Тръпката
Шрифт:
Introducing: Играч 128, first runner up, фаворитът на публиката — най-якият пич в Играта. Хееееенрик Петееершооон!
В днешно време почти всички телефони се зареждаха по един и същи начин. Всичко, от което се нуждаеше човек, беше малък кабел за USB порта на компютъра…
Но естествено, той не смяташе да го пуска, да не беше малоумен!
Имаше сума неща, които да прави; куп начини, с които да занимава мозъка си и да го държи далеч от тази опасна мисъл. Положението беше точно
Whenever one thinks about The Game, one loses! 51
— Здрасти, Ребека, Хокан е! Хокан Берглунд — продължи той, след като тя не отговори.
— А, здрасти…
Тя пристисна слушалката между бузата и рамото си, за да може да си налее чаша кафе.
— Върнах се в Стокхолм и реших да проверя дали искаш да се видим на вечеря, както си говорихме. Какво ще кажеш за този петък?
Тя пое дълбоко дъх.
51
Играта (The Game) е мисловна игра, в която целта е да не се мисли за Играта. Ако играчът се сети за нея, той губи и трябва да го обяви. Според повечето варианти на правилата Играта няма край и в нея на теория участват всички хора по света, независимо дали знаят за Играта, или не. — Б.пр.
— Ами не мисля, че това е особено добра идея… — започна тя.
— Хайде! — прекъсна я той. — Мисля, че си допаднахме, и много бих искал пак да се видим. Мога да те взема към седем…
Тя въздъхна.
Очевидно беше сбъркала за Хокан Берглунд.
Беше изненадващо, че въобще бе посмял да и се обади, като се има предвид колко малко бе направил, за да я подкрепи, като бяха в Дарфур. Освен това изглежда не беше от тези, които разбират от намеци.
Тя определено не харесваше твърде настойчиви хора.
— Съжалявам, Хокан, но всъщност вече си имам приятел — каза тя кратко.
От другата страна на слушалката настана тишина.
— Ало? — каза тя.
Но той вече беше затворил.
— Магнус Сандстрьом?
— Аз съм.
Той стана от дивана в чакалнята и последва рецепционистката до малка конферентна зала.
— Добре дошъл, Магнус, можеш да седнеш тук, Елайза ще дойде всеки момент. Закъсняваме малко с интервютата, но няма да отнеме много време.
— Няма проблеми!
— Чудесно. Между другото, искаш ли нещо, докато чакаш — кафе, чай…?
— Благодаря, няма нужда — усмихна се той.
Тя му помаха кратко на излизане и внимателно затвори вратата.
Той се настани удобно на един от шестте стола със стоманена конструкция, разположени около масата. Едната стена беше стъклена и прозорците гледаха право към площад „Сергел“. Звукът от автомобилите едва се долавяше като слаб фонов шум. Хьотори сградите 52 вероятно бяха една от най-най-добрите офис локации в града.
52
Пет идентични, деветнайсететажни
Вратата се отвори и вътре надникна една жена.
— Магнус? — той кимна и тя направи няколко бързи крачки навътре в стаята.
Ръкостискането и беше отпуснато и леко влажно.
— Елайза Пуул, човешки ресурси. Добре дошъл!
Тя направи жест към стола, на който той бе седял допреди малко.
— Настани се и ми разкажи защо те интересува работата при нас в ArgosEye…
Той седна, преметна бавно единия си крак върху другия и се облегна назад.
— Ами работил съм дълго време в компютърната индустрия и тъкмо управлението на риска и кризисния мениджмънт винаги са ми били на сърцето…
HP се усмихна с най-меката си усмивка, намести очилата си и накрая изтупа невидима прашинка от ръкава на сакото си.
— Можеш да ме наричаш Манге, между другото, всички така ми казват!
13. Raising the stakes
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 21 ноември, 06:53
От: MayBey
Ако човек иска някаква промяна, понякога трябва да вземе нещата в свои ръце.
публикацията има 56 коментара
По дяволите, все още си беше страшничко да не може да се разпознае… Късо подстриган, гладко обръснат, с очила с рамки като на Бъди Холи и стъкла като прозорци на носа.
Когато бяха малки, доста хора си мислеха, че той и Манге са братя.
Понякога те дори се преструваха на такива.
Оттам му хрумна идеята.
Разбира се, като прати CV-то, чисто и просто си пробва късмета, но от ArgosEye бяха налапали директно. Автобиографията на Манге беше солидна и с малко фокуси и основен курс по photoshop можеше да смае света. Като се добавеше и собствената му пробивна личност, и резултатите бяха гарантирани.
Като се има предвид с какво се занимаваше фирмата, той очакваше да го гугълнат, така че си отвори акаунти във Facebook, Myspace, Spotify и Linkedln.
Всички профили бяха снабдени с леко пипнатата му снимка, така че никой да не може да го тагне.
Истинският Манге Сандстрьом беше твърде параноичен, че да има онлайн профил с реалното си име и снимка. Освен това Мангелито съвсем навременно беше out of office — според пъпчивия ученик, който караше практика в магазина, малкият конвертиран мюсюлманин беше на поклонение в Саудитска Арабия.
Всъщност той нямаше представа какво се надява да постигне с малкия си маскарад. Единственото, което знаеше с що-годе някаква сигурност, беше, че смъртта на Анна Аргос бе свързана с фирмата и — защо иначе Мусад щеше да му дава визитката и да го моли да си отваря очите?
Бившият съпруг, естествено, беше номер едно в списъка със заподозрени. Но нещата невинаги бяха такива, каквито изглеждаха. Нямаше прости истини — нищо не можеше да се приеме за дадено.
Още повече ако Играта беше замесена…