ние с взаимна помощ се опитвахме да хвърляме по едно око на двама ви. Като последна услуга към Ерланд. Той много би се гордял с теб, ти му беше любимката.