Тръпката
Шрифт:
Контрол!
Това и липсваше. Липсваше — в двоен смисъл!
Беше оставила ситуацията да контролира нея, вместо да е обратното. Разбира се, трябваше да действа по друг начин при разпита, до този момент това вече бе станало почти нелепо очевидно… Не беше направила грешка, напротив, вероятно беше спасила живота на много хора.
И как и се беше отблагодарил светът?
С отстраняване и подозрения в престъпление — колеги, които я гледаха накриво, и накрая, но не на последно място шеф, който едва ли беше положил особено големи усилия, за да я подкрепи,
Беше го отлагала твърде дълго.
В действителност трябваше да започне с Хенке. Но това беше невъзможно. Не го беше чувала от повече от година. Не и откакто той и изпрати онзи пакет. Шест болта. Шест ръждиви болта, които бяха преобърнали целия и живот. Бяха разклатили твърдостта и.
Никой от телефонните номера, който той бе използвал преди, не работеше.
Същото важеше и за пощата и месинджъра му…
Тя изтръска обувките си от снега и затвори входната врата след себе си. В момента Мике беше единственото хубаво нещо в живота и и тъй като Хенке не беше на разположение, тя трябваше да започне оттам, ако искаше да има дори малък шанс да си възвърне опората под краката. Макар че се държеше с него всякак, но не и мило, той винаги бе до нея.
Може би щеше да я разбере или поне така се надяваше. И в двата случая тя все пак му дължеше истината. Цялата истина, а не само малките хапки, с които го хранеше досега.
Но апартаментът беше празен и тих. Нямаше обувки или яке в антрето, които да подсказват, че той си е вкъщи.
Върху кухненската маса намери бележка.
Мисля, че имаме нужда от почивка.
Звънни ми, когато се почувстваш готова.
Тя дори не знаеше да плаче или да се смее…
Мобилният и телефон изведнъж изпиука и почти изтича обратно в хола, за да го извади от джоба на якето си.
Но съобщението не беше от Мике.
Тъкмо се прибираш, а?
Тръгна да пише рязък отговор, но се спря. Без да пали лампите във всекидневната, тя се прокрадна до прозореца, допря се плътно до пердето и погледна към малката улица.
Редица паркирани коли точно както всяка вечер. Дебел пласт сняг по капаците говореше, че са стояли там доста време.
Малка светла точка между сенките в парка от отсрещната страна на улицата я накара да трепне.
Запалена цигара.
Там стоеше някой!
Някой, който наблюдаваше апартамента и.
19. Buzzy bees
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 6 декември, 08:48
От: MayBey
Чух, че най-големите заслуги на любимата на всички ни охранителка Регина Ретроди са чаршафни. Говори се за любовно гнездо в Сьодер.
Някой да знае нещо повече по въпроса?
публикацията има 23 коментара
— Ето,
Дребният мъж с шивашкия метър все още беше захапал няколко игли, което очевидно не му пречеше да звучи така умерено сервилно, както на HP му харесваше.
Господин Сандстрьом — хохо!
Тъкмо му бяха взели мерките за костюм и куп подхождащи му ризи. Действително не му се случваше за пръв път, но този шивач не говореше тайландски, ами носов йостермалмски 69 диалект. Вероятно и банкнотите нямаше да си приличат много, но парите всъщност бяха най-малкият му проблем точно сега.
69
Йостермалм с район от Стокхолм, обхващаш някои от най-луксозните квартали в града. — Б.пр.
Беше си прехвърлил средства от Каймановите острови, така че имаше достатъчно, че и предостатъчно, а освен това се задаваше и първата му заплата.
— Ще е готово след седмица — завърши мъжът и му подаде разписка.
— Познатите на г-н Аргос са с предимство — добави той, когато видя изненаданото изражение на HP. — Но за съжаление, не можем да се справим по-скоро.
HP излезе от малкия бутик и помаха на едно такси.
Облегна се назад в седалката и си пое дълбоко дъх. Определено можеше да привикне към такъв живот.
Звънецът я събуди.
Чуваха се дълги настойчиви позвънявания и на нея и трябваше известно време да си навлече анцуг и блуза.
Някаква доставка, констатира тя през шпионката, преди да отвори.
— Здравей, ти ли си Ребека Нормен?
— Да, за какво става дума? — измърмори тя.
— Доставка от „Интерфлора“.
Мъжът и подаде нещо, което вероятно беше добре опакован букет цветя. Тя го взе и размести хартията отгоре, за да се добере до картичката.
Червени рози, поне дузина, но по-скоро повече.
Тя прочете картичката. После подаде обратно букета.
— Можеш да си ги вземеш — каза кратко.
— К-какво?
— Цветята, не ги искам, така че можеш да ги отнесеш обратно.
— А-ама, значи…
Мъжът изглеждаше объркан.
— Те са платени и всичко, не знам как да…
— Не е мой проблем — каза тя. — Но можете да ги пратите обратно на подателя. Тогава може би най-накрая ще схване…
— Много мило от страна на Франк да даде назаем голямата си звезда за няколко дни. Явно ти си новият golden boy на Филип?
Рилке му намигна и HP се изчерви против волята си.
Мамка му, все още беше скапан recognition junkie! Въпреки че беше супергерой, беше му достатъчно малко потупване по рамото от някого, когото уважаваше или по когото си падаше, и хоп, размахваше опашка като шибан кокер шпаньол…
— Иии с какво точно се занимавате тук, в ъгъла? — измърмори той и извърна лице.
— Значи Франк не ти е разказал, ама че мълчаливи момчета сте там, в пещерата.
Тя му отправи още една закачлива усмивка и HP усети как се ухили глупашки в отговор.